Архив

Коментар по данни от национално представително изследване, проведено в периода от 11 до 18 април чрез пряко интервю „лице в лице” сред 1020 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Изследването е финансирано със собствени средства на Екзакта като част от изследователската й програма.

1. Общественото мнение за политическата ситуация в страната

– 78% от интервюираните подкрепят формулата „2 в 1”, по която ще се провеждат предстоящите избори

– Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци, се оказва определящо за начина по който те гледат на политическата ситуация у нас. 91% от интервюираните споделят мнението, че повечето българи са отвратени от политическите събития у нас напоследък.

– Две трети от участвалите в изследването очакват активността на предстоящите избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 г., когато тя беше около 41%. 20% пък допускат, че сега активността може да е по-висока, като така мислят по-често жители на малките градове и хора на средна възраст.

– 45% са убедени, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отива на предсрочни парламентарни избори, а онези, които не споделят подобно мнение, са двойно по-малко. 9% твърдят, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предсрочни парламентарни избори, а 56%  не мислят така.

– В рамките на коалицията ПП-ДБ регистрираме известно нарастване на симпатиите към ДБ и почти пропорционално свиване на тези към ПП. ДБ разширяват влиянието си сред младите избиратели  и сред столичаните.

– Към 18 април, 38% от българите вярват, че е възможно след изборите на 9 юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% подобно партньорство е невъзможно, а цели 37% не знаят какво да очакват от тези две коалиции след вота.

2. Електорални нагласи към 18 април 2024г.

ЗА КОЯ ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ/КОАЛИЦИЯ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ НА 9 ЮНИ Т.Г. ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ?

ДАННИТЕ В ГРАФИКАТА СА`В % ОТ ЗАЯВИЛИТЕ, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАТ

                                                                                                          % от гласуващите

Твърдите електорати на основните партии ще изнесат битката на предстоящите избори. В тази битка, ГЕРБ-СДС ще влязат с безспорна преднина, която трудно може да бъде преодоляна. Под въпрос е подреждането от 2 то до 4 – то място, тъй като резултатите в настоящото изследване не просто са близки, но и се вместват изцяло в размера на статистическата грешка при подобни проучвания. Предвид процесите вляво е трудно отсега да се прецени дали БСП има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни изглежда реалистично ИТН да влязат в следващия парламент.

На фона на растящото разочарование от политиците и политиката, немалка част от протестния вототива при Възраждане, но предстои да видим дали партията на К.Костадинов ще успее да опази за себе си този протестен вот от новите политически субекти в ляво и в дясно, които се целят именно в него.

Данните към момента показват, чепоне една нова формация има шансове да попадне в следващ парламент. И тъй като има нови политически субекти и в ляво, и в дясно, още на старта на кампанията ще търсим отговор на въпроса на чия страна са шансовете.

Към 18 април декларативната активност за парламентарния вот се движи между 45% и 47%, но предвид ниската активност от последните години, е разумно прогнози да се правят в самия край на кампанията.

Засега измерваме малко по-ниска декларативна активност за евровота, което е очаквано предвид досегашното участие на българите на евроизбори . Формулата „избори 2:1” ще се опита да коригира това и да повиши доколкото е възможно електоралната активност на евроизборите.

3. Евроориентациите на българите в навечерието на евровота

3.1. Към 18 април67,5% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС, а една трета не го подкрепят. 20 години след влизането ни в НАТО, 54% одобряват членството ни, а неодобряващите са малко над 40%.През последните години Екзакта мери одобрение на членството ни в ЕС от около и малко над 70%, а подкрепата за членството на страната ни в НАТО е в рамките на 56% – 57%. Понастоящем членството ни в ЕС е одобрявано най-вече от българи на възраст под 50 години, от висшисти, от столичани и от жители на големите градове. Подкрепа изразяват повечето избиратели на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, на ДПС и две трети от тези на ИТН. Неодобрението към ЕС е по-висок дял от одобрението сред избирателите на БСП и на Възраждане.

Неодобряващи членството ни в НАТО има по-често сред възрастни и нискообразовани хора и сред жители на малки населени места. Силно негативни нагласи към НАТО регистрираме сред избирателите на БСП и на Възраждане. Неодобряващите членството ни в НАТО сред симпатизантите на ИТН са малко повече от одобряващите го.

3.2 30% от българите заявяват, че редовно гласуват на евроизбори.45% твърдят, че понякога гласуват, а 25% посочват, че не гласуват. Тези данни са близки до официалните на ЦИК за евровота от 2019 година, когато активността беше около 33%.

По-често заявяват, че редовно гласуват на евроизбори образовани и заможни млади хора и жители на големите градове. Кампанията може да се опита да мобилизира онези, които твърдят, че не гласуват редовно – те са на възраст между 30 и 60 г. и живеят в градовете на страната.

Паспорт на изследването

Изследването на Екзакта Рисърч Груп е национално представително и е проведено в периода от 12 до 20 юни. По домовете им са интервюирани 1040 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%^-вите дялове е +/- 3%. Изследването е обезпечено със собствени средства като част от изследователската програма на Екзакта Рисърч Груп.

1. Обществените оценки за сформирането на редовно правителство на страната.

61% от пълнолетните българи одобряват факта на сформиране на редовно правителство у нас. Този процент дава представа за степента на обществените очаквания към работата на един редовен кабинет.

По-често одобряват сформирането на редовен кабинет жени, хора на възраст под 60 години и жители на населените места извън столицата. 87% от избирателите на ГЕРБ-СДС и 94% от тези на ПП-ДБ имат положително отношение към сформирането на редовен кабинет. На другия полюс – силно скептични са симпатизантите на БСП и на Възраждане.

Съвсем различни са обществените преценки за принципа, около който се сформира настоящото редовно правителство. 35% от българите одобряват ротационния принцип на управление, но по-голямата част – 65% не го одобряват.

59% от избирателите на ГЕРБ-СДС и 69% от тези на ПП-ДБ подкрепят ротационния принцип.

Единствено сред избирателите на коалициите, участващи в управлението, положителните оценки за ротационния принцип са повече от отрицателните.

Все още скептиците към партнирането между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са повече от очакващите добро сработване между двете коалиции. За тези обществени нагласи допринасят и политиците от двете коалиции, които произвеждат перманентни напрежения и ги преекспонират по всевъзможни начини.

На основата на горните данни може да се заключи, че българите категорично приветстват сформирането на редовен кабинет, но имат сериозни резерви както към ротационния принцип на управление на страната, така и към партньорството между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Политиците по-скоро работят за засилване на обществените съмнения и подценяват възможността да извлекат ползи от принципната и висока обществена подкрепа за съществуването на редовен кабинет.

Рано е да се дават каквито и да е оценки за работата на новосформирания редовен кабинет и на неговите министри. Подобни данни към днешна дата биха били некоректни и с нюанси на внушения.

Разбира се, важно е да се оценят стартовите нагласи към двете водещи лица на управлението – Николай Денков и Мария Габриел.

Най-общите първи впечатления на хората показват, че премиерът акад. Николай Денков и вицепремиерът Мария Габриел стартират екипната си работа със съизмерими дялове публично одобрение – от порядъка на по 27%.

Мария Габриел е одобрявана от 76% от избирателите на ГЕРБ и от близо 40% от избирателите на ПП-ДБ.

Премиерът Н. Денков е одобряван от 85% от избирателите на ПП-ДБ и от близо 30% от тези на ГЕРБ-СДС. Над средното одобрение към Министър-председателя регистрираме сред висшисти, сред столичани и сред хора на възраст между 40 и 60 години.

2. Електоралните нагласи на българите към 20 юни 2023г.

Ако ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ са днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?

(ДАННИТЕ СА ПРЕИЗЧИСЛЕНИ НА БАЗА ГЛАСУВАЩИ ИЗБИРАТЕЛИ)

Два месеца след парламентарните избори регистрираме известно свиване на електората на ГЕРБ-СДС и малко по-голямо на този на ПП-ДБ. Освен на отдръпване на избиратели, това се дължи и на обстоятелството, че не се намираме в предизборна ситуация. Електоралните тенденции занапред ще зависят от приноса на двете коалиции към управлението на страната. Засега ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не добавят електорални бонуси от формулата на управление, която възприеха.

Мобилизирани остават електоратите на ДПС, на БСП и на Възраждане.

Не регистрираме желание за по-масово участие в следващ вот. Надежда за по-висока електорална активност дават предстоящите през есента местни избори. Резултатите от тях неизменно ще повлияят и на бъдещата електорална тежест на партиите.

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 21 до 26 март 2023 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни български граждани в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “лице-в-лице” интервю.

Изследването е реализирано със средства на „Екзакта Рисърч Груп” като част от изследователската програма на агенцията.

Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс, всяка медия, която използва данни

от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на България и настоящите данни на „Екзакта” не отразяват нагласите на избирателите от чужбина.

1.Намеренията за гласуване към 26 март

Седмица преди вота, 41% от българите декларират категоричното си намерение да гласуват на парламентарните избори на 2 април. Тези хора оценяват вероятността да отидат до урните като 100%-ова. Известен ръст на активността може да дойде от деклариращите, че със сигурност ще гласуват, но уточняващи в същото време, че още не са решили за кого ще дадат гласа си. Те са 13% от пълнолетните българи и биха могли да внесат промени при подреждането на партиите с близки резултати.

Към 26 март най-висока мобилизация регистрираме сред електората на ДПС.

В крайната фаза на кампанията ПП-ДБ работят не само с ядрото от избирателите си, но търсят и подкрепа сред своя потенциален електорат. ГЕРБ-СДС като че ли по-скоро залагат на работа с твърдия си електорат.

Под средната готовност за гласуване регистрираме сред жителите на столицата, но и сред населението на градовете-областни центрове.

Усилията на партиите и коалициите за повишаване на избирателната активност както в столицата, така и в големите градове на страната до 2 април, се оказват много важни за крайния резултат от вота.

2. Декларативните електорални нагласи към 26 март 2023 г.

Пет политически формации със сигурност влизат в 49-тото Народно събрание. Дистанцията между двете водещи коалиции е дял, значително по-малък от статистическата грешка при подобни изследвания. Това прави невъзможна към 26 март прогнозата за това кой ще е първи и кой втори. Ако има малка партия с шанс да се пребори за място в новия парламент, по данни на Екзакта, това е Левицата.

ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ навлизат с изравнени позиции в крайната решаваща фаза на кампанията.

Победител ще бъде онзи, който в оставащите дни до вота съумее да подобри позициите си сред жителите на столицата, както и да работи за по-висока активност в градовете-областни центрове.

С надмощие в надпреварата ще се поздрави коалицията, която не се отказва да се бори и за вота на колебаещите се за кого да гласуват избиратели.

Стратегиите на изборните щабове на двете водещи коалиции в последните дни на кампанията и в деня на вота ще бъдат много важни за крайния резултат.

Сред българите, които са сигурни, че ще гласуват на предстоящите парламентарни избори, 70% посочват, че избират да гласуват с машина, а 30% – с хартиени бюлетини.

ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ КЪМ 26 МАРТ СРЕД ТВЪРДО РЕШИЛИТЕ ДА ГЛАСУВАТ И ИЗБРАЛИТЕ ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАТ

Забележка: Данните в графиката са преизчислени без отговора „Не подкрепям никого“. В настоящото изследване на „Екзакта” с „Не подкрепям никого” заявяват, че ще гласуват 3.9% от българите.

От 30 януари до 4 февруари 2023 г., Екзакта Рисърч Груп проведе национално проучване като интервюира „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е осъществено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта.

Предвид събитията и скандалите (не само вътрешнополитически), предшествали и съпътствали теренната работа по това изследване, регистрираните обществени нагласи месец преди официалния старт на предизборната кампания са важен ориентир.

За последния месец продължава да намалява одобрението към работата на Президента Румен Радев. Въпреки това то остава по-висок дял от неодобрението му (48%:39%). Одобряват го болшинството избиратели на БСП, на БВ и на ИТН. Оценките за работата му, обаче, все повече са полюсни и политически обагрени.

В самият край на работата на 48-то НС, Вежди Рашидов получава значително повече-одобрение за работата си като Председател на НС в сравнение с одобрението на Парламента като институция (28%:7%). В.Рашидов получава добри оценки от над две трети от избирателите на ГЕРБ, както и от над половината избиратели на ДПС.

За последния месец с 3% намалява одобрението към работата на новия/стар служебен премиер Гълъб Донев. Добри оценки за работата му дават една трета от българите, а малко над половината не го одобряват.

Доверието на хората към повечето лидери на партии в парламента продължава да ерозира. За сметка на това, вътрешнопартийната подкрепа за тях става все по-твърда. В самия край на работата на 48-то Народно събрание, най-одобряваните лидери на парламентарни партии продължават да бъдат Бойко Борисов и Стефан Янев. Те получават по 24% одобрение, като неодобрението към Б.Борисов остава значително по-високо от това към Ст. Янев. Висока е подкрепата за Бойко Борисов сред избирателите на ГЕРБ – одобряват го 94% от тях.

От началото на годината с няколко пункта се свива одобрението към лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. Към 4 февруари те са одобрявани от по 16% от българите, а неодобрението им възлиза на по 72%. И двамата са във висока степен одобрявани от избирателите на ПП (от по над 90% от тях). Петков и Василев получават добри оценки най-често от жители на столицата и от образовани българи.

В началото на февруари К.Нинова и М. Карадайъ имат съизмерими рейтинги на одобрение и на неодобрение. Одобрявани са от по 15% от българите, а неодобрението им възлиза на по 75%. К.Нинова е подкрепяна от 94% от избирателите на БСП, а М. Карадайъ – от 92% от избирателите на ДПС.

Костадин Костадинов е одобряван от 13%, а неодобряващите го са 72%. Той е подкрепян от 91% от избирателите на „Възраждане”. Над средните стойности е одобрението му сред бедни и нискообразовани жители на малките населени места.

Христо Иванов е одобряван от 12%, а неодобрението му е 70%. 83% от избирателите на ДБ го подкрепят. Хр. Иванов е одобряван по-често от хора в активна трудова възраст и от образовани респонденти.

Атанас Атанасов е одобряван от 8% от българите, като неодобрението му е 69%. 71% от избирателите на ДБ одобряват лидера на ДСБ. Над средното одобрение за него регистрираме сред висшисти и сред жители на населени места извън столицата.

Одобрение и неодобрение на лидерите на парламентарно представените политически партии у нас към 4 февруари 2023 г.

		Одобрение	Неодобрение
1.	Бойко Борисов	24%	67%
2.	Стефан Янев	24%	46%
3.	Кирил Петков	16%	72%
4.	Асен Василев	16%	72%
5.	Мустафа Карадайъ	15%	75%
6.	Корнелия Нинова	15%	75%
7.	Костадин Костадинов	13%	72%
8.	Христо Иванов	12%	70%
9.	Атанас Атанасов	8%	69%

Електорални нагласи

Въпреки възможността на предстоящите избори да се гласува и с хартиена бюлетина, 88% от българите допускат, че до урните през април т.г. ще отидат по-малко хора в сравнение с тези, които гласуваха на парламентарния вот през октомври 2022 г.

Според 60% от интервюираните, страната ни има нужда от нови партии, различни от досегашните. Това заявяват по-често жени, нискообразовани и бедни респонденти, жители на малките градове и на селата и като цяло хора, които имат високи очаквания към новите политически субекти.

Една четвърт от интервюираните допускат, че НДСВ могат да влязат в следващия парламент. Според 76% това не е възможно. В доброто представяне на НДСВ на вярват по-често хора на възраст над 50 години и жители на столицата. По около една пета от избирателите на големите партии допускат възможността НДСВ да влезе в следващ парламент и в това виждат възможност за политическо партньорство.

Съвместното явяване на ПП и ДБ на предстоящите избори се одобрява от близо 40% от интервюираните в настоящото изследване – по-често от жени, от висшисти, от хора на възраст между 30 и 60 г. и от жители на столицата. Сред 60% има скептични настроения, които са най-изявени сред избирателите на ГЕРБ. Остава въпросът дали коалицията ще постигне резултат с „добавена стойност” или пък изборният й резултат ще бъде под чертата на механичния сбор.

Месец преди началото на предизборната кампания, нагласите за предстоящия парламентарен вот показват стабилна електорална кондиция на ГЕРБ и известно свиване на електоралната тежест на ПП.

Ако на 5 февруари се провеждаха избори за Народно събрание, за коя политическа партия/коалиция бихте гласували?

/ДАННИТЕ СА В ПРОЦЕНТИ ОТ ЗАЯВИЛИТЕ ГОТОВНОСТ ДА ГЛАСУВАТ БЪЛГАРИ/

ГЕРБ, БСП, ДПС, ДБ и Възраждане са запазили повечето си избиратели от парламентарния вот от октомври 2022 г. „Продължаваме промяната” могат да разчитат на две трети от бившите си избиратели, а „Български възход” – на около 55%.

Новата 2023 – очакванията на българите за света, за Европа, за България и за самите тях (Резултати от национално изследване на Екзакта, проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г., чрез пряко полустандартизирано интервю с 1050 пълнолетни лица в 70 населени места на страната.)

Данните показват осъзнатостта на българите за това, че живеем във взаимосвързан свят, в който няма „острови на благоденствието” на фона на глобалните кризи, неблагополучия и заплахи. Българските политици ще трябва да могат да „калкулират” своите възможности и ограничения при подобна специфика на масовото съзнание.

54% от българите дават негативна прогноза за това каква ще бъде Новата 2023 година за света. 29% от тях очакват тя да е толкова лоша колкото 2022 г., а 25% се опасяват, че Новата 2023 г. може да е и по-лоша от 2022г. 23% от българите очакват 2023г. да е по-добра за света от 2022 г. Така мислят предимно млади, образовани, заможни хора и столичани.

Скептицизмът на българите нараства когато питаме каква ще бъде Новата година за Европа. 61% имат негативни очаквания. Една трета от тях очакват Новата година да е толкова лоша за Европа, колкото е 2022 г., а 28% допускат, че 2023 г. може да е и по-лоша. Добра 2023 г. за Европа очакват една четвърт от интервюираните – предимно млади и образовани хора с висок стандарт, както и жители на столицата.

Най-много са песимистите относно това каква ще бъде Новата година за България. 65% от интервюираните декларират негативни очаквания. Според 36% от тях, 2023 г. ще е по-лоша от 2022 г., а според 29%, 2023г. ще е толкова лоша, колкото е 2022г. Песимисти за 2023 г. са по-често хора с нисък стандарт на живот, роми и жители на градовете-областни центрове, а оптимисти-младите хора и столичаните. Оптимистите за бъдещето на страната ни са намалели двойно за последната година.

На фона на скептичните очаквания за 2023г. като цяло, регистрираме малко повече оптимисти за следващата година в личен план – 36%. Песимисти за своята 2023 г. са 47% – по-често необразовани, бедни и политически апатични българи, а оптимисти са млади и образовани хора, столичани, симпатизанти на ПП, на ДБ и на ГЕРБ.

От вторичния статистически анализ е видно, че на 17% възлиза делът на българите, които имат оптимистични очаквания за 2023г. едновременно: за света, за Европа, за България и за себе си. 26% пък са хората с песимистични очаквания едновременно за света, за Европа, за България и персонално за себе си през Новата 2023г.

Каква очаквате да бъде като цяло Новата 2023 година за света?

Каква очаквате да бъде като цяло Новата 2023 година за Европа?

Каква очаквате да бъде като цяло Новата 2023 година за България?

Каква очаквате да бъде като цяло Новата 2023 година за Вас лично?

В периода от 5 до 12 декември 2022 г., Екзакта Рисърч Груп проведе регулярно национално проучване като интервюира „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта.

1. Евроатлантическата ориентация на българите – категорично препотвърдена в края на 2022г.

Към 12 декември 2022 г. 71% от българите заявяват подкрепа за членството на страната ни в ЕС, а противниците са 22%. Най-високо одобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на ДБ, на ГЕРБ, на ПП и на ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на „Възраждане” и на БСП.

Понастоящем 57% от българите одобряват членството на страната ни в НАТО, а неодобрение изразяват 31%. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, и на ПП. Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на Възраждане и на БСП.

Ретроспективният прочит на данните на Екзакта показва, че одобрението на българите към членството на страната ни в ЕС се запазва трайно между 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко –  с 2% .

Одобрението към членството на страната ни в НАТО остава непроменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 г. е с 4% повече спрямо декември 2019 г.

Одобрявате ли или не членството на България в Европейския съюз?

(декември, 2022 г.)

Одобрявате ли или не членството на България в НАТО?

(декември, 2022 г.)

2. Оценки за работата на лидерите на парламентарно представените политически партии.

Одобрението към работата на повечето лидери на партии, представени в парламента, се свива през 2022 г.

През декември лидерите на парламентарно представените у нас партии са одобрявани главно от собствените си електорати. Все по-рядко българите одобряват лидер на партия, за която те самите не гласуват. Неодобрението към повечето лидери на партии в парламента през декември надхвърля 70%.

През декември т.г. най-високи дялове на одобрение регистрираме за Бойко Борисов и за Стефан Янев. И двамата са одобрявани от по около 25% от българите, като неодобрението към Бойко Борисов е значително по-висок дял от това към Стефан Янев.

Следват Кирил Петков и Асен Василев, които имат съизмеримо одобрение сред по около една пета от българите, а неодобрението към тях леко надхвърля неодобрението към лидера на ГЕРБ.

Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите. К. Нинова е партийният лидер с най-високо неодобрение – 75%. М. Карадайъ пък е единственият лидер на парламентарна партия, чието одобрение леко нараства през месеците след парламентарния вот от 2 октомври т.г. до сега – с малко над 2%.

Одобрението към Христо Иванов през декември е близо 14%, а към Атанас Атанасов – 11,5%. Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите.

Одобрение и неодобрение към лидерите на парламентарно представените партии у нас – декември, 2022г.

		Одобрение	Неодобрение
1.	Бойко Борисов	25,4%	67,0%
2.	Стефан Янев	25,2%	42,6%
3.	Кирил Петков	19,5%	70,0%
4.	Асен Василев	19,4%	70,2%
5.	Мустафа Карадайъ	15,2%	72,8%
6.	Корнелия Нинова	14,9%	75,1%
7.	Христо Иванов	13,9%	72,1%
8.	Костадин Костадинов	12,8%	72,4%
9.	Атанас Атанасов	11,5%	72,4%

3. Чия е вината за липсата на работещ редовен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?

Според 27% от българите вината е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората. 19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят червените линии помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.

Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент, или са останали извън него.

12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към ИТН, както и персонално към техните лидери.

6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов.

3% отправят обвинения към Президента. Също толкова – 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи.

Едва според 1% вината е на външни фактори, които работят за политически хаос у нас.

4. Защо толкова много хора не гласуваха на последните парламентарни избори?

Всеки трети от интервюираните българи посочва, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори.

Според всеки пети у нас има силна нетърпимост към политическия елит и това демотивира хората да гласуват.

14% заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, при това нито от старите, нито от по-новите партии.

Според 13% от участвалите в изследването, много българи не гласуват, защото вече не вярват, че ако гласуват нещо ще се промени както за страната, така и за тях лично.

Според 7% от интервюираните расте недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а вотът на хората се обезсмисля.

Според 7% от българите, има хора, които се притесняват от машинното гласуване. Според анкетираните, в провинцията има немалко хора, които трудно се справят с машините и в същото време не вярват на резултатите от вота с тях.

5. Електоралните нагласи в средата на декември 2022 г.

Ако днес се провеждаха избори за Народно събрание, за коя политическа партия/коалиция бихте гласували?

/ДАННИТЕ СА В ПРОЦЕНТИ ОТ ЗАЯВИЛИТЕ ГОТОВНОСТ ДА ГЛАСУВАТ БЪЛГАРИ/

На 6.2% възлиза преднината на първата политическа сила – коалицията „ГЕРБ-СДС” пред втората – ПП. Трети са ДПС. При нови избори, подреждането между четвърто и шесто място ще е в резултат на силна конкуренция между БСП, Възраждане и ДБ.

В изследването ни има индикации за съществуването на „скрит вот” за Възраждане. През последната година и половина, декларираната в изследванията ни готовност да се гласува за БСП неизменно се оказва по-висок дял от резултатите на тази партия. Понастоящем, в извънизборна ситуация, ДБ запазва резултата си от вота отпреди 2 месеца и е вероятно коалицията да има ресурс за по-добро представяне на следващи избори.

Растящото политическо напрежение и натрупаният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии, могат да „отключат” процеси с непредвидими последици при следващ вот. Доколкото при следващи избори изглежда много вероятно избирателната активност да падне под тази на парламентарния вот от 2 октомври, това ще постави на дневен ред въпроса за легитимността на вота. Нарастващото недоверие в честността на изборния процес се оказва проблем, с който предстои да се сблъскат партиите, които ще участват на следващи избори.

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 20 до 25 септември,сред 1050 пълнолетни български граждани в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%^-вите дялове е +/-3%.

Изследването е реализирано със средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс, всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на РБългария и данните на „Екзакта” не включват информация за вота на избирателите от чужбина.

Електорална активност на предстоящите избори

От началото на кампанията, екипът на „Екзакта Рисърч Груп” в своите изследвания регистрира плавен, но постоянен спад в дела на готовите да гласуват българи. Това означава, че очакванията на хората към политиците очевидно не се оправдават в предизборния период.

Седмица преди вота, около 43% от българите са напълно уверени, че на 2 октомври ще отидат да гласуват, но съществува вероятност да настъпят промени в резултат на кампанията от последната седмица.

Към 25 септември са посочили, че със сигурност възнамеряват да гласуват около два милиона и четиристотин хиляди избиратели живеещи на територията на България. Ръст на активността може да дойде от заявилите, че ще гласуват, но все още нерешили за кого да дадат гласа си, а спад в активността може да настъпи в резултат на политическите изяви от последната седмица на кампанията.

Данните на „Екзакта” от настоящото изследване показват, че към 25 септември жителите на столицата и на градовете-областни центрове в по-малка степен възнамеряват да гласуват в сравнение с жителите на малките градове и на селата.

Избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в най-висока степен мобилизирани, според нашите данни, при това още от самото начало на кампанията. В крайната фаза на кампанията регистрираме ръст на мобилизацията на електоратите на ДБ и на Възраждане. Все още тече процес на мобилизация на електората на ПП.

Няма значими промени в мобилизацията на ИТН в сравнение с времето от началото на кампанията.Това е очаквано, предвид спецификите на този електорат. Електоратът на БВ към 25 септември остава в по-малка степен мобилизиран.

Към 25 септември 16% от българите посочват, че твърдо са решили да гласуват на 2 октомври, но все още не са избрали за кого ще дадат гласа си. Този дял подсказва, че до самия край на изборния ден са възможни промени в подреждането на партиите с близки резултати, които не могат да бъдат отчетени надеждно седмица преди вота.

Специфика на вота

Отнася ли се следното до Вас?

16,8% от българите изпитват известни притеснения от машинното гласуване. Това споделят по около една трета от избирателите на БСП и на ДПС.

16,5% от интервюираните посочват, че се колебаят за кого да гласуват и ще направят своя избор в последния момент. Сред посочващите този отговор, регистрираме по-често жени, висшисти, заможни българи, жители на градовете-областни центрове и избиратели на по-малки партии.

23% заявяват намерението си да гласуват с преференция, като това са по-често хора с висше образование, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, на БСП и на Възраждане. Преференциалният вот е предпочитан от избиратели на партии, които са сигурни участници в следващия парламент и пред които не стои въпроса за кого да гласуват, а как да допринесат за това в парламента да попаднат повече хора с качества.

Електоралните нагласи към 25 септември – между шест и осем партии влизат в парламента.

Седмица преди вота, изследването на „Екзакта” показва, че е много вероятно в следващия парламент да попаднат представители на шест, седем или осем партии. Интригата за това колко партии ще участват в следващото Народно събрание ще се запази до самия край на изборния ден, доколкото резултатът на ИТН и на „Български възход” към 25 септември подлежи на развитие до самия край на вота.



ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

В периода от 10 до 17 септември 2022 г., две седмици преди извънредните парламентарни избори на 2 октомври т.г., Екзакта Рисърч груп проведе национално проучване като интервюира „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със средства на Екзакта.

Коментар

Две трети от българите са на мнение, че след втори октомври страната трябва да има редовно правителство дори ако това означава известни компромиси на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в изследването на Екзакта са твърдо против това да се прави редовно правителство на цената на компромиси.

За съставяне на редовно правителство дори на цената на компромиси се обявяват по-често жени, възрастни и бедни хора, както и жители на малките населени места. Най-изявени противници на компромисите при съставяне на следващ кабинет са младите българи и избирателите на Възраждане.

От изследването става ясно, че всички лидери на основни партии с шанс да попаднат в парламента, се ползват с одобрението на по около 90% от избирателите си. Над тези стойности е одобрението сред собствените електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. Конфронтацията между лидерите логично при тези данни работи за перманентно разделение сред хората. Реалностите в глобален план предполагат и у нас да се положат усилия за смяна на модела на яростно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават.

2. Нагласи към лидерите на основни партии у нас

Няма лидер на политическа партия у нас, чието одобрение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори.

Бойко Борисов е най-одобряваният лидер на политическа партия с одобрение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев – от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели одобрението на 18% от избирателите, Костадин Костадинов – на 15%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов – на по 14%.

Най-високо неодобрение към лидери на партии регистрираме спрямо Слави Трифонов и Костадин Костадинов – съответно 72% и 70% неодобрение.

Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съизмерим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.

Извън тази класация на лидери на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а премиерът на служебното правителство Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и премиерът на служебния кабинет, имат положителни рейтинги, което означава, че одобрението за работата им е по-висок дял от неодобрението. Макар за последната година да наблюдаваме тенденция към постепенно свиване на одобрението за президента, той остава засега най-одобрявания политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната.

3. Готовност за гласуване

От началото на кампанията до момента, делът на желаещите да гласуват леко се свива. Към 17 септември данните на Екзакта показват, че е възможно да гласуват около 47% от интервюираните, около или малко под 2,5 млн. избиратели живеещи в България. 30% от българите към момента заявяват, че е по-вероятно да не гласуват, а около една четвърт се колебаят как да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи буквално да самия изборен ден.

4. Електорални нагласи към 17 септември сред избирателите, които твърдо са решили да гласуват

На 8% възлиза преднината на коалиция ГЕРБ-СДС пред ПП към 17 септември .

Много вероятно е седем партии да попаднат в следващия парламент, доколкото „Български възход” не може да се нарече сигурен участник в следващото Народно събрание със своите 4%.

Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – на БСП, на ДПС и на Възраждане, но по данни от настоящото изследване на Екзакта БСП има известна преднина пред останалите две формации.

Коалицията ГЕРБ – СДС е първа политическа сила с дял от 26,2% от гласуващите българи. Втора политическа сила са „Продължаваме промяната” с резултат сред гласуващите от 18,1%. Трети са БСП с резултат от 12,5%, четвърти – ДПС с резултат от 10,3%, пети са Възраждане с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва ДБ с резултат от 7,5%. ИТН засега запазват шансовете си за участие в следващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите.

Резултатът на Български възход от 4% далеч не гарантира тяхното участие в следващия парламент. За тази партия всичко ще се решава в последните седмици на кампанията въпреки високия рейтинг на одобрение на лидера й Стефан Янев. Високият личен рейтинг на Мая Манолова засега също не осигурява попадането на нейната формация в парламента, въпреки позитивния тренд на Изправи се БГ от началото на кампанията.

В оставащите дни до вота може да се очаква силна конкуренция за спечелване на третото място, както и усилия от страна на ПП да тегли електорат от всички възможни посоки. За Български възход периодът е решаващ за попадане в следващия парламент.

Обострянето на кампанията чрез ползване на черен ПР и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, отколкото да привлече избиратели.

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани  в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%^-вите дялове е +/- 3%.

Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на РБългария и данните на Екзакта не включват информация за вота на избирателите от чужбина!

Декларативна активност за вота на 14 ноември

Настоящото изследване на Екзакта е трето поред от началото на изборната кампания. Броени дни преди вота, към 9 ноември, Екзакта регистрира свиване на дяловете на твърдо решилите да гласуват избиратели. Техните дялове се връщат до нивата, които регистрирахме в началото на кампанията. Подобни промени в навечерието на вота определено отразяват особеностите на кампанията от последните седмици – говорене близко до политическа истерия, охулване на политическия опонент с всякакви средства, липса на дебат между водещи политици по теми от първостепенен интерес за хората.

Събитията напоследък пораждат съмнения в част от избирателите относно честността на вота. Ако в началото на ноември 49% от българите вярваха, че изборите ще бъдат честни, то към 9 ноември този дял се свива до 43%. Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП – 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ – 18% от тях. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота.

Настоящото изследване на Екзакта приключи на 9 ноември и измери декларативна готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември, в рамките на 47% до 48%.

Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8% – 9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент.

В сравнение с изследването на Екзакта от началото на кампанията (към 14 октомври), в сегашното изследване регистрираме по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския.

От настоящото изследване е видно, че твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата.

Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.

В настоящото изследване регистрираме как в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича мобилизация както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ.

Вотът за президент

Сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Р.Радев/И.Йотова получава 48,0%, а А.Герджиков /Н.Митева-Матеева – 27,9%. В последните дни на кампанията наблюдаваме известен ръст на подкрепата за кандидатурата на проф. Герджиков. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Л.Панов и М.Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане К.Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на ВМРО – М.Михов и М.Цветкова – 2,3%.

0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати.

Р.Радев и И.Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Р.Радев.

А.Герджиков и Н.Митева получават близо 90 процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО.

97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент М.Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ.

Графика 1

Вотът за президент сред твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да гласуват

Вотът за парламент

Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Изследванията на Екзакта от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.

Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на КОВИД в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0.7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП – 15,5%. И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията, показват данните на Екзакта. Това прави труден отговорът на въпроса – кой със сигурност ще е втори и кой-трети. Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората. Като сравняваме сегашните данни на Екзакта с данните ни от началото на кампанията, допускаме възможността да има скрит вот за ИТН, заради начина по който беше ситуирана и коментирана тази формация през последните месеци.

Пети в нашето изследване са ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести ДБ – с 9,6%.

В последните дни на кампанията, ИБГНИ втвърдяват електората си и, което е по-важно – ограничават „изтичането” му към други партии. Това в момента е единствената по-малка формация, която „стъпва” на 4%-овата бариера.

Графика 2

Вот за парламент сред твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да гласуват

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода 29 октомври – 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 123 гнезда, в 91 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%^-вите дялове е +/- 3%.

Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

С настоящото изследване си поставихме за цел да регистрираме политическите нагласи в разгара на предизборната кампания. Опитахме се да отчетем и ефекта от произнасянето на КС по гражданството на Кирил Петков с оглед на законосъобразността на назначаването му за министър в служебния кабинет.

Електорална активност

От началото на кампанията регистрираме известен ръст на решилите да гласуват на изборите. Към 5 ноември, 58% завяват, че твърдо са решили да гласуват за президент и вече са направили своя избор. 57% пък твърдо са решили да гласуват на парламентарните избори и вече знаят за кого. Дяловете на твърдо решилите да гласуват, но колебаещи се кого да изберат и при двата вота, възлизат на по около 8% – 9%. Тези дялове намаляват с 5-6 пункта в сравнение с изследването на Екзакта от началото на кампанията.

Електоралната активност на предстоящия вот, обаче, може да се окаже голяма неизвестна до самия изборен ден. Тя може да намалее чувствително, като причините затова са много и са от различно естество.

Интересът към кампанията не е особено висок. 45% от интервюираните в настоящото изследване твърдят, че следят кампанията за парламентарния вот, а 47% се интересуват от кампанията за президентските избори. Над средния дял интересуващи се и от двете кампании регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред столичаните, както и сред избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ДБ.

Делът на гласуващите със сигурност ще зависи и от това колко хора няма да отидат до урните поради страх от заразяване с КОВИД в пика на четвъртата вълна у нас. Понастоящем регистрираме ръст на масовите опасения от зараза в дена на вота. Към 5 ноември подобни страхове изпитват една трета от българите, докато в началото на кампанията една пета се страхуваха да не се заразят в деня на вота.

За последните седмици регистрираме и лек ръст в дела на притесняващите се дали ще се справят с машинния вот – от 13% на 17%.

Към 5 ноември най-висока е мобилизацията и за двата вида избори сред електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС – сред по над 90% от избирателите на тези три партии.

Графика 1

Електорални намерения за парламентарния вот към 5 ноември

(База: Твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да дадат гласа си)

Към 5 ноември ПП ГЕРБ има най-висока електорална тежест и запазва позицията си на първа политическа сила. ГЕРБ разширява влиянието си сред хората на възраст между 30 и 60 години и сред жителите на градовете извън столицата.

Много оспорвана е надпреварата за второто място. Това, кой ще е втори, е важно на фона на очакванията за поредно проблемно сформиране на нов кабинет. За второто място се конкурират ПП и БСП. ПП има минимална преднина. Резултатите и на двете формации не се променят значимо в хода на кампанията. Предимството на ПП пред БСП е в потенциала на новата формация сред политически апатичните и сред колебаещите се избиратели. 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, заявяват готовност да подкрепят ПП през ноември. В столицата, електоратът на ПП надхвърля като дял електората на БСП. Екзакта не регистрира отлив на доверие сред сегашните избиратели на ПП след обявяване на решението на КС. Не изключваме, обаче, решението да има някакво влияние върху част от потенциалния електорат на ПП.

БСП е постигнала мобилизация на електората си, каквато не е имала отдавна. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при съставяне на следваща управленска конфигурация. Партията няма особен ресурс, обаче, да разширява влиянието си до края на кампанията. Когато се коментира електората на БСП, трябва да се спомене и това, че 44% от избирателите на тази партия се страхуват от заразяване с КОВИД в деня на вота, а една трета се притесняват от машинното гласуване.

От началото на кампанията ИТН губи между 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. ИТН остава предпочитаната партия от младите българи на възраст под 30 години. Все още ИТН има сериозен електорален дял и сред хората на възраст между 30 и 40 години, както и в малките населени места.

Освен между ПП и БСП, противоборство може да се очаква и между ДПС и ДБ, като при силна финална част на кампанията, всяка една от двете формации би могла да се доближи до групата на водещите партии. Още повече, че Екзакта на два поредни парламентарни вота регистрира много силна последна седмица за кампанията на ДБ.

По 90% от гласувалите за ГЕРБ и за БСП на 11 юли, декларират готовност да подкрепят тези две партии и на 14 ноември. ДПС разчитат на цели 97% от избирателите си от юли, а ДБ – на малко над 80%. Една трета от бившите избиратели на ИТН понастоящем декларират, че ще гласуват за ПП.

В две поредни парламентарни кампании ИБГНИ успява да се пребори за място в парламента в самия край на надпреварата преди вота. Предстои да видим дали това ще се случи и сега.

Електорални намерения за президентския вот към 5 ноември

Графика 2

Въпрос: За коя кандидат-президентска двойка ще гласувате на 14 ноември 2021 г.?

(База: Твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да дадат гласа си)

Балотаж ще има, ако се запазят тенденциите към 5 ноември. При балотаж, сигурни участници в него са сегашният президент Р. Радев и проф. Анастас Герджиков. Към 5 ноември резултатът от подобен балотаж би бил 63.5%: 36.5% в полза на сегашния президент на страната. Дълбочинният анализ на Екзакта показва, че Р.Радев има значително по-голям ресурс от А. Герджиков при балотаж сред политически изкушените избиратели, както и сред нерешилите кого да подкрепят за президент.

КОВИД и изборите

Към 5 ноември, проблемите, свързани със здравните аспекти на кризата с КОВИД, тревожат близо две трети от българите. Страховете могат да се преодоляват чрез системна и последователна работа, която да ангажира авторитета на институциите, на специалистите, на лидерите на мнения, на политиците и на медиите.

На фона на рекордното разпространение на четвъртата вълна от КОВИД у нас, сега регистрираме слаба положителна промяна в нагласите за ваксиниране. Общо 33% от интервюираните заявяват, че вече са ваксинирани с 1, 2 или с 3 дози. Други 18% заявяват, че още не са ваксинирани, но възнамеряват да го направят скоро.

11% изтъкват като причина да не са ваксинирани медицински противопоказания. 38% посочват, че не са ваксинирани до момента и, че нямат намерение да се ваксинират.

По-често твърдят, че вече са ваксинирани хора на възраст над 60 години (32,8% от тях), както и такива на възраст 40 – 49 години (26,4% от тях), висшисти (36% от тях) и столичани (35% от тях). По 30% от симпатизантите на БСП, ДБ и ПП са напълно ваксинирани, а сред симпатизантите на ГЕРБ  този дял е значително по-висок – 41%.

Най-много нежелаещи да се ваксинират има сред младите хора на възраст 18 – 29 години – 56% от тях, както и сред хората на възраст 30 – 39 години – 45% от тях. По-често не желаят да се ваксинират жителите на населените места извън София.

Като цяло поддръжниците на ваксинирането (хора с една, две или три дози, както и такива, възнамеряващи скоро да се ваксинират) преобладават сред симпатизантите на ДБ – 70,3%, на ГЕРБ -69%, и на ПП – 55,6%. При ДПС този дял е 49,3%.

Противниците на ваксинирането имат превес сред симпатизантите на ИТН – 56,6%, на БСП – 52%, на ИБГНИ – 55% и на Възраждане – 75%, както и сред негласуващите и колебаещите се дали изобщо да гласуват – по 63% от двете категории.

Вторичният анализ показва, че личният опит с ваксините е определящ фактор за мнение по целия кръг от въпроси, свързани с мерките срещу разпространяване на инфекцията.

Графика 3

Вие лично ваксинирахте ли се срещу КОВИД?

ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА – ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НАГЛАСИ НА БЪЛГАРИТЕ

октомври 2020 г. – октомври 2021 г.

„Зелената сделка” по обективни причини все по-често ще се оказва във фокуса на вниманието на българите. За да регистрира първоначалните обществени нагласи и очакванията на българите към „Зелената сделка”, Екзакта Рисърч Груп проведе две национални представителни изследвания сред пълнолетните българи – през октомври 2020 г. и година по-късно – през октомври 2021 г. Методически бе осигурена съпоставимост на данните от двете изследвания.

Първото проучване е проведено от 1 до 7 октомври 2020 г. сред 1005 пълнолетни българи от цялата страна.

Второто проучване е проведено в периода 29 септември – 4 октомври 2021 г. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани „лице в лице” 1005 пълнолетни българи в 72 населени места на страната.

Двете изследвания са реализирани със средства на Екзакта Рисърч Груп и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП г-н Радан Кънев.

„ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА” – ПЪРВОНАЧАЛНИ ПРЕДСТАВИ

Таблица 1

Вие лично, чували ли сте някога у нас да се говори в публичното пространство и в медиите за „Зелена сделка”?

	октомври 2020	октомври 2021
Да	36,5%	48,4%
Не	63,5%	51,6%
Общо	100,0%	100,0%

Данните от двете изследвания показват, че българите, които не са чували за „Зелената сделка“, са повече от онези, които са чували за нея. През 2021 г., обаче, с 11% спрямо 2020 г., расте делът на запознатите с този термин. С толкова намаляват и напълно неинформираните. Над средните дялове разпознаващи термина „Зелена сделка“ през 2021 г. регистрираме сред висшистите (сред 67% от тях), сред столичаните (сред 57% от тях), сред жителите на областните градове (сред 53% от тях), сред живеещите без лишения и сред българите на възраст между 30 и 60 години.

По-ниска стартова разпознаваемост на термина „Зелена сделка” през 2021 г. регистрираме сред хора на възраст под 30 години (сред 56% от тях), сред възрастни над 60 години (сред 54% от тях), сред респонденти с основно и средно образование, сред хора с нисък стандарт на живот и сред жители на малки градове и на села.

Таблица 2

Какво, според Вас, представлява „Зелената сделка”?

	октомври 2020	октомври 2021
Национален план на българското правителство за намаляване на вредните емисии в българската енергетика до 2030 г	12,7%	14,7%
Набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика	39,2%	45,9%
План на ООН за цялостна промяна на човешките дейности с цел намаляване замърсяването на околната среда	8,4%	7,0%
Не знам \ не мога да преценя	39,7%	32,4%
Общо	100,0%	100,0%

От данните се вижда, че Екзакта предлага 3 възможни отговора на респондентите.

В сравнение с октомври 2020 г., през октомври 2021 г. регистрираме ръст от 7% в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че „Зелената сделка“ е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и за финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. Така отговарят по-често хора на средна възраст, висшисти, както и жители на столицата и на големите градове.

Отговорът, че „Зелената сделка“ е план на българското правителство за намаляване на вредните емисии в българската енергетика до 2030 г. не е грешен по същество, но той поставя акцент на националната политика по темата. Такъв отговор понастоящем дават 15% от интервюираните, а през есента на 2020 г. така са отговаряли 13%.

Отговорът, че „Зелената сделка“ е план на ООН за цялостна промяна на човешките дейности с цел намаляване замърсяването на околната среда е посочен от 7% от респондентите в изследването от 2021 г., както и от 8% от интервюираните през 2020г.

С цели 8% за последната година намалява делът на хората без мнение по въпроса.

Таблица 3

Готова ли е, според вас, България да участва в плана „Зелено възстановяване и трансформация” и да извлече полза от него?

	октомври 2020	октомври 2021
Готова е	24,5%	20,8%
Не е готова	40,8%	44,4%
Не мога да преценя	34,7%	34,8%
Общо	100,0%	100,0%

Преценките, че страната ни не е готова да участва в плана „Зелено възстановяване и трансформация” така, че да извлече полза от него, имат превес над допускането, че можем да участваме в плана и да извлечем полза за страната от това.

На фона на зачестилите коментари по темата, с 3% (от 41% на 44%) спрямо 2020 г. нараства делът на преценяващите, че не сме готови да участваме в плана „Зелено възстановяване и трансформация” така, че да извлечем полза за страната. Това по-често твърдят образовани жители на големите градове на страната. С ръста на информираността за „Зелената сделка” едва ли пропорционално ще нараства и делът на хората, които мислят, че България е готова да извлече ползи от нея.

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА

Таблица 4

Бихте ли казали, че във Вашето населено място замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем?

	октомври 2020	октомври 2021
Да	38,6%	40,2%
Не	61,4%	59,8%
Общо	100,0%	100,0%

През октомври 2021 г. 40,2% от българите определят като трайно нерешен проблемът за замърсяването на въздуха в своето населено място. За 59,8% това не е така. Замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем за 81% от столичани и за половината от жителите на областните градове.

Замърсяването на въздуха не е трайно нерешен проблем за 67% от жителите на малките градове и за 92% от жителите на селата.

Данните за последната година показват устойчиви нагласи в отговорите на този въпрос.

Таблица 5

Бихте ли сменили населеното място, в което живеете с друго, където въздухът е по-чист?

	октомври 2020	октомври 2021
По-скоро да	11,3%	14,6%
По-скоро не	88,7%	85,4%
Общо	100,0%	100,0%

За последната година с 4% – от 11% на 15% нараства делът на хората, които заявяват, че биха напуснали населеното място, в което живеят, за да отидат другаде, където въздухът е по-чист. Това твърдят по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в населени места, където замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем.

Таблица 6

Какво от изброеното по-долу Вие лично бихте предприели, за да подпомогнете борбата с климатичните промени?

	октомври 2020 Да	октомври 2021 Да	октомври 2020 Не	октомври 2021 Не	Общо
бих намалил пътуванията си с автомобил	53,8%	52,7%	46,2%	47,3%	100,0%
бих плащал еко данък върху самолетните билети	29,6%	34,3%	70,4%	65,7%	100,0%
бих намалил консумацията на месо	45,6%	48,6%	54,4%	51,4%	100,0%
бих ползвал козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти	70,1%	78,6%	29,9%	21,4%	100,0%
не бих използвал дърва и въглища за битови нужди	56,6%	64,6%	43,4%	35,4%	100,0%

През последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени, като предприемат някои мерки и спазват определени ограничения. Личната готовност за ограничения най-често се свежда до ползване на козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти. Това посочват 79% през октомври 2021 г.- по-често жени и вискообразовани хора на възраст до 50 г. Година по-рано, този дял е бил 70%.

65% са готови да не използват дърва и въглища за битови нужди. Това е със 8% по-висок дял от регистрирания през 2020г. -57%. В същото време, обаче, сега по над 60% от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка.

Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени като се намалят пътуванията с автомобили. 53% от българите биха предприели подобна стъпка, а нежелаещите да го направят са по-често мъже, жители на областните градове и хора на възраст под 50 години.

49% биха ограничили консумацията на месо. 60% от жените биха приели подобно ограничение, докато 64% от мъжете са твърдо против.

Една трета биха плащали еко данък върху самолетните билети – по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст между 30 и 40 г.

ГЕРБ влиза в кампанията с първи резултат, за второто място се конкурират три партии.

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%^-овите дялове е +/- 3%.

Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Методически акцент

С това изследване си поставихме за цел да регистрираме политическите нагласи преди самия старт на предизборната кампания главно в контекста на предстоящия парламентарен вот. Приключихме набирането на информация в деня, в който изтичаше крайният срок за регистрация на кандидатите за президент и вицепрезидент. Това не ни позволи методологически коректно да зададем въпроса: „За кои от следните кандидати за президент и вицепрезидент на Република България ще гласувате на изборите за президент на 14 ноември?“. Подобен въпрос изисква възпроизвеждане на пълната информация от реалната бюлетина.

Електорална активност

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклараращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%.

Над средната мобилизация за гласуване на президентските избори регистрираме сред мъже, сред високообразовани хора, както и сред жители на областните градове. По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ИБГНИ са твърдо решени да гласуват за президент. По 80% от избирателите на ИТН и на ПП и две трети от избирателите на ДБ също декларират категорични намерения да гласуват за президент.

Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на градовете-областни центрове и на селата. Висока мобилизация за парламентарния вот се наблюдава сред по над 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП, на ДПС и на ИБГНИ. Близо по 80% от привържениците на ИТН и ПП също са категорични, че ще участват в парламентарния вот. Това твърдят и две трети от избирателите на ДБ.

Опасения, свързани с гласуването

13,4% от българите се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с КОВИД, ако отиде да гласува.

Опасения, свързани с електронното гласуване имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По една трета от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване.

Страхове от заразяване с КОВИД при гласуване пък изпитват предимно възрастни хора, жени и нискообразовани респонденти.

Електоралните нагласи към 12 октомври

Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент. Това е видно от електоралните нагласи на твърдо решилите да гласуват в долната графика.

Електорални нагласи на твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори на 14 ноември 2021 г.

ГЕРБ е първа политическа сила и запазва тази си позиция в няколко поредни изследвания на Екзакта. Не толкова стабилни изглеждат нещата, обаче, когато става дума за подреждането на следващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се нареждат ПП, ИТН и БСП, като разликата между трите формации е в рамките на половин процент. Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота.

Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията.

Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията. Това са ИБГНИ, ВМРО и „Възраждане”. По време на двете кампании от началото на годината, ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и  двукратно влезе в парламента. ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. „Възраждане” също демонстрират растящо самочувствие.

На политическата сцена има нов играч /ПП/ припознаван от немалко българи като лицето на промяната.

Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли, сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли, биха се преориентирали към ПП през ноември.

От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

Разочарованието от партиите след вота на 11 юли.

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове.

Една пета от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето от разочарованите, обаче, възнамеряват да гласуват и то за друга партия, различна от избраната през юли.

57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани.

Страховете на българите – непрогнозируемият играч на вота.

Познаването на страховете на хората е от първостепенна важност за следващото управление на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори – както от служебния кабинет, така и от политиците,  които участват в изборната кампания.

81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок – цели 87%.

78% /предимно мъже и хора в активна трудова възраст/ изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ.

44% се боят за здравето си предвид ръста на КОВИД у нас. Това са възрастни хора, жители на столицата и на селата. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. Подобни страхове изразяват главно хора на възраст под 50 години и жители на големите градове.

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните институции?

	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Парламент	19,1%	69,1%	11,8%	100,0%
Правителство	28,4%	61,3%	10,3%	100,0%
Съд	16,3%	61,4%	22,3%	100,0%
Прокуратура	20,0%	57,2%	22,8%	100,0%
Армия	47,6%	26,6%	25,8%	100,0%
Полиция	46,4%	38,1%	15,5%	100,0%
Българска православна църква	52,3%	19,0%	28,7%	100,0%

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на институции:

	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	общо
Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание	22,3%	59,6%	18,1%	100,0%
Румен Радев – Президент	50,9%	37,6%	11,5%	100,0%
Бойко Борисов – Министър-председател	31,6%	60,7%	7,7%	100,0%
Иван Гешев – Главен прокурор	22,3%	57,7%	20,0%	100,0%

След лятото – ръст на българите, които са склонни да вярват на официалната информация за разпространението на COVID 19 у нас.

От началото на лятото до септември регистрираме обръщане на обществените нагласи спрямо официалната информация за разпространението на вируса у нас. Ако в края на юни 2020 г. невярващите в официалните данни българи бяха повече от вярващите, то сега регистрираме точно обратната тенденция.

С 10% за последните два месеца нараства делът на пълнолетните българи, които заявяват, че вярват на официалната информация относно разпространението на КОВИД 19 у нас – от 46% на 56%. Пропорционално намаляват с 10% (от 54% на 44%) невярващите в официалната информация. Въпреки това, не е за подценяване делът на невярващите на официалната информация за КОВИД 19, който остава достатъчно значим – 44%.

По-скоро вярват на информацията за разпространението на КОВИД 19 у нас жени, хора на възраст над 40 години, образовани респонденти и столичани. Скептични към достоверността на информацията за заразата са по-често мъже, респонденти на възраст между 18 и 40 години, хора с ниско образование и роми.

86% от българите твърдят в настоящото изследване, че спазват препоръките на здравните власти за поддържане на социална дистанция, за носене на предпазни маски и за дезинфекция. 14% заявяват, че не спазват тези мерки, като сред тях има по-често мъже и млади хора на възраст до 30 г.

В сравнение с отговорите на същия въпрос от юнското изследване на Екзакта, регистрираме лек спад от 3% на спазващите мерките и леко покачване (също точно с 3%) на неспазващите ги. Промените се дължат преди всичко на отпускарския сезон и на свободното придвижване. На този фон, декларираните нагласи говорят по-скоро за поддържане на нивото на отговорност и дисциплина.

В сравнение с края на юни, през септември изразително намаляват /с цели 18%/ българите, според които ситуацията с КОВИД 19 може да се опише като: „най-лошото вече е зад нас” (53% през юни : 35% през септември). В същото време, с 14% повече спрямо юни се оказват допускащите, че „най-лошото тепърва предстои” (13%:27%). Най-много, обаче, понастоящем са неориентираните българи относно бъдещото разпространение на вируса у нас – 38%. При това техният дял расте с 4% за последните два месеца.

По-скоро оптимисти за развитието на ситуацията с Ковид 19 са младите на възраст 18-29 години, както и интервюираните от възрастовата група 40-49 г., а също така и мъже, както и хора със стандарт на живот над средния. Песимисти са най-вече хора на възраст над 50 години, респонденти с по-нисък стандарт на живот и живеещи в малките населени места.

Кое от следните твърдения във връзка с разпространението на КОВИД-19 у нас споделяте?	юни 2020	септември 2020
Най-лошото вече е зад нас	53,2%	34,9%
Най-лошото тепърва предстои	13,1%	27,0%
Не мога да преценя\не зная	33,6%	38,1%
Общо	100%	100%

От началото на годината – без промени в одобрението на ЕС. Ръст на одобрението за членството ни в НАТО

През последните месеци българите не крият своята повишена тревожност и потребността си от повече сигурност. Принадлежността ни към ЕС, обаче, не се проблематизира в масовите оценки от началото на пандемията. Това не означава, че сънародниците ни са безкритични или пък, че не виждат проблеми в еврообщността. По-скоро е вярно това, че позитивните нагласи се запазват и заради очакванията за подкрепа от ЕС .

71% от участвалите в националното представително изследване на Екзакта от средата на юни заявяват, че одобряват членството на страната ни в Европейския съюз, а 19% не го одобряват. От края на 2019 г. досега не регистрираме съществена промяна в обществените нагласи към еврочленството на страната ни.  96% от избирателите на ГЕРБ одобряват членството на България в ЕС, а подкрепа за еврочленството декларират 49 на сто от избирателите на БСП. Сред привържениците на останалите партии одобрението за членството на България в ЕС е по-висок дял от регистрирания сред електората на социалистите. В София, където информираността на населението за предприетото от ЕС е по-висока, регистрираме критичност към Брюксел над средната за страната.

От края на миналата година досега с 4% нараства делът на българите, които одобряват членството на страната ни в НАТО. В средата на юни членството ни в НАТО е одобрявано от 60%, а 25% не го одобряват. Подобно на отношението към ЕС, най-слабо одобрение регистрираме сред избирателите на БСП – едва една трета одобряват членството ни в НАТО. През последната година регистрираме известна промяна в нагласите на привържениците на Обединените патриоти /ВМРО и НФСБ/. Те все по-често декларират позитивни нагласи към членството ни в ЕС и  НАТО. Участието им в управлението на страната „работи” за промяна на нагласите на електората им. Допълнителен стимул за този електорат са политиките на министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

Одобрявате ли или не одобрявате членството на България в Европейския съюз?

Одобрявате ли или не одобрявате членството на България в НАТО?

Данните са от национално представително проучване на Екзакта, проведено в периода 6-13 юни, 2020 г. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) „face to face”са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.

Коментар на Екзакта Рисърч Груп

по данни от национално представително проучване, проведено в периода 6-13 юни. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) „face to face” са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.

Обществените нагласи към разпространението на Ковид-19

53% от българите към средата на юни вярват, че най-лошото е вече зад нас. Четири пъти по-малък е делът на онези, според които най-лошото, свързано с епидемията предстои – 13%. Тезата, че най-лошото е вече зад гърба ни се споделя главно от хора на възраст до 50 г., от високообразовани респонденти и от жители на населените места извън столицата.

Значителен, обаче, се оказва делът на хората, които не могат да преценят какво следва занапред – 34%. Най-неясно изглежда бъдещото разпространение на коронавируса у нас според ниско образованите и бедните българи, но и според жителите на София (очевидно по различни причини).

Настоящото изследване регистрира, че оценките на столичани се разделят на два съизмерими дяла от по 45%, когато става дума за очаквания относно бъдещето на пандемията у нас. 45% твърдят, че лошото е вече зад гърба ни и също толкова са столичаните на мнение, че ситуацията с коронавируса у нас е твърде неопределена и неясна. В сравнение с градовете извън столицата, жителите на столицата и на селата по-рядко са крайни песимисти и по-рядко мислят, че лошото тепърва предстои.

Кое от следните твърдения във връзка с разпространението на КОВИД-19 у нас споделяте?

69% от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май т.г., въведени във връзка с разпространението на Ковид-19 у нас, а 64% преценяват като адекватни и мерките по разхлабване на извънредното положение от началото на май.

Неприемащите мерките на държавата (както ограничителните, така и разхлабващите) са равни дялове от по 17%.

Най-висока подкрепа за ограничителните мерки регистрираме сред жените, сред хората на възраст над 40 г., сред  високообразованите респонденти и сред хората с жизнен стандарт над средния.

Ограничителните мерки получават по-изразително одобрение от жителите на столицата и на областните градове – те са подкрепяни от по около 70% от жителите и на двата типа населени места.

Мерките по разхлабването са оценявани като адекватни най-често от жителите на по-малките населени места.

Симпатизиращите на партиите от управляващата коалиция значително по-често одобряват ограничителните мерки в периода март – май т.г. в сравнение с привържениците на опозицията. Това означава, че въпреки непартийната си природа, мерките се възприемат нееднозначно от партийните електорати.

В обществото като цяло, обаче има консенсус по това, че и ограничителните мерки, и тяхното разхлабване, се оказаха навременни и адекватни.

Настоящото изследване дава информация и за самооценките на българските граждани относно поведението на българите по време на епидемията.

89% от българите твърдят, че по-скоро се съобразяват с препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция, дезинфекция, носене на маски и пр. По-често това декларират жените, възрастните хора, образованите респонденти и жителите на големите градове.

9% от българите споделят, че те лично познават хора, които вече са преболедували от Ковид-19. Това твърдят по-често от останалите респонденти на възраст между 30 и 60 г., високообразовани хора, както и жители на градовете извън столицата.

В същото време се оказва доста висок делът на българите, които заявяват, че повечето им познати не вярват на информациите за разпространение на коронавируса – 54%. Най-често в подобна среда на недоверие към информацията за пандемията се движат млади хора на възраст до 30 години, ниско образовани респонденти, както и жители на населените места извън столицата.

Според 63% от пълнолетните българи пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията пред общата заплаха. Така, според изследването, хората се оказват разделени на здрави и болни, млади и стари, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи социална дистанция и т.н. Най-често подобно делене прави впечатление на жителите на столицата. 73% от тях са убедени, че пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията.

Що се отнася до подкрепата за една или друга медицинска теза, свързана с разпространението на коронавируса у нас, данните показват, че мнозинството от българите се самоопределят като хора, които намират за близко до собствените си позиции мнението на председателя на НОЩ ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Така мислят 62% от интервюираните. Други 34% се определят като хора, на които повече импонират позициите на доц. Атанас Мангъров.

Най-много поддръжници на тезите на шефа на НОЩ ген. Мутафчийски има сред жените, сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред 2/3 от жителите на София.

Позицията на доц. А. Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст между 30 и 40 г.

В настоящото изследване регистрираме наличие на взаимовръзка между оценките за адекватност на ограничителните мерки и представите на хората за развитието на болестта. 56% от интервюираните, които определят като адекватни ограничителните мерки в периода от март до май, в същото време са убедени, че най-лошото вече е зад нас, т.е. те вярват, че мерките вече са дали добър резултат.

Една трета от интервюираните в настоящото изследване посочват, че страдат от хронични заболявания, като това е в сила за две трети от сънародниците ни на възраст над 60 години. Цели 92% от хронично болните твърдят, че досега са се съобразявали с препоръките на НОЩ. 70% от хронично болните подкрепят позициите, изразявани от проф. Мутафчийски, което е по-висока подкрепа от средната за работата на шефа на НОЩ в страната.30% от хронично болните споделят позициите, изразявани от доц. Мангъров.

73% от хронично болните определят като адекватни ограничителните мерки от март до май. В същото време по обясними причини те са по-предпазливи в ентусиазма си относно разхлабването на мерките в сравнение с българите, които не страдат от хронични заболявания.

34% от българите посочват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа. Други 25% са били в отпуск (16% от тях в платен и 9% неплатен).

5% твърдят, че са загубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4% посочват, че са загубили работата си, но вече са намерили нова. Една трета от интервюираните не работят и пред тях не стои въпроса за оцеляване на трудовия пазар (става дума за пенсионери, за учащи, за жени в майчинство и т.н.).

Почивките на българите през летните месеци

30% от интервюираните българи посочват, че възнамеряват да отидат на почивка през лятото. Цели 50% обаче заявяват, че няма да почиват. Една пета от интервюираните все още нямат конкретни планове и вероятно изчакват да има по-голяма яснота относно развитието на епидемията у нас, а може би част от тях тепърва ще оценяват финансовите си възможности.

Сред категорично решилите да почиват през това лято най-често се срещат млади хора на възраст до 40 г., мъже, образовани и заможни респонденти, както и жители на столицата.

Единствено сред столичаните делът на желаещите да почиват е по-голям от този на посочващите, че няма да почиват. В населените места извън столицата заявяващите, че няма да почиват през това лято са по-висок дял от тези, които могат да си позволят отдих.

Особен интерес представляват отговорите на въпроса къде ще почиват онези българи, които възнамеряват да ползват летни отпуски и да пътуват. Немалка част от тях са давали повече от един отговор на този въпрос.

Близо 17% от българите възнамеряват да почиват на българското Черноморие, а 9% твърдят, че ще отидат на планина или на балнеокурорт у нас.

6.3% ще почиват през лятото на вила или на село.

На море в България ще почиват предимно млади хора на възраст между 18 и 40 г., главно жители на областните центрове и на малките градове на страната.

На планина или на балнеокурорт в България ще почиват главно хора на възраст между 50 и 60 г. На вила и на село ще почиват най-често българите на възраст над 60 години.

4,3% от интервюираните твърдят, че ще отидат на море в Гърция, а около 1% избират морето в Турция. На море в друга страна (не в Гърция и Турция) посочват, че ще почиват под 1%.

2,3% възнамеряват да отидат на екскурзия в чужбина.

Най-често се готвят да почиват в чужбина столичани, като сред тях е разпространена по-често, отколкото за страната и опцията „екскурзия в чужбина”.

Най-често желание да почиват на море в Гърция изразяват хората на възраст между 40 и 50 години. Турция е предпочитана дестинация за отдих от българи на възраст между 30 и 50 години. За екскурзия в чужбина пък се стягат най-често хората на възраст между 18-40 г. и столичани.

Възнамерявате ли да отидете на почивка през летните месеци?

Къде възнамерявате да отидете да почивате през летните месеци?

Коментар на Екзакта Рисърч Груп

по данни от национално представително проучване, проведено в периода 6-13 юни. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) „face to face” са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.

Обществените нагласи към разпространението на Ковид-19

53% от българите към средата на юни вярват, че най-лошото е вече зад нас. Четири пъти по-малък е делът на онези, според които най-лошото, свързано с епидемията предстои – 13%. Тезата, че най-лошото е вече зад гърба ни се споделя главно от хора на възраст до 50 г., от високообразовани респонденти и от жители на населените места извън столицата.

Значителен, обаче, се оказва делът на хората, които не могат да преценят какво следва занапред – 34%. Най-неясно изглежда бъдещото разпространение на коронавируса у нас според ниско образованите и бедните българи, но и според жителите на София (очевидно по различни причини).

Настоящото изследване регистрира, че оценките на столичани се разделят на два съизмерими дяла от по 45%, когато става дума за очаквания относно бъдещето на пандемията у нас. 45% твърдят, че лошото е вече зад гърба ни и също толкова са столичаните на мнение, че ситуацията с коронавируса у нас е твърде неопределена и неясна. В сравнение с градовете извън столицата, жителите на столицата и на селата по-рядко са крайни песимисти и по-рядко мислят, че лошото тепърва предстои.

Кое от следните твърдения във връзка с разпространението на КОВИД-19 у нас споделяте?

69% от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май т.г., въведени във връзка с разпространението на Ковид-19 у нас, а 64% преценяват като адекватни и мерките по разхлабване на извънредното положение от началото на май.

Неприемащите мерките на държавата (както ограничителните, така и разхлабващите) са равни дялове от по 17%.

Най-висока подкрепа за ограничителните мерки регистрираме сред жените, сред хората на възраст над 40 г., сред  високообразованите респонденти и сред хората с жизнен стандарт над средния.

Ограничителните мерки получават по-изразително одобрение от жителите на столицата и на областните градове – те са подкрепяни от по около 70% от жителите и на двата типа населени места.

Мерките по разхлабването са оценявани като адекватни най-често от жителите на по-малките населени места.

Симпатизиращите на партиите от управляващата коалиция значително по-често одобряват ограничителните мерки в периода март – май т.г. в сравнение с привържениците на опозицията. Това означава, че въпреки непартийната си природа, мерките се възприемат нееднозначно от партийните електорати.

В обществото като цяло, обаче има консенсус по това, че и ограничителните мерки, и тяхното разхлабване, се оказаха навременни и адекватни.

Настоящото изследване дава информация и за самооценките на българските граждани относно поведението на българите по време на епидемията.

89% от българите твърдят, че по-скоро се съобразяват с препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция, дезинфекция, носене на маски и пр. По-често това декларират жените, възрастните хора, образованите респонденти и жителите на големите градове.

9% от българите споделят, че те лично познават хора, които вече са преболедували от Ковид-19. Това твърдят по-често от останалите респонденти на възраст между 30 и 60 г., високообразовани хора, както и жители на градовете извън столицата.

В същото време се оказва доста висок делът на българите, които заявяват, че повечето им познати не вярват на информациите за разпространение на коронавируса – 54%. Най-често в подобна среда на недоверие към информацията за пандемията се движат млади хора на възраст до 30 години, ниско образовани респонденти, както и жители на населените места извън столицата.

Според 63% от пълнолетните българи пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията пред общата заплаха. Така, според изследването, хората се оказват разделени на здрави и болни, млади и стари, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи социална дистанция и т.н. Най-често подобно делене прави впечатление на жителите на столицата. 73% от тях са убедени, че пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията.

Що се отнася до подкрепата за една или друга медицинска теза, свързана с разпространението на коронавируса у нас, данните показват, че мнозинството от българите се самоопределят като хора, които намират за близко до собствените си позиции мнението на председателя на НОЩ ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Така мислят 62% от интервюираните. Други 34% се определят като хора, на които повече импонират позициите на доц. Атанас Мангъров.

Най-много поддръжници на тезите на шефа на НОЩ ген. Мутафчийски има сред жените, сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред 2/3 от жителите на София.

Позицията на доц. А. Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст между 30 и 40 г.

В настоящото изследване регистрираме наличие на взаимовръзка между оценките за адекватност на ограничителните мерки и представите на хората за развитието на болестта. 56% от интервюираните, които определят като адекватни ограничителните мерки в периода от март до май, в същото време са убедени, че най-лошото вече е зад нас, т.е. те вярват, че мерките вече са дали добър резултат.

Една трета от интервюираните в настоящото изследване посочват, че страдат от хронични заболявания, като това е в сила за две трети от сънародниците ни на възраст над 60 години. Цели 92% от хронично болните твърдят, че досега са се съобразявали с препоръките на НОЩ. 70% от хронично болните подкрепят позициите, изразявани от проф. Мутафчийски, което е по-висока подкрепа от средната за работата на шефа на НОЩ в страната.30% от хронично болните споделят позициите, изразявани от доц. Мангъров.

73% от хронично болните определят като адекватни ограничителните мерки от март до май. В същото време по обясними причини те са по-предпазливи в ентусиазма си относно разхлабването на мерките в сравнение с българите, които не страдат от хронични заболявания.

34% от българите посочват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа. Други 25% са били в отпуск (16% от тях в платен и 9% неплатен).

5% твърдят, че са загубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4% посочват, че са загубили работата си, но вече са намерили нова. Една трета от интервюираните не работят и пред тях не стои въпроса за оцеляване на трудовия пазар (става дума за пенсионери, за учащи, за жени в майчинство и т.н.).

Почивките на българите през летните месеци

30% от интервюираните българи посочват, че възнамеряват да отидат на почивка през лятото. Цели 50% обаче заявяват, че няма да почиват. Една пета от интервюираните все още нямат конкретни планове и вероятно изчакват да има по-голяма яснота относно развитието на епидемията у нас, а може би част от тях тепърва ще оценяват финансовите си възможности.

Сред категорично решилите да почиват през това лято най-често се срещат млади хора на възраст до 40 г., мъже, образовани и заможни респонденти, както и жители на столицата.

Единствено сред столичаните делът на желаещите да почиват е по-голям от този на посочващите, че няма да почиват. В населените места извън столицата заявяващите, че няма да почиват през това лято са по-висок дял от тези, които могат да си позволят отдих.

Особен интерес представляват отговорите на въпроса къде ще почиват онези българи, които възнамеряват да ползват летни отпуски и да пътуват. Немалка част от тях са давали повече от един отговор на този въпрос.

Близо 17% от българите възнамеряват да почиват на българското Черноморие, а 9% твърдят, че ще отидат на планина или на балнеокурорт у нас.

6.3% ще почиват през лятото на вила или на село.

На море в България ще почиват предимно млади хора на възраст между 18 и 40 г., главно жители на областните центрове и на малките градове на страната.

На планина или на балнеокурорт в България ще почиват главно хора на възраст между 50 и 60 г. На вила и на село ще почиват най-често българите на възраст над 60 години.

4,3% от интервюираните твърдят, че ще отидат на море в Гърция, а около 1% избират морето в Турция. На море в друга страна (не в Гърция и Турция) посочват, че ще почиват под 1%.

2,3% възнамеряват да отидат на екскурзия в чужбина.

Най-често се готвят да почиват в чужбина столичани, като сред тях е разпространена по-често, отколкото за страната и опцията „екскурзия в чужбина”.

Най-често желание да почиват на море в Гърция изразяват хората на възраст между 40 и 50 години. Турция е предпочитана дестинация за отдих от българи на възраст между 30 и 50 години. За екскурзия в чужбина пък се стягат най-често хората на възраст между 18-40 г. и столичани.

Възнамерявате ли да отидете на почивка през летните месеци?

Къде възнамерявате да отидете да почивате през летните месеци?

Коментар на Екзакта Рисърч Груп

по данни от национално представително проучване, проведено в периода 6-13 юни. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) „face to face” са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.

Обществените нагласи към разпространението на Ковид-19

53% от българите към средата на юни вярват, че най-лошото е вече зад нас. Четири пъти по-малък е делът на онези, според които най-лошото, свързано с епидемията предстои – 13%. Тезата, че най-лошото е вече зад гърба ни се споделя главно от хора на възраст до 50 г., от високообразовани респонденти и от жители на населените места извън столицата.

Значителен, обаче, се оказва делът на хората, които не могат да преценят какво следва занапред – 34%. Най-неясно изглежда бъдещото разпространение на коронавируса у нас според ниско образованите и бедните българи, но и според жителите на София (очевидно по различни причини).

Настоящото изследване регистрира, че оценките на столичани се разделят на два съизмерими дяла от по 45%, когато става дума за очаквания относно бъдещето на пандемията у нас. 45% твърдят, че лошото е вече зад гърба ни и също толкова са столичаните на мнение, че ситуацията с коронавируса у нас е твърде неопределена и неясна. В сравнение с градовете извън столицата, жителите на столицата и на селата по-рядко са крайни песимисти и по-рядко мислят, че лошото тепърва предстои.

Кое от следните твърдения във връзка с разпространението на КОВИД-19 у нас споделяте?

69% от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май т.г., въведени във връзка с разпространението на Ковид-19 у нас, а 64% преценяват като адекватни и мерките по разхлабване на извънредното положение от началото на май.

Неприемащите мерките на държавата (както ограничителните, така и разхлабващите) са равни дялове от по 17%.

Най-висока подкрепа за ограничителните мерки регистрираме сред жените, сред хората на възраст над 40 г., сред  високообразованите респонденти и сред хората с жизнен стандарт над средния.

Ограничителните мерки получават по-изразително одобрение от жителите на столицата и на областните градове – те са подкрепяни от по около 70% от жителите и на двата типа населени места.

Мерките по разхлабването са оценявани като адекватни най-често от жителите на по-малките населени места.

Симпатизиращите на партиите от управляващата коалиция значително по-често одобряват ограничителните мерки в периода март – май т.г. в сравнение с привържениците на опозицията. Това означава, че въпреки непартийната си природа, мерките се възприемат нееднозначно от партийните електорати.

В обществото като цяло, обаче има консенсус по това, че и ограничителните мерки, и тяхното разхлабване, се оказаха навременни и адекватни.

Настоящото изследване дава информация и за самооценките на българските граждани относно поведението на българите по време на епидемията.

89% от българите твърдят, че по-скоро се съобразяват с препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция, дезинфекция, носене на маски и пр. По-често това декларират жените, възрастните хора, образованите респонденти и жителите на големите градове.

9% от българите споделят, че те лично познават хора, които вече са преболедували от Ковид-19. Това твърдят по-често от останалите респонденти на възраст между 30 и 60 г., високообразовани хора, както и жители на градовете извън столицата.

В същото време се оказва доста висок делът на българите, които заявяват, че повечето им познати не вярват на информациите за разпространение на коронавируса – 54%. Най-често в подобна среда на недоверие към информацията за пандемията се движат млади хора на възраст до 30 години, ниско образовани респонденти, както и жители на населените места извън столицата.

Според 63% от пълнолетните българи пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията пред общата заплаха. Така, според изследването, хората се оказват разделени на здрави и болни, млади и стари, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи социална дистанция и т.н. Най-често подобно делене прави впечатление на жителите на столицата. 73% от тях са убедени, че пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията.

Що се отнася до подкрепата за една или друга медицинска теза, свързана с разпространението на коронавируса у нас, данните показват, че мнозинството от българите се самоопределят като хора, които намират за близко до собствените си позиции мнението на председателя на НОЩ ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Така мислят 62% от интервюираните. Други 34% се определят като хора, на които повече импонират позициите на доц. Атанас Мангъров.

Най-много поддръжници на тезите на шефа на НОЩ ген. Мутафчийски има сред жените, сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред 2/3 от жителите на София.

Позицията на доц. А. Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст между 30 и 40 г.

В настоящото изследване регистрираме наличие на взаимовръзка между оценките за адекватност на ограничителните мерки и представите на хората за развитието на болестта. 56% от интервюираните, които определят като адекватни ограничителните мерки в периода от март до май, в същото време са убедени, че най-лошото вече е зад нас, т.е. те вярват, че мерките вече са дали добър резултат.

Една трета от интервюираните в настоящото изследване посочват, че страдат от хронични заболявания, като това е в сила за две трети от сънародниците ни на възраст над 60 години. Цели 92% от хронично болните твърдят, че досега са се съобразявали с препоръките на НОЩ. 70% от хронично болните подкрепят позициите, изразявани от проф. Мутафчийски, което е по-висока подкрепа от средната за работата на шефа на НОЩ в страната.30% от хронично болните споделят позициите, изразявани от доц. Мангъров.

73% от хронично болните определят като адекватни ограничителните мерки от март до май. В същото време по обясними причини те са по-предпазливи в ентусиазма си относно разхлабването на мерките в сравнение с българите, които не страдат от хронични заболявания.

34% от българите посочват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа. Други 25% са били в отпуск (16% от тях в платен и 9% неплатен).

5% твърдят, че са загубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4% посочват, че са загубили работата си, но вече са намерили нова. Една трета от интервюираните не работят и пред тях не стои въпроса за оцеляване на трудовия пазар (става дума за пенсионери, за учащи, за жени в майчинство и т.н.).

Почивките на българите през летните месеци

30% от интервюираните българи посочват, че възнамеряват да отидат на почивка през лятото. Цели 50% обаче заявяват, че няма да почиват. Една пета от интервюираните все още нямат конкретни планове и вероятно изчакват да има по-голяма яснота относно развитието на епидемията у нас, а може би част от тях тепърва ще оценяват финансовите си възможности.

Сред категорично решилите да почиват през това лято най-често се срещат млади хора на възраст до 40 г., мъже, образовани и заможни респонденти, както и жители на столицата.

Единствено сред столичаните делът на желаещите да почиват е по-голям от този на посочващите, че няма да почиват. В населените места извън столицата заявяващите, че няма да почиват през това лято са по-висок дял от тези, които могат да си позволят отдих.

Особен интерес представляват отговорите на въпроса къде ще почиват онези българи, които възнамеряват да ползват летни отпуски и да пътуват. Немалка част от тях са давали повече от един отговор на този въпрос.

Близо 17% от българите възнамеряват да почиват на българското Черноморие, а 9% твърдят, че ще отидат на планина или на балнеокурорт у нас.

6.3% ще почиват през лятото на вила или на село.

На море в България ще почиват предимно млади хора на възраст между 18 и 40 г., главно жители на областните центрове и на малките градове на страната.

На планина или на балнеокурорт в България ще почиват главно хора на възраст между 50 и 60 г. На вила и на село ще почиват най-често българите на възраст над 60 години.

4,3% от интервюираните твърдят, че ще отидат на море в Гърция, а около 1% избират морето в Турция. На море в друга страна (не в Гърция и Турция) посочват, че ще почиват под 1%.

2,3% възнамеряват да отидат на екскурзия в чужбина.

Най-често се готвят да почиват в чужбина столичани, като сред тях е разпространена по-често, отколкото за страната и опцията „екскурзия в чужбина”.

Най-често желание да почиват на море в Гърция изразяват хората на възраст между 40 и 50 години. Турция е предпочитана дестинация за отдих от българи на възраст между 30 и 50 години. За екскурзия в чужбина пък се стягат най-често хората на възраст между 18-40 г. и столичани.

Възнамерявате ли да отидете на почивка през летните месеци?

Къде възнамерявате да отидете да почивате през летните месеци?

Коментар по данни от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 30 ноември – 06 декември 2019 г. По метода на прякото полустандартизирано “face to face” интервю, по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 94 населени места.

В навечерието на новото десетилетие – равносметка и очаквания

73% от пълнолетните българи, участвали в декемврийското национално представително проучване на Екзакта посочват, че материалното им състояние не търпи съществени промени през 2019 г.  Кое натежава в една подобна самооценка – запазването и поддържането на добър стандарт на живот или задържането на трайно лош материален стандарт?

Сега, в края на 2019 г., каква равносметка на материалното си положение за последната година бихте направили?

За 41% липсата на промяна в стандарта им през 2019 г. се свежда до това, че през настоящата година те твърдят, че са живели толкова лошо, колкото и в предишни години. Подобна равносметка по-често правят възрастни, ниско образовани и бедни хора, жители на столицата и на малките градове на страната.

За 32%, обаче, липсата на промяна се свежда до това, че и преди, и през последната година, стандартът им на живот, по тяхна оценка, е бил и остава добър. Положителна е равносметката главно на образовани хора и на такива на възраст до 50 години.

27% от българите посочват, че стандартът им на живот се е променил през 2019 г. Съобщаващите за настъпили неблагоприятни промени в материалното им положение са малко по-висок дял от съобщаващите за настъпило подобряване на стандарта им (15% : 12%). Положителни промени в стандарта си на живот през последнатата година виждат най-често хора на възраст до 40 г.

В навечерието на 2020 г., оптимистите за бъдещето на страната, както и тези за собственото си бъдеще, са значително повече от песимистите. В същото време, оптимистите за собственото си бъдеще са малко по-висок дял от тези за бъдещето на страната.

Каква очаквате като цяло да бъде Новата 2020 година за България?

Оптимисти за бъдещето на страната ни през следващата година са общо 53% от българите, като 42% се надяват Новата година да е по-добра от 2019 г., а 11% очакват 2020 година да е също толкова добра за България колкото е била 2019 г.

Българите, които гледат с песимизъм на бъдещето на страната през 2020г., общо не надхвърлят 35%, като 10% са категорични, че 2020г. ще е по-лоша за страната ни от 2019 г., а други 25% очакват Новата година да бъде точно толкова лоша за страната ни, колкото е била 2019 г.

Каква очаквате като цяло да бъде Новата 2020 година за Вас лично?

В личен план, 57% от българите очакват добри неща за себе си догодина, като 43% вярват, че 2020 г. ще е по-добра за тях от настоящата година, а според 14% Новата година ще е също толкова добра, колкото е била за тях 2019г.  Сред оптимистите за собственото си бъдеще през 2020 година се срещат по-често жени, хора на възраст до 50 г., образовани и заможни респонденти, както и жители на областните градове.

Песимисти за бъдещето си през 2020г. са общо 31% от българите, като 9% очакват Новата година за тях да е по-лоша от отминаващата, а други 22% очакват предстоящата година да е също толкова лоша за тях, колкото е била 2019 г.

Оптимизмът на българите се стимулира от наличието на позитивни промени в материалния им стандарт. 82% от хората, които посочват, че през 2019 г. се е подобрило материалното им положение, очакват Новата година да е по-добра за България. За сравнение, едва 28% от преценяващите, че материалното им положение се е влошило през 2019 г., очакват по-добра 2020 за страната.

Прогноза на „Екзакта Рисърч Груп” за изборите за членове на Европейския парламент от Република България

Съгласно чл.205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Прогноза за изборната активност

Редица преки и косвени индикатори, използвани в последните изследвания на „Екзакта”, показват, че на 26 май е най-вероятно да гласуват около 2 млн. избиратели или очакваме избирателна активност в рамките на 26%-32%. В столицата активността ще бъде по-ниска от средната. Извънредни събития и обстоятелства в дните до вота могат да отблъснат или да привлекат още избиратели.

Прогнозни резултати

ГЕРБ и БСП влязоха в кампанията с близки резултати. Интригата между двете големи партии привлече почти изцяло общественото внимание. С разгръщането на кампанията ГЕРБ успя да вземе преднина, да повиши резултата си и да изпревари БСП. При този тренд може да очакваме ГЕРБ да печели подкрепа до самия изборен ден. Това с колко ГЕРБ ще спечели вота пред БСП в крайна сметка ще зависи и от избора на нерешилите и колебаещите се. Данните на „Екзакта” показват още, че евровота се възприема като по-важен от избирателите на ГЕРБ отколкото от тези на БСП. 54% от избирателите на ГЕРБ заявяват, че евроизборите са важни лично за тях, докато това твърдят 45% от избирателите на БСП.

Към момента на прогнозата 4 политически формации могат да имат свои представители в следващия състав на Европейския парламент. Това са ГЕРБ, БСП за България, ДПС и ВМРО-БНД.

Равни дялове – от по 42% от избирателите на ГЕРБ и на БСП възнамеряват да гласуват преференциално.

ПАРТИЯ ИЛИ КОАЛИЦИЯ	ПРОЦЕНТ ОТ ГЛАСУВАЩИТЕ	ПРОГНОЗА ЗА БРОЙ МАНДАТИ
ГЕРБ	32.4%	7
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ	27.3%	6
ДПС	13.3%	3
ВМРО-БНД	6.5%	1
ВОЛЯ-Българските Родолюбци	4.5%
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ-ОБЕДИНЕНИЕ (ДА България и ДСБ)	4.3%
АТАКА	2.0%
Патриоти за Валери Симеонов (НФСБ и СЕК)	2.0%
Коалиция за България	1.8%
За други партии, коалиции и независими кандидати	5.9%

Коментар по данни от национално представително проучване, проведено в периода 19 – 28 февруари 2019 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 125 гнезда, в 91 населени места.

Изследването се провежда в рамките на собствената изследователска програма на „Екзакта Рисърч Груп”.

Ако евроизборите се провеждаха в края на февруари т.г., ГЕРБ биха ги спечелили с резултат от 22.2% от имащите право на глас българи, а БСП биха останали втори с 19.4%. Трети са ДПС с 6.9%, а четвърти са ОП с 6.4% (ако се явят в сегашния си коалиционен формат). Демократична България биха получили 2.5%, СДС – 1.3%, РБ, АБВ, Воля и Възраждане – по 1%. Трудно е да се коментират към момента шансовете на десницата, предвид неяснотите по формата, в който ще се явят на вота десните партии. Данните от настоящото изследване показват, че десните партии имат по-малки шансове за добро представяне, ако се явят поотделно.

28% от българите интервюирани от „Екзакта” в края на февруари заявяват, че възнамеряват да гласуват преференциално на предстоящите евроизбори. 15% не смятат да се възползват от правото си на преференциален вот. Преференциално искат да гласуват половината от избирателите на ОП, както и по една трета от избирателите на ГЕРБ и на БСП. Сред твърдо решилите да гласуват на предстоящия евровот, желаещите да отбележат преференция са два пъти повече от нежелаещите.

Това показва, че преференциалният вот се е утвърдил в изборната практика у нас и мотивира немалко избиратели за участие.

65% ОТ БЪЛГАРИТЕ ПОДКРЕПЯТ ПРОТЕСТИТЕ НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ СРЕЩУ МОБИЛЕН ПАКЕТ 1 (ПАКЕТА „МАКРОН”)

Протестите на превозвачите, които ще се проведат на 10 януари в Брюксел, са съпътствани от висока обществена подкрепа у нас. Това показват данните от експресно национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи в края на декември 2018 г. В отговор на въпроса „Подкрепяте ли или не протестите на превозвачите срещу новите европейски изисквания за международен транспорт (пакета „Макрон”)?”, 64.6% от респондентите отговарят с „да”, а 7.9% – с „не”. 27.5% нямат мнение по въпроса. Paragraph

Подкрепата е сравнително равномерно разпределена сред всички социално-демографски групи, като по-високи от средните стойности на подкрепа се регистрират сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 39 години и сред жителите на градовете извън столицата.

Протестът на превозвачите получава почти еднаква подкрепа сред избирателите на основните политически сили – ГЕРБ и БСП, както и сред негласуващите. По-високо от средното е одобрението към протеста на превозвачите сред симпатизантите на Обединените патриоти (сред 69% от тях). Без мнение по темата са по-често младите респонденти (на възраст между 18 и 29 години) и жителите на селата.

Коментар по данни от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 10 – 17 декември 2018 г. По метода на прякото полустандартизирано “face to face” интервю, по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 93 населени места.

 

Да има ли предсрочни парламентарни избори?

 

45% от българите посочват, че на страната не са нужни предсрочни парламентарни избори, а 36% са на противоположното мнение. В сравнение с месец октомври т.г., с 5% намаляват хората, които не искат предсрочни избори и също с толкова нарастват желаещите предсрочен вот.

За предсрочни парламентарни избори се обявяват по-често мъже, хора на възраст над 60 години, респонденти с нисък стандарт на живот и 72% от избирателите на БСП.

Против предсрочен вот са най-често респонденти на възраст между 30 и 50 години, образовани и заможни хора, както и жители на градовете на страната извън столицата.

В София общественото мнение е разделено: 35% от столичани са „за” предсрочни избори, а 37% са „против”.

Болшинството от избирателите на ГЕРБ и на ОП са на мнение, че кабинетът трябва да изкара пълния си мандат. Сред привържениците на ДПС също имат превес преценките, че не са нужни предсрочни избори.

Електорални нагласи

Ако в средата на декември т.г. се провеждаха избори за парламент, ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила с 23.5% от гласовете на избирателите, а социалистите са втори с 20.8%. Тези стойности са близки до получените през октомври т.г. от „Екзакта”, когато ГЕРБ имаше електорален дял от 23.7%, а БСП – 20.1%. Дистанцията между ГЕРБ и БСП се запазва без промени от началото на годината, като преднината на ГЕРБ пред БСП остава в рамките на около 3-4%.

Данните от настоящото изследване показват, че ДПС е трета политическа сила с електорална тежест от 5.1%, а ОП са четвърти с 3.8%. Демократична България би получила 2.5% от вота на избирателите, а Воля – 1%. АБВ и РБ биха получили по 1%. За други партии биха гласували около 7%, а 34.3% заявяват, че изобщо няма да гласуват.

Ако парламентарните избори бяха днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?

(База: всички интервюирани)

Очаквания за бъдещето в навечерието на Новата 2019 година

42% от българите посочват, че имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на България, а очакванията на 45% са по-скоро песимистични. Оптимисти са по-често мъжете, българите на възраст до 50 години, заможните и образованите, както и жителите на градовете извън столицата. Три четвърти от избирателите на ГЕРБ и половината от тези на ОП очакват по-добри дни за страната. Най-позитивнии са младите и избирателите на ГЕРБ.

Като оптимисти се определят по-често мъжете, хората на възраст до 50 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на населените места, извън столицата. Единствено сред избирателите на БСП и на ДПС песимизмът натежава над оптимизма към собственото бъдеще. Най-висок песимизъм в персонален план регистрираме и сред хората с ниско образование.

По-често песимистични очаквания за развитието на страната имат хора на възраст над 50 години, нискообразовани и бедни респонденти, избиратели на БСП и на ДПС, хора без политически предпочитания и жители на столицата.

В средата на декември 2018 г., 45% заявяват, че се чувстват оптимисти за собственото си бъдеще, а песимистите възлизат на 40%.

Как ще посрещнем Коледа и Нова година?

84% от българите посочват в декемврийското проучване на „Екзакта”, че ще празнуват Коледа у дома, а 11% възнамеряват да отидат на гости за Коледа. В сравнение с миналата година, с 5% намаляват онези, които ще празнуват Коледа в къщи.

Хората на възраст между 18 и 50 години, жителите на столицата и на големите градове по-често от останалите посочват, че ще отидат на гости за Коледа.

Едва 2% ще празнуват Коледа в заведение – най-често млади хора на възраст до 30 години. 2.5%  отговорят, че няма да празнуват Коледа.

По домовете си ще прекарат Новогодишните празници 67% от българите. Посрещането на Нова година е свързано с по-висока мобилност на хората и с по-голямо желание да празнуват извън дома – 17% от интервюираните ще отидат на гости, 11% ще посрещат празника в заведение, а 3% ще празнуват на площада.

Сравнението с данните на „Екзакта” от декември 2017 г. показва, че със 7% намаляват българите, които ще посрещнат Нова година вкъщи.

На Нова година на гости ще ходят предимно хора на възраст между 18 и 40 години, жители на столицата и на останалите градове в страната. В заведение смятат да посрещнат Нова година млади хора на възраст между 18 и 40 години, респонденти с висок жизнен стандарт и жители на столицата.

18% от участвалите в изследването възнамеряват да пътуват в страната за Коледните празници. Едва 2% ще отидат в чужбина за Коледа. 80% няма да пътуват – нито в страната, нито в чужбина.

Най-често в страната по Коледа ще пътуват хора на възраст между 18 и 50 години, висшисти и жители на градовете извън столицата.

В чужбина за Коледа смятат да пътуват по-често млади хора на възраст между 18 и 30 години, както и българи със стандарт над средния.

74% от българите заявяват, че няма да пътуват за Новогодишните празници.

В сравнение с Коледа, за Нова година с 3% нараства делът на българите, които ще пътуват в страната (от 19% на 22%). За Нова година в страната ще пътуват предимно млади хора на възраст до 50 години, образовани и заможни респонденти.

С 2% повече спрямо Коледа са и възнамеряващите да посрещнат Новата 2019 година в чужбина. Зад граница ще пътуват по-често хора на възраст между 30 и 60 години, високообразовани, с висок стандарт и жители на градовете-областни центрове.

Запитахме колко пари ще отделят българите за подаръци за Коледните и Новогодишните празници. Една пета посочват, че изобщо няма да купуват подаръци за празниците. Също толкова заявяват, че ще вместят подаръците си в сума от 10 до 50 лева. 27% отговарят, че са отделили за подаръци сума между 51 и 100 лева. Това е и най-масово посочваната от българите сума за подаръци.

9% възнамеряват да отделят за подаръци между 101 и 150 лева, а 12% – между 151 и 200 лева. 10% биха дали за подаръци между 201 и 500 лева, а 2% – над 500 лева.

Жените по-често от мъжете посочват, че могат да отделят не повече от 50 лева за подарък. В малки суми за подаръци се ограничават още най-възрастните респонденти, хората с ниско образование и с ниски доходи, както и жителите на селата.

Жителите на градовете на страната (включително и на столицата) най-често посочват, че ще отделят сума между 51 и 100 лева за подарък. В същото време столичани са най-често склонни да дават по-високи суми за подаръци – 13% от тях биха заделили от 101 до 150 лева, 14% – от 151 до 200 лева и 15% – от 201 до 500 лева.

Мъжете твърдят, че ще могат да отделят по-високи суми за подаръци от жените. Най-щедри към своите близки са младите на възраст до 30 години и хората с висок материален стандарт.

Коментар по данни от национално представително изследване на „Екзакта”, проведено в периода 28 септември – 5 октомври 2018 г. По метода на прякото полустандартизирано “face–to–face” интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места.

 

По време на Българското европредседателство кабинетът и парламентът фокусираха към себе си високи обществени очаквания. Понастоящем ефектите на европредседателството отзвучават и вътрешните проблеми и неблагополучия влияят съществено върху обществените нагласи. Политическото говорене и политическите действия на БСП радикализират левия електорат. Вече 91% от избирателите на БСП дават негативни оценки за работата на правителството. На другия полюс остават преценките на избирателите на ГЕРБ – 83% от тях одобряват работата на кабинета. В подобна среда на яростно противопоставяне все по-трудно може да си пробие път някакво добро политическо решение (от когото и да идва).

През октомври Българската православна църква е институцията с най-висок рейтинг сред българите – одобряват я 50%. Армията и полицията заемат следващите места по одобрение, съответно с обществена подкрепа от 44% за армията (ръст от 3 пункта за последните месеци) и 40% за полицията. Полицията има по-високо неодобрение от армията – 47% към 27%.

С 3% намалява одобрението към правителството за последните месеци. През октомври правителството е одобрявано от 30% от българите, а неодобрението му възлиза на 59%.

В началото на октомври регистрираме спад от 7% на общественото доверие към работата на парламента. Българският парламент е одобряван от 18% от българите, а неодобрението му е по-високо от това на останалите държавни институции.

Понастоящем прокуратурата е одобрявана от 18%, а неодобряващите я са 60%, като за последните месеци с 4% спада неодобрението към тази институция.

Съдът запазва без промени своя рейтинг от началото на годината – 14% одобрение и 65% неодобрение.

В настоящото изследване регистрираме спад на доверието към ръководителите на основните държавни институции. Президентът Румен Радев, чийто рейтинг беше трайно висок, губи 9% одобрение през последните месеци и добавя 7% неодобрение. В началото на октомври 60% от българите одобряват президента, а 28% не го одобряват. Критични настроения към президента има сред хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 28% от българите, а негативни оценки за нея дават 45%. Подкрепата за работата й расте сред избирателите на ГЕРБ и през октомври достига до 73%, докато сред левите избиратели тя е ниска – едва 8%.

Най-одобряваните председатели на парламентарни групи остават Корнелия Нинова и Цветан Цветанов, макар че губят по 2 процента одобрение за работата си през последните месеци. Одобрението им през октомври възлиза на съответно 28% и 26%, а неодобрението им е съизмеримо – около 60%.

Работата на националния омбудсман Мая Манолова е одобрявана от 67% от българите (с 5% по-малко в сравнение с април 2018 г.).

През октомври за пореден път рейтингът на премиера Бойко Борисов е по-висок от този на правителството. Министър-председателят е одобряван от 38% от българите, а неодобрението към работата му възлиза на 52%. През последните месеци този дял нараства с 5 пункта.

Подкрепата за работата на повечето министри намалява през октомври спрямо края на Европредседателството.

През октомври най-одобрявани са министрите: Томислав Дончев (с 37% одобрение), Красимир Карачанов (с 35% одобрение), Красен Кралев (с 33% одобрение), Лиляна Павлова (с 28% одобрение), Екатерина Захариева (с 28% одобрение) и Владислав Горанов (с 27% одобрение). В същото време, именно спрямо някои от водещите имена в Министерски съвет регистрираме и най-висок спад на одобрение. Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Красимир Каракачанов губят между 6% и 8% одобрение.

Министърът, чието неодобрение расте най-много за последните месеци е Румен Порожанов – със 17%. Това се дължи най-вече на масовите преценки за несправяне с чумата по животните.

Най-ниско одобрение регистрираме за министрите Емил Караниколов, Нено Димов и Румен Порожанов. Все още е рано да бъдат коментирани новите имена в кабинета.

 

Нужни ли са на страната предсрочни парламентарни избори?

Делът на българите, които не желаят предсрочни избори възлиза на 50%. За нови избори се обявяват 31%. За последните месеци с 11% нараства делът на левите избиратели, които искат предсрочен вот – от 53% на 64%.

Електоралните нагласи

В отговор на въпроса „Ако парламентарните избори бяха днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?”, 23.7% от българите посочват ГЕРБ, а 20.1% – БСП. Електоралното влияние на ДПС възлиза на 6.1%, а на ОП е 5.5%. За Демократична България биха гласували 2%. Воля, АБВ и РБ биха получили по 1%. За други партии биха гласували 5.1%, а 34.2% заявяват, че няма да гласуват.

Като избиратели на ГЕРБ най-често се самоопределят хора на възраст между 40 и 60 години, както и жители на градовете областни центрове. Няма промени в традиционния профил на избирателите на БСП и на тези на ОП.

За нова партия през октомври биха гласували 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия плавно нараства от началото на 2018 г. Вторичният анализ показва, че една нова партия засега има електорален ресурс главно сред симпатизантите на извънпарламентарните формации.

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на държавни институции?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание	27,8%	44,9%	27,3%	100,0%
Румен Радев – Президент	60,3%	27,6%	12,1%	100,0%
Бойко Борисов – Министър председател	37,9%	52,4%	9,7%	100,0%
Сотир Цацаров – Главен прокурор	21,2%	53,1%	25,7%	100,0%
Мая Манолова – Омбудсман на Р България	67,0%	18,8%	14,2%	100,0%

Общественото мнение за отпадането на сезонната смяна на часовото време

Европейската комисия предложи от следващата година да отпадне сезонната смяна на часовото време и всяка от държавите-членки на ЕС да реши кое време ще прилага като постоянно – лятното или зимното.

„Екзакта Рисърч Груп” в свое национално представително проучване тестира обществените нагласи по темата. В периода 28 септември – 5 октомври, по домовете им бяха интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда в 92 населени места.

48% от участвалите в изследването предпочитат в България да се приеме като постоянно зимното часово време, а 32% от българите искат лятното часово време да се въведе за постоянно у нас. Една пета от интервюираните нямат мнение по въпроса. Най-често без мнение са младите българи на възраст под 30 години.

От данните се вижда, че в обществените нагласи има известен превес позицията в подкрепа на зимното часово време като постоянно за страната ни.

Привържениците на позицията зимното часово време да бъде постоянно у нас са по-често жени, хора на възраст над 59 години и жители на провинцията. В полза на избора на лятното часово време за постоянно се изказват по-често хора на възраст между 30 и 40 години, високообразовани респонденти и жители на столицата.

Профилите на подкрепящите тези две позиции са показателни за това, че съществуват прагматични и рационални аргументи сред определени групи хора. Това предполага да се проведе широка и открита дискусия по въпроса, за да се стигне до оптимален избор. Така ще се даде шанс и на хората без мнение по темата да направят своя избор. Още повече, че въпросът кой вариант ще бъде предпочетен за страната ни не е предрешен.

Европейската комисия предлага от следващата година сезонната смяна на часовото време да отпадне и всяка от държавите-членки на ЕС да реши кое време ще прилага като постоянно – лятното или зимното. Кое часово време бихте желали да се приеме занапред като постоянно в България – лятното или зимното?

Данните са от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 12-18 април 20018 г. Чрез полустандартизирано “face-to-face” интервю по домовете им са изследвани 1000 пълнолетни лица, в 125 гнезда, в 89 населени места. Максимално допустимата грешка при 50%^-те относителни дялове е около 3%.

В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства. Ретроспективните данни на „Екзакта” сочат, че след президентския вот през 2016 г., влиянието на БСП нарастваше. Този процес е прекъснат понастоящем.

Априлското ни изследване показа, че общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП. 27% твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29% то намалява. БСП разширява влиянието си според 26%, а според 28% го свива. Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от хората като губещи политическо влияние.

Към 18 април сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП. Ако днес се провеждаха парламентарни избори, 24.5% от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20.5% – за БСП. ДПС е с електорален дял от 6.1%, а ОП – с 5.5%. С 1.1% „Воля” би загубила шансове за участие в следващ парламент. Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения. Има две ядра – около РБ и около „Демократична България”. Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент. Извън тях остават 5% българи, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство.

За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.

Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56% от българите. 27% искат предсрочен вот. 53% от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.

В настоящото изследване за пореден път регистрираме висока подкрепа (сред 74% от българите) за членството на страната ни в ЕС. Противниците са 16%. Ретроспективният анализ по данни на „Екзакта” от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока – между 74% и 79%. Неодобрението е между 13% и 16%. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП – 28%.

Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55%-60% през последните години, а неодобрението е между 22% и 28%. През април 2018 г., 58% от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.

Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи (40%:34%). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи.

Коментар по данни от национално представително изследване на Екзакта Рисърч Груп, проведено през октомври 2017 г. сред 1000 пълнолетни българи от цялата страна.

Доклад на „Екзакта Рисърч Груп“, представен на международната
конференция „Документите на комунистическите тайни служби – реалност,
образование и памет“, организирана от Комисията по досиетата.

Интерес на българите към дейността на Комисията по досиетата

Всеки четвърти българин, участвал в националното изследване на „Екзакта Рисърч Груп” твърди, че се интересува от работата на Комисията по досиетата. Данните показват, че тези отговори не са политически обагрени. Сред интересуващите се от работата на Комисията се срещат по-често мъже, хора на възраст над 50 години, високообразовани българи и жители на столицата. Изкушената аудитория по темата еднозначно може да бъде определена като елитна, а във възрастов план става дума за хора, които по-скоро имат непосредствени впечатления от времето на ДС у нас.

Ако сравним данните от настоящото изследване, с тези от наши изследвания, проведени още при създаването на Комисията, се вижда, че нараства делът на българите, които са наясно с нейната дейност. През 2009 г. неинформираните за работата на Комисията са били 24%, а днес те са едва 9%. В този смисъл Комисията по досиетата е свършила важна работа – тя е станала разпознаваема. Това стимулира посещенията на сайта й, както и на сайта desebg.com.

Трябва ли да има постоянно действащ независим държавен орган като сегашната Комисия по досиетата?

Отговорът на българската общественост е категорично утвърдителен. 49% от интервюираните в националното представително проучване на Екзакта са убедени в ползата от съществуването на подобен държавен независим орган, а 23% не виждат особен смисъл от него занапред.

Избирателите на повечето партии подкрепят категорично съществуването на Комисията. Единствено сред симпатизиращите на БСП мненията по въпроса са поляризирани. 41% от социалистите се обявяват за съществуване на Комисията, а 36% са против.

56% от анкетираните аргументират позицията си за нуждата от съществуване на Комисията с желанието си за публично огласяване на резултатите от извършваните проверки. Този висок дял остава непроменен през последните 5 години.

61% от българите са убедени, че лицата на изборни длъжности и тези на ръководни постове в държавните институции задължително трябва да бъдат проверявани за принадлежност към структурите на ДС или към разузнавателните служби на БНА. Едва 16% мислят, че подобни проверки са ненужни (сред тях и 36% от избирателите на БСП).

Нужни ли са промени в законодателството, по което работи Комисията?

За последните шест години с 5% нарастват желаещите да има промени в Закона за досиетата. Важна задача на настоящото изследване бе да установим какви промени в Закона за досиетата очакват хората.

Най-масовото очакване за промени в закона (заявено от 25% от българите) е свързано с общественото желание за разширяване на обхвата на проверяваните лица от Комисията. Очевидно все още съществува известен дефицит на доверие по това дали всички сътрудници на бившата ДС в крайна сметка ще бъдат някога публично огласени.

Едва 6% очакват законово да се ограничи обхватът на проверяваните лица. Подобни искания към закона имат главно избирателите на БСП.

Нужно ли е да се изучава комунистическият режим у нас?

Ще представя пред вас отговорите на този въпрос от изследване, което приключи преди броени дни и което е част от плановия омнибус на „Екзакта Рисърч Груп” за месец април т.г.

59% от българите одобряват идеята в новата учебна програма по история и цивилизация за 10 клас да се изучава комунистическия режим. 22% са противниците на подобно обучение.

Обучението се подкрепя от хора в активна трудова възраст (между 40 и 60 години), от високообразовани и заможни хора, както и от жители на градовете на страната. Противниците на обучението са главно хора на възраст над 60 години и жители на селата. 50% от социалистите одобряват включването на темата в учебната програма на 10 клас, а 35% са против.

Редно е левите лидери у нас да държат сметка за общественото мнение и да се съобразяват с него в политическото си говорене по темата.

Кои са основните препоръки от страна на гражданите към Комисията, които открои това изследване на Екзакта?

1. Да се работи за повишаване на интереса към работата на Комисията сред младите хора на възраст до 40 години;
2. Да се работи за повишаване на информираността по темата сред жените;
3. Да се работи по-активно за популяризиране дейността на Комисията в градовете извън столицата;
4. Да се работи за разширяване на присъствието на Комисията в социалните мрежи;
5. Да се разшири достъпът на гражданите до продуктите от изследователските и издателските усилия на Комисията (вкл. и по Интернет).

Обществените нагласи към държавните институции

 

Коментар на Екзакта Рисърч Груп по данни от национално представително изследване, проведено в периода 7-13 декември 2017 г. Интервюирани са 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места. Информацията е набрана чрез пряко полустандартизирано интервю по домовете.

Църквата и армията са институциите, одобрението към които е по-висок дял от неодобрението през декември.

Българската православна църква е най-одобряваната институция в края на 2017 г. от 52%. Жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на градовете в страната по-често дават положителни оценки за работата на БПЦ.

Армията е на второ място по одобрение след БПЦ (с 42%), като положителните оценки за нея леко нарастват през последните месеци. Над средното одобрение към армията регистрираме сред младите българи, сред мъжете, сред високообразованите хора, както и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове.

Одобрението към парламента остава ниско и без промяна през последните шест месеца – 20%, а неодобрението нараства с 5% и вече е 71%. Няма обществена група или прослойка, сред която одобрението към парламента да надвишава неодобрението.

Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас, в настоящото изследване регистрираме слаба положителна промяна. С 3% расте одобрението към съда и с 5% намалява неодобрението към тази институция. С 2% намалява и неодобрението към работата на прокуратурата.

По отношение на полицията е налице еднозначно негативна тенденция – и одобрението спада, и неодобрението расте през последните месеци. Най-висока критичност регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред бедните, сред жителите на малките градове, сред политически апатичните и сред избирателите на БСП.

Една трета от българите одобряват едновременно работата на правителството и на премиера. Негативните оценки за правителството остават повече от положителните (55% : 35%).

Промените в рейтинга на кабинета, обаче, които регистрираме в края на календарната 2017 година, могат да се определят като по-скоро положителни. През последните месеци правителството добавя 5 пункта одобрение и в момента е подкрепяно от 35% от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета.

Над средното е одобрението за кабинета сред българите на възраст между 18 и 50 години, сред заможните хора и сред жителите на градовете извън столицата. 82% от симпатизантите на ГЕРБ и близо 60% от тези на ОП одобряват работата на правителството.

Крайно негативно отношение към кабинета регистрираме сред избирателите на БСП (91% от тях не го одобряват). Критични към кабинета са най-често хората на възраст над 59 години, както и живеещите в селата българи.

Една пета от българите са на мнение, че външната политика на сегашния кабинет става по-успешна. Това мнение се споделя от високообразованите и заможни респонденти, от жителите на градовете в страната, както и от хората на възраст до 50 години. Особен респект към успехите на външната политика изразяват избирателите на ОП. Това се дължи главно на подобряването на българо-македонските отношения.

58% от българите са оптимисти за бъдещето на българо-македонските отношения след подписването на спогодбите за двустранно сътрудничество. 20% посочват, че са песимисти. Най-много оптимисти има сред високообразованите и заможните българи, сред жителите на градовете-областни центрове, сред привържениците на ГЕРБ и на ОП.

Обществените оценки за работата на ръководителите на държавни институции

 

Мая Манолова е най-одобряваният ръководител на държавна институция у нас. Работата на националния Омбудсман е одобрявана от 71% от българите, при това от хора с различна политическа принадлежност.

Президентът Румен Радев е одобряван от 70% от българите. В оценките за неговата работа откриваме немалко политически аргументи. Президентът е одобряван от 96% от левите избиратели и от по около 60% от избирателите на другите формации, което го прави влиятелен политик.

54% от българите одобряват работата на Патриарх Неофит. Високообразованите българи, жителите на столицата и на малките градове в страната, както и симпатизиращите на ОП по-често от останалите одобряват работата на главата на БПЦ.

За последните шест месеца премиерът Бойко Борисов печели 8% одобрение. През декември положителни оценки за работата му дават 45% от българите. Критично настроените са 48%. Премиерът получава безусловна подкрепа от избирателите на ПП ГЕРБ – одобряват го 95% от тях. Работата му се приема добре от жители на градовете, от високообразовани и заможни респонденти, както и от хора на възраст между 30 и 60 години. Силно критични към работата на премиера са хора на възраст над 60 години, нискообразовани и бедни респонденти, както и жители на селата.

Новоизбраният председател на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 29% от българите, като неодобрението към нея през декември възлиза на 32%. Ресурс за Цвета Караянчева са онези 39%, които в момента заявяват, че тепърва ще формират мнението си за нея като председател на парламента. Това са предимно жени, млади хора, нискообразовани респонденти и жители на селата.

Обществените преценки за работата на председателите на парламентарни групи

 

Цветан Цветанов е най-одобряваният председател на парламентарна група в българското Народно събрание. Одобряващите го са 31%, а негативно настроените – 59%. За последните месеци Цветанов печели 11% одобрение.

Корнелия Нинова е одобрявана от 29% в качеството си на председател на ПГ на „БСП за България”. Неодобряващите я са 60%. За последните шест месеца с 10% расте неодобрението към работата на Корнелия Нинова, а в същото време с 3% намалява одобрението й. Корнелия Нинова е добре приемана от 89% от избирателите на БСП.

Леко нараства одобрението към работата на председателя на ПГ на ОП Волен Сидеров. Повишава се както одобрението, така и неодобрението към председателя на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ. Лидерът на ПГ на ПП „Воля” Гергана Стефанова става по-разпознаваема (с 6% за последните месеци се свива делът на хората, които твърдят, че нямат впечатления от работата й).

Интересът към работата на българския парламент

 

56% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че се интересуват от работата на парламента. При това избирателите на БСП и на ГЕРБ в равна степен проявяват интерес. Българите, които следят работата на Народното събрание са предимно високообразовани жители на столицата и на малките градове на страната, респонденти с жизнен стандарт над средния, по-често мъже и хора на възраст над 59 години.

44% от българите декларират, че не проявяват интерес към дейността на Народното събрание. По-често това са жени, млади хора на възраст до 29 години, нискообразовани и бедни респонденти.

53% от българите твърдят, че понастоящем не се чувстват представени от политическите партии в парламента. По този показател не регистрираме значима промяна от началото на съществуването на настоящия парламент. Най-често непредставени се чувстват младите хора, жителите на градовете-областни центрове и избирателите на десните партии.

37% от българите заявяват, че се чувстват политически представени от партиите в 44^–то Народно събрание. Това са най-често избиратели на ГЕРБ и на ОП. Сред 51% от избирателите на БСП надделява тезата, че те не са политически представени в сегашния парламент. Този дял изразява недоволство от факта, че БСП е в опозиция и не е в състояние да налага своите политики. 42% от социалистите заявяват, че се чувстват представени в сегашното Народно събрание.

52% от българите биха желали парламентарното мнозинството да се съобразява в по-голяма степен с мнението на опозицията. Подобна позиция заемат 85% от избирателите на БСП. Около една трета от симпатизантите на ГЕРБ са съгласни с тази препоръка. За повече диалогичност и толерантност към опозицията се изказват и 46% от симпатизиращите на ОП.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване смятат, че е неприемливо мнозинството да се съобразява повече отколкото досега с мнението на опозицията.

 

Повечето българи одобряват искането от ПГ на „Воля” за оставка на народния представител Иво Христов

Изказването на народния представител от ПГ на „БСП за България” Иво Христов, че 80% от българските граждани са дебилни се възприема като обществено неприемливо. 52% от интервюираните са на мнение, че след това изказване е редно Иво Христов да напусне Народното събрание. 24% са против това той да подава оставка. За оставка на Иво Христов се обявяват хора в активна трудова възраст между 30 и 59 години, респонденти със средно и по-високо образование, както и жители на градовете-областни центрове. Против оставката му са 48% от симпатизиращите на БСП. Една трета от левите избиратели са на мнение, че депутатът вече няма моралното право да ги представлява в парламента.

Обществените оценки за работата на министрите

 

Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат положителен рейтинг – добрите оценки за работата им имат превес над негативните.

Най-изразителен е ръстът на одобрение (от по 8%) към вицепремиера и Министър на външните работи Екатерина Захариева и към Министъра на икономиката Емил Караниколов. С по 7% повишават одобрението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През изминалите месеци заедно с одобрението, расте и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. Очевидно работата на тези министри ги вади от анонимност, но и поляризира обществените оценки за тях.

С по 6% нараства одобрението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.

С нисък рейтинг на одобрение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов. Това се дължи и на все още ниската им разпознаваемост.

Кои са най-одобряваните български политици през декември 2017 г.?

Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва:

Мая Манолова със 71% одобрение;

Румен Радев със 70% одобрение;

Йорданка Фандъкова с 62% одобрение;

Томислав Дончев с 47% одобрение;

Бойко Борисов с 45% одобрение;

Красимир Каракачанов с 44% одобрение;

Красен Кралев с 38% одобрение;

Лиляна Павлова с 37% одобрение;

Георги Първанов с 35% одобрение;

Владислав Горанов с 34% одобрение.

В класацията попадат немалко членове на кабинета. За пръв път от много време насам финансов министър участва в топ 10 на българските политици. От данните е видно и това, че лявото има своето представителство сред най-популярните политици у нас, за разлика от дясното, което не е представено в пълния си спектър.

Електоралните нагласи в края на 2017 г.

 

Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2017 г., то ГЕРБ биха получили около 28%, а БСП – 21% от вота. ОП са трета политическа сила с малко над 6%, а ДПС са четвърти също с около 6%. Това кой би бил трети и кой-четвърти е трудно да се предвиди в извънизборна ситуация.

Настоящото изследване показва, че ако изборите бяха в средата на декември т.г., в парламента биха попаднали само 4 формации – ГЕРБ, БСП, ОП и ДПС. Засега партия „Воля” остава под 4%^-та бариера. Ситуацията в дясно не изглежда особено перспективна, защото обединенията се извършват около две ядра. С висока степен на достоверност може да се твърди, че поотделно тези две ядра нямат особени шансове да попаднат в следващ парламент.

При нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от избирателите си от март 2017г., а БСП – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората. Непосредствено след тях се нареждат избирателите на ДПС – 84% от които биха повторили своя вот. Над две трети от бившите избиратели на ОП биха подкрепили отново тази патриотична формация. „Воля” са запазили около 60% от избирателите си от март 2017 г. като една трета от бившите им избиратели днес са разочаровани.

Доколкото в момента политическата интрига следва противопоставянето между ГЕРБ и БСП, попитахме: „Да допуснем, че на следващи парламентарни избори се явят само ГЕРБ и БСП. За кого бихте гласували?”. 41% отговарят, че биха гласували за ГЕРБ, а 29% – за БСП. 1/3 от българите отказват да гласуват за която и да е от тези две партии.

Показателно е, че при подобна ситуация близо половината от избирателите на ДПС биха подкрепили БСП, а едва 14% – ГЕРБ. Ако десните все пак решат да гласуват, то вотът им по-скоро би бил в полза на ГЕРБ.

Половината от избирателите на ОП биха гласували за ГЕРБ, а едва 12% за БСП. Това показва сближаване между избирателите на партиите от управляващата коалиция.

Политически апатичните българи са по-склонни да подкрепят ГЕРБ, а вотът на сегашните избиратели на „Воля” би се насочил в равна степен към ГЕРБ и БСП.

Нужни ли са предсрочни избори?

62% се обявяват против предсрочни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% подкрепят евентуалното провеждане на предсрочен вот. Половината от симпатизантите на левицата искат предсрочни парламентарни избори. Противници на предсрочните избори са най-често хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на градовете извън столицата. 92% от избирателите на ГЕРБ и 83% от тези на ОП се обявяват против провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Показателно е, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предсрочните избори решение на проблемите. Един от основните аргументи на българите, които не желаят предсрочен вот е, че не виждат кой би могъл да управлява страната. Едва 24% от интервюираните преценяват, че сегашното управление има управленска алтернатива като 16% от тях я виждат в лицето на БСП. 63% от избирателите на БСП вярват, че могат да управляват страната по-добре от ГЕРБ.

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните институции?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Парламент	19,5%	71,3%	9,2%	100,0%
Правителство	35,3%	55,1%	9,6%	100,0%
Съд	13,7%	66,4%	19,9%	100,0%
Прокуратура	14,9%	63,1%	22,0%	100,0%
Армия	42,1%	25,9%	32,0%	100,0%
Полиция	34,4%	52,5%	13,1%	100,0%
Българската православна църква (БПЦ)	51,7%	16,3%	32,0%	100,0%

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на държавни институции?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание	29,3%	32,2%	38,5%	100,0%
Румен Радев – Президент	69,6%	15,8%	14,6%	100,0%
Бойко Борисов – Министър председател	45,0%	47,5%	7,5%	100,0%
Сотир Цацаров – Главен прокурор	24,0%	54,7%	21,3%	100,0%
Мая Манолова – Омбудсман на Р България	70,7%	15,4%	13,9%	100,0%
Патриарх Неофит	53,6%	9,6%	36,8%	100,0%

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на парламентарни групи?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Цветан Цветанов – председател на ПГ на ПП ГЕРБ	30,5%	58,8%	10,7%	100,0%
Корнелия Нинова – председател на ПГ „БСП за България”	28,7%	60,3%	11,0%	100,0%
Волен Сидеров – председател на ПГ „Обединени патриоти”	14,3%	75,3%	10,4%	100,0%
Мустафа Карадайъ – председател на ПГ „Движение за права и свободи”	8,6%	80,9%	10,5%	100,0%
Гергана Стефанова – председател на ПГ на ПП Воля	6,7%	35,3%	58,0%	100,0%

Нужни ли са на страната, според Вас, предсрочни парламентарни избори?	Да	22,1%
	Не	61,5%
	Не мога да преценя	16,4%
Общо		100,0%

Вие лично чувствате ли се политически представен от партиите в сегашното 44-то Народно събрание?	Да	36,9%
	Не	52,5%
	Не мога да преценя	10,6%
Общо		100,0%

Парламентарната група на партия „Воля” иска оставката на народния представител от „БСП за България” Иво Христов заради изказването му, че 80% от българските граждани са дебилни. Според вас, трябва ли той да подаде оставка или не?	Трябва да подаде оставка	51,6%
	Не трябва да подава оставка	24,3%
	Не мога да преценя	24,1%
Общо		100,0%

Ако изборите бяха днес за коя партия/коалиция бихте гласували?	ПП ГЕРБ	27,9%
	БСП	20,7%
	ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – НФСБ, АТАКА и ВМРО	6,1%
	ДПС	5,7%
	Воля	1,8%
	Реформаторски блок	1,4%
	Нова Република	1,3%
	Движение „Да България”	0,7%
	Други	1,9%
	Не съм решил	6,5%
	Няма да гласувам	26,0%
Общо		100,0%

Равносметката за 2017 година и очакванията за Новата 2018 година

 Данните са от редовно месечно национално представително изследване на Екзакта Рисърч Груп, проведено в периода 7-13 декември 2017 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю.

 57% от пълнолетните българи участвали в настоящото изследване на Екзакта заявяват, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст между 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които определят стандарта си като близък до средния попадат в групата на изхарчилите всичко спечелено.

Всеки пети участник в изследването не се е справил в рамките на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите респонденти и за жителите на столицата.

Българите, успели да спестят пари през изминаващата 2017 година възлизат на 14%. По-често в тази категория попадат мъже, млади хора под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и жители на градовете-областни центрове.

10% от българите твърдят, че са изхарчили целия си паричен ресурс – и спечеленото през годината, и спестеното преди, и дори са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст между 40 и 60 години, на нискообразовани и бедни българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.

 

Личната равносметка за изминаващата 2017 година

 

46% от българите определят отминаващата година като „нито добра, нито лоша за тях в личен план”. Това твърдят по-често жени, хора на възраст над 40 години, бедни респонденти и жители на селата.

В същото време прави впечатление, че българите, за които в личен план отминаващата година е била добра са значително повече от онези, за които в личен план 2017 година е била лоша (37% : 15%). Тези данни показват, че не може да се говори за масов песимизъм, когато става дума за личната равносметка на повечето българи за отминаващата година.

2017 година се е оказала най-добра за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове.

2017 година е била особено лоша година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и бедни българи.

Личната равносметка е подвластна до голяма степен на финансовото самочувствие на хората. 70% от успелите да спестят пари през 2017 г. определят отминаващата година като добра за тях, докато едва 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „добра година”.

Положителната равносметка за настоящата година е в основата на оптимизма на българите за следващата 2018 г.

72% от интервюираните очакват новата година в личен план да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи.

Очаквано оптимизмът за бъдещето в личен план е по-висок сред хората, които са успели да подобрят материалното си състояние през 2017 година, отколкото сред тези, които не са постигнали финансова стабилност.

Обществената равносметка за изминаващата 2017 година

За разлика от личната равносметка, в която оптимистичните нагласи вземат връх над песимистичните, при обществената равносметка е налице паритет между дяловете на песимистите и оптимистите за състоянието на страната ни през изминаващата година.

42% от българите определят изминаващата година като „нито добра, нито лоша” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са равен дял спрямо твърдящите, че годината е била по-скоро лоша за страната ни (24.8% : 24.2%).

Годината е била добра за страната ни според хората на възраст до 40 години, според жителите на градовете-областни центрове и според заможните респонденти.

Годината е била лоша за България най-често според столичаните, според хората на възраст над 59 години, според бедните и нискообразованите българи.

61% от българите имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, според които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В масовия случай тези хора мислят за 2018 като за година поне толкова лоша колкото 2017 г. или дори допускат възможността тя да бъде още по-лоша.

В обобщение на усещането за по-скоро положителна равносметка на българите искаме да поставим акцент на това, че една пета от българите са убедени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях лично, така и за България. Доста по-малко – 10% пък мислят, че 2017 е била лоша персонално за тях, но също така и за страната.

 

Никак не е малък и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и лично за тях – 59%.

Към кои наши политици българите биха отправили добри пожелания за Новата 2018 година?

 

Въпреки постоянната и висока критичност към работата на политиците и на институциите у нас, в настоящото изследване регистрираме готовност на малко над 60% от интервюираните да отправят добри пожелания към отделни политици в навечерието на Новата 2018 година.

Добри пожелания са отправени към 90 действащи български политици, сред които има ръководители на държавни институции, депутати, министри, кметове на общини и общественици. В същото време болшинството от имената са посочвани от малки дялове хора – от по 1-2 души. Най-много празнични пожелания се отправят към Бойко Борисов (от 27% от българите), към Румен Радев (от 25% от българите), към Мая Манолова (от 14% от интервюираните), към Корнелия Нинова (от 11%), към Красимир Каракачанов (от 7%), към Йорданка Фандъкова (от 6%), към Цветан Цветанов (от 6%), към Томислав Дончев (от 5%), към Валери Симеонов (от 4%), към Георги Първанов (от 3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).

Изборът кого от политиците да поздравиш за празниците определено се оказва политически обусловен. Така например, избирателите на ГЕРБ най-често отправят добри пожелания към своя лидер и към основните си политически фигури.

Румен Радев печели най-много поздравления за Новата година от избирателите на БСП. Симпатизантите на левицата по-често са склонни да отправят пожелания към президента на Републиката, отколкото към своя лидер.

Хората, които не желаят да изкажат добри новогодишни пожелания към нито един български политик възлизат на 29% и са предимно на възраст между 18 и 30 години, жители на селата, представители на малцинствата и негласуващи.

Благотворителността е все по-популярна

За последните пет години готовите да помогнат по някакъв начин на хора в нужда са нараснали значително – с 16%, а нежелаещите да участват в коледни и новогодишни благотворителни акции са намалели с 10%.

Половината от българите, участвали в настоящото проучване на Екзакта заявяват, че възнамеряват да отделят средства за благотворителност по време на предстоящите коледни и новогодишни празници. 29% посочват, че не биха могли да участват в благотворителни акции поради финансови затруднения. 5% не желаят да се включат в никаква форма на благотворителност и очевидно са враждебно настроени към идеята, а 16% все още не са решили как точно биха постъпили и очевидно очакват да бъдат подходящо мотивирани.

Сред изявилите желание да се включат в благотворителни и дарителски акции преобладават хора на възраст между 30 и 40 години, високообразовани и заможни българи, както и жители на градовете-областни центрове. Впечатление прави отсъствието на разлика между дяловете на мъжете и жените, желаещи да участват в благотворителни инициативи.

Сред нямащите възможност да участват в благотворителност поради липса на средства преобладават жените, хората на възраст над 60 години, нискообразованите и бедни респонденти.

Принципно нежелание за участие в благотворителни акции регистрираме най-често сред нискообразованите, сред жителите на селата и сред ромите.

Вторичният анализ показва, че желанието за дарителство реално е подвластно на финансовите възможности на българите. Три четвърти от хората, които са успели да спестят пари през изминаващата година са склонни да отделят средства за благотворителност по време на празниците, докато само една четвърт от онези, които са похарчили парите и спестяванията си са склонни да станат дарители.

 

 

Как и къде ще празнуват българите?

 

Болшинството от българите (89%) възнамеряват да празнуват Коледа по домовете си. 2% планират да отидат на ресторант, други 2% – да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкова -1% ще работят по Коледните празници.

По-висока мобилност на населението се очертава за новогодишните празници.

Отново обаче най-висок е делът на българите, които планират да празнуват по домовете си – 74%. На ресторанти и по клубове ще празнуват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.

За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като семеен празник и се празнува предимно в домашна атмосфера, новогодишните празници предлагат повече възможности и затова нерешилите до момента какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%.

Общественото мнение за последните промени в Закона за движение по пътищата, приети на 22 юни 2017г.

Един от дебатите, с които българите ще запомнят приключилия току-що парламентарен сезон беше посветен на промените в Закона за движение по пътищата.

Заради нестихващата „война по пътищата” на страната ни, Законът за движение по пътищата се оказа един от онези, към които законодателите са връщат най-често за изменения и допълнения.

В настоящото си месечно изследване (интервюирани по домовете са 1000 пълнолетни българи в 91 населени места, в периода 14-21 юли) „Екзакта” тества последните промени в ЗДП, приети на 22 юни 2017 г.

Таблица 1

Одобрявате ли или не всяка една от последните промени в Закона за движение по пътищата, които бяха приети на 22 юни 2017 г.?
Промени в ЗДП	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
На пълнолетните лица, употребили наркотици и алкохол да се търси наказателна отговорност, ако са причинили увреждане или смърт.	92,1%	0,7%	7,2%	100,0%
Да се прекратява за срок между 6 месеца и 1 година регистрацията на МПС, ако неговият собственик го управлява без да притежава свидетелство за управление на МПС или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила или наркотични вещества и техни аналози.	88,8%	3,4%	7,8%	100,0%
Да се прекратява за срок между 6 месеца и 1 година регистрацията на МПС, ако неговият собственик откаже проверка с техническо средство за алкохол.	85,6%	5,5%	8,9%	100,0%
Да се прекратява за срок между 6 месеца и 1 година регистрацията на МПС, чийто собственик го е предоставил на лице без книжка.	84,5%	7,0%	8,5%	100,0%
За нарушения, заснети с видеокамера, за които не се отнемат контролни точки или право на управление на МПС, да се издават електронни фишове.	67,4%	11,9%	20,7%	100,0%
Да отпаднат предупредителните табели (знаци) за радари и камери на пътя.	58,7%	25,5%	15,8%	100,0%

Изследването показва, че сред поправките на ЗДП няма непопулярни за хората, доколкото всяко законово решение по толкова болна тема се възприема като нетърпящо отлагане. Резерви към част от законодателните промени имат главно шофьорите, които осъзнават, че част от промените няма как да не умножат финансовите санкции върху тях. Съществуват и допускания, че направените промени в законодателството не се борят със същинския проблем, а се фокусират прекалено много около глобите.

С най-високо одобрение сред направените поправки в ЗДП, се ползва тази, според която на пълнолетните лица, употребили наркотици и алкохол следва да се търси наказателна отговорност, ако са причинили увреждане или смърт. Тя е одобрявана от 92% от българите. Според хората подобна мярка е адекватна с оглед на драматичната ситуация по пътищата на страната.

Много високо одобрение регистрираме за още няколко поправки в ЗДП:

• 89% одобряват възможността да се прекратява за срок от 6 месеца до 1 година регистрацията на МПС, ако собственикът няма свидетелство за управление или е употребил алкохол или наркотици.
• 86% очакват ефект от поправката да се прекратява за срок между 6 месеца и 1 година регистрацията на МПС, ако собственикът откаже проверка за алкохол.
• 85% одобряват поправката да се отнема за срок от 6 месеца до 1 година регистрацията на МПС на собственик, който го е предоставил на лице без книжка.

Регистрираме известни резерви у населението, когато става дума за премахването на предупредителните табели за радари и камери на пътя. Против поправката се обявяват най-често младите на възраст между 18 и 29 години, както и жителите на столицата.

Таблица 2

Одобрявате ли или не последните промени в Закона за движение по пътищата, които бяха приети на 22 юни 2017 г.? (разпределение сред респондентите, които притежават шофьорска книжка)
Промени в ЗДП	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
На пълнолетните лица, употребили наркотици и алкохол да се търси наказателна отговорност, ако са причинили увреждане или смърт.	98,9%	0,2%	0,9%	100,0%
Да се прекратява за срок между 6 месеца и 1 година регистрацията на МПС, ако неговият собственик го управлява без да притежава свидетелство за управление на МПС или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила или наркотични вещества и техни аналози.	95,0%	3,7%	1,3%	100,0%
Да се прекратява за срок между 6 месеца и 1 година регистрацията на МПС, ако неговият собственик откаже проверка с техническо средство за алкохол.	91,4%	7,0%	1,7%	100,0%
Да се прекратява за срок между 6 месеца и 1 година регистрацията на МПС, чийто собственик го е предоставил на лице без книжка.	90,1%	8,8%	1,1%	100,0%
За нарушения, заснети с видеокамера, за които не се отнемат контролни точки или право на управление на МПС, да се издават електронни фишове.	76,1%	16,7%	7,2%	100,0%
Да отпаднат предупредителните табели (знаци) за радари и камери на пътя.	62,3%	32,9%	4,8%	100,0%

За разлика от данните в Таблица 1, които изразяват нагласите сред всички пълнолетни българи, в Таблица 2 е представено само мнението на хората, които притежават шофьорски книжки. Вижда се, че шофьорите почти единодушно одобряват поправките, които биха могли да доведат до спад на пътно-транспортните произшествия. В същото време, обаче, именно шофиращите са най-големите скептици относно резултатите от премахването на предупредителните табели за радари и камери по пътя.

Електорална прогноза изготвена на базата на национално представително проучване, проведено в периода 17-22 март 2017 г.

По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 91 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю.

Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”. Максималната грешка при 50%^-овите дялове е +/- 3%.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс, всяка медия, която използва данни от настоящото проучване е длъжна да съобщава информацията от това каре.

„Екзакта Рисърч Груп” проведе национални представителни изследвания в началото, в средата и в края на изборната кампания.

Изследването ни в самия край на кампанията – четири дни преди вота за парламент показва, че на 26 март 2017 г. биха могли да гласуват около 3.7 млн. избиратели.

Противно на очакванията за нов парламент с участието на по-малко на брой партии и коалиции, данните показват, че в следващото Народно събрание е възможно да има шест политически формации.

При очертаващите се изборни резултати съставянето на следващо управление ще изисква широка коалиция. Няма съмнение и по това, че ГЕРБ е партията около която би било по-лесно, при очертаващата се картина, да се състави нов кабинет.

От началото до средата на кампанията ГЕРБ остава първа политическа сила, макар и с минимална преднина от около един процент. В последните дни от кампанията ГЕРБ увеличава леко дистанцията пред БСП до 3%. Въпреки това, разликата между двете основни партии остава в рамките на стандартната грешка за подобен род проучвания.

Данните на „Екзакта” показват, че в самия край на кампанията мобилизацията на електоратите на ГЕРБ и на БСП е съизмерима и висока.

За разлика от началото на кампанията, когато еуфорията на БСП се пренесе от президентския вот към парламентарните избори и това създаде визия за „летящ старт” и висока ефективност, в края на кампанията този ефект избледня и БСП все по-малко може да привлича вот на колебаещи се и конформистки настроени избиратели.

Най-вероятно третото място ще заемат Обединените патриоти, а четвъртото – ДПС. Пети са Воля, а данните ни отреждат шесто място на РБ-Глас народен. Партия Воля остава със сравнително мек електорат до последните дни на кампанията, което предполага възможност за динамика на резултата на тази партия и в двете посоки.

С резултат от 4% е по-вероятно РБ-Глас народен да успее да запази шансовете си за участие в състава на 44^–то Народно събрание, които регистрираме четири дни преди вота.

В последните дни на кампанията регистрираме мобилизация сред избирателите на още две политически формации: АБВ-Движение 21 и Нова република. Този факт оставя впечатлението, че тези формации биха могли да подобрят позициите си до деня на вота.

Данните ни не позволяват да се направи достоверна прогноза за очакваното представяне на Обединение ДОСТ. Електоратът на тази формация е трудно да бъде измерен с възможностите на демоскопските методи. В същото време, някои косвени индикатори ни насочват към хипотезата, че ДОСТ може да поднесе изненада в деня на вота.

Електорални нагласи за парламентарен вот сред твърдо решилите да гласуват към 22 март 2017 г. (в %)

ГЕРБ – 31.2%

БСП за България – 28.1%

Обединени патриоти – 10.5%

ДПС – 7.6%

Воля – 6.5%

РБ – Глас народен – 4.0%

АБВ-Движение 21 – 2.6%

Нова Република – 2.6%

Да, България – 1.5%

Не подкрепям никого – 2.4%

Вот за други партии, коалиции и независими кандидати – 3.0%

„Екзакта Рисърч Груп” провежда своите национални проучвания на територията на РБългария и не отчита гласуването извън страната.

Коментар по данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Проучването е проведено между 27 и 30 декември 2016 г. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите.

 

1. Влиятелност на политическите партии и електорални настроения

Ако в самия край на 2016 година се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%. Това са данни получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%.

С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. В края на 2016 г. РБ имат електорална тежест от 3.5%. 3.3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1% – на ДСБ самостоятелно.

Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори имат обща доминанта – мобилизация около БСП. В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на дясно-центристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота по това какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори.

63% от българите са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие. Това по-често от останалите твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясно-центристка ориентация.

Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели пък не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата. Моралната приемливост на подкрепата за БСП след президентския вот би могла да затрудни доброто самостоятелно представяне на формации като АБВ и „Движение 21” на предстоящите парламентарни избори. В същото време, след президентските избори наблюдаваме как голямата част от конюнктурния вот се ориентира именно към БСП. Това „пренапрягане” на БСП с периферен електорат определено не носи само плюсове.

Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели. От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

1. Интересът към нови партии

Въпреки, че от следващите парламентарни избори ни делят няколко месеца, все още има немалко въпросителни относно това колко и кои ще са новите партии.

В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като „бивши седесари” (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на „Воля”.

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация „Да, България”, одобрението към него възлиза на 14%.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания.

11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Р. Кънев и Хр. Иванов. 28% възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение по въпроса.

1. Чувстват ли се представени избирателите в рамките на 43^-то Народно събрание?

44% от българите не се чувстват политически представени от депутатите в 43^-то Народно събрание, а 41% смятат, че са представени. Според 25% от българите ГЕРБ изразява в най-голяма степен интересите на хора като тях (това твърдят и 87% от избирателите на ГЕРБ), а според 23% партията, която е най-близо до хора като тях е БСП (това твърдят и 92% от избирателите на БСП). Според 11% Обединените патриоти са формацията, която в най-голяма степен ги представлява.

1. Масовите нагласи към лидерите на политически партии

В момента в България няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-висок дял от неодобрението.

Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от 25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%.

Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Б. Борисов с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ.

Въпросът за аргументите, с които Б. Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за оставката, а за 45% те са неприемливи. Най-понятни са аргументите на Б. Борисов за оставката му сред хората на възраст между 40 и 60 години, сред образованите избиратели и сред жителите на градовете.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.

1. Евроценностите

77% от българите одобряват членството на страната ни в ЕС, а 13% не го одобряват. Над средния дял одобрение регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст до 60 години, сред високообразованите българи, сред заможните хора, както и сред избирателите на ГЕРБ, на ДСБ, на РБ и на ДПС.

Над средното е неодобрението за членството на страната ни в ЕС сред възрастните българи, сред нискообразованите и бедните, сред симпатизантите на БСП и на Обединените патриоти (главно за сметка на избирателите на Атака).

59% от българите одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял нараства с четири-пет пункта за последните три години. Над средната е подкрепата за членството на страната в НАТО сред мъжете, сред българите на възраст под 60 години, сред високообразованите, сред жителите на градовете-областни центрове и сред привържениците на ГЕРБ, на ДСБ и на РБ. Най-много са противниците на НАТО сред привържениците на БСП и на Обединените патриоти.

И въпреки, че повечето българи преосмислиха в някаква степен ранния си еврооптимизъм и приземиха свръхочакванията си, в настоящото изследване регистрираме, че 56% от българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над българските съдебни и правораздавателни органи. Подобни очаквания са следствие от перманентното и високо обществено недоволство от работата на българските съдебни и правораздавателни органи през последните години, регистрирано от всички социолози. При това недоволството е слабо повлияно от това, коя политическа сила доминира във властта.

Най-много привърженици на тезата за европейски контрол над съдебната система у нас има сред мъжете, сред хората на възраст над 40 години, сред високообразованите, сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДСБ.

Нагласи на избирателите преди първия тур на президентските избори

Коментар за първи тур на президентските избори основаващ се на данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп” проведено в периода 28 октомври – 2 ноември 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани в 125 гнезда в 88 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю. Проучването е възложено, реализирано и финансирано от „Екзакта Рисърч Груп”.

„Екзакта Рисърч Груп” носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

Готовност за гласуване

Делът на заявилите твърдо намерение да гласуват българи, според различни индикатори за категоричност на вота, се вмества в интервала между 56% и 60%. За база използваме официалните данни на ГРАО. Това означава, че на първия тур биха гласували около и малко над 3 800 000 души. Поне 300 000 българи твърдят, че възнамеряват да отидат до урните главно заради задължителното гласуване.

Като цяло деклариращите намерение да гласуват в края на кампанията са по-малък дял от онези, които възнамеряваха да упражнят правото си на вот в началото на кампанията.

Активността на Националния референдум ще бъде с около 10% по-ниска в сравнение с активността на президентските избори-в рамките на 46% – 50%. От началото на кампанията не регистрираме ръст в дела на готовите да вземат участие в референдума българи.

Очаквания за представяне на кандидатите на първи тур

Изборът на президент ще се реши на балотаж. Сигурните участници на балотажа са Цецка Цачева и Румен Радев.

Преди първия тур Ц. Цачева има известно предимство по данни от настоящото изследване. Към 2 ноември Цачева получава 27.9% от вота на хората, които са сигурни, че ще гласуват на първия тур. Р.Радев ще бъде подкрепен от 22.4% от твърдо решилите да гласуват избиратели.

Красимир Каракачанов е трети с 11.5% от вота на твърдо решилите да гласуват. Разликата между него и Р.Радев е значителна. В същото време е малко вероятно някой да го измести от третото място.

Четвъртото, петото и шестото място се заемат от Веселин Марешки, Пламен Орешарски и Трайчо Трайков. Резултатите на първите двама са много близки и в този смисъл подреждането им в деня на вота би могло да претърпи промени.

В. Марешки получава 6.9% от вота на твърдо решилите да гласуват, а Пл. Орешарски – 6.7%. Кандидатите имат потенциал да постигнат и по-добър резултат на 6 ноември.

Трайчо Трайков получава 5.5% от вота на твърдо решилите да гласуват, Ивайло Калфин – 5%, а Т.Дончева – 2.5%.

Анонсирането на сигурни участници в балотажа доведе до подценяване на останалите кандидати. Това постави в неизгодна ситуация от началото до самия край на кампанията кандидати като Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Техните опити да се възползват от симпатиите на широк кръг избиратели и да вдъхнат живот на мажоритарния вот се оказаха до голяма степен обречени в една кампания, следваща логиката на големите партийни електорати. Това, че ГЕРБ посочи Р.Радев за свой основен опонент също изигра роля за фаворизирането му.

В хода на кампанията кандидатът на ГЕРБ разшири подкрепата си главно в самата партия и втвърди електората на управляващите.

Подкрепата за Красимир Карачанов плавно нарастваше по време на кампанията, като част от протестния вот се ориентира именно към кандидата на патриотите заради острото му говорене по редица актуални теми, които вълнуват хората.

Още след първата седмица на кампанията стана ясно, че В. Марешки разширява подкрепата за себе си. Неговият електорат нарастваше до последните дни на кампанията. Без съмнение, част от хората, които подкрепят В. Марешки се самоопределят като привърженици на антисистемния вот.

Пламен Орешарски разшири по-чувствително влиянието си през последната седмица, когато стана видно, че голяма част от електората на ДПС се мобилизира зад неговата кандидатура.

Лек ръст през последната седмица бележи и подкрепата за Трайчо Трайков.

Резултатите от първия тур на президентските избори са предизвикателство, защото не може достатъчно точно да се предвиди какво влияние ще окажат въвеждането на задължително гласуване, късното анонсиране на кандидатурите, промените в изборните правила в хода на кампанията и съпътстващите ги спекулации. Освен това тълкуването на възможните резултати на балотажа измести напълно съдържателния дебат в надпреварата за президентската институция.

В момента е въпрос на професионална етика да се избягват внушения за изхода от балотажа. Затова „Екзакта” ще обяви прогнозата си за втория тур непосредствено преди неговото провеждане.

 

ВОТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА ПЪРВИ ТУР

Цецка Цачева	27,9%
Румен Радев	22,4%
Красимир Каракачанов	11,5%
Веселин Марешки	6,9%
Пламен Орешарски	6,7%
Трайчо Трайков	5,5%
Ивайло Калфин	5,0%
Татяна Дончева	2,5%
Други кандидати	6,1%
Не подкрепям никого	5,5%

Коментар по данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи в 89 населени места на страната. Период на теренна работа: 5-12 септември, 2016 г.

Одобрение към работата на основните държавни институции и техните ръководители

През последните шест месеца регистрираме стабилизация и дори леко покачване на одобрението към основните държавни институции и водещите политици. Към 12 септември работата на правителството е одобрявана от 33% от българите, а тази на парламента – от 18%.

75% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета. Одобрението и неодобрението към правителството е изравнено сред избирателите на РБ. Сред привържениците на останалите партии неодобрението доминира.

На фона на нарастващите страхове на хората, свързани със сигурността както в национален, така и в личен план, расте респектът към силовите ведомства – полиция и армия.

Съдът за пореден път е институцията с най-ниско одобрение.

За последните шест месеца работата на премиера печели 4 пункта одобрение, като в момента одобрението към Б. Борисов е по-висок дял от неодобрението (48%:42%).

Най-одобряваните министри от кабинета са Лиляна Павлова (с 47% одобрение), Томислав Дончев (с 42% одобрение) и Вежди Рашидов (с 40% одобрение).

Най-малко впечатления имат хората от работата на новия министър на труда и социалната политика Зорница Русинова. Дебатът в сферите на здравеопазването и образованието е много остър и перманентен по повод на реформите, което води и до ръст на критични оценки към титулярите на тези министерства.

Топ 10 на най-одобряваните публични лица през септември включва следните имена:

• Йорданка Фандъкова – с 67% одобрение;
• Кристалина Георгиева – с 53% одобрение;
• Бойко Борисов – с 48% одобрение;
• Лиляна Павлова – с 47% одобрение;
• Мая Манолова – с 43% одобрение;
• Томислав Дончев –с 42% одобрение;
• Вежди Рашидов – с 40% одобрение;
• Красен Кралев – с 39% одобрение;
• Ивайло Калфин – с 35% одобрение;
• Красимир Каракачанов – с 33% одобрение.

Цветан Цветанов и Валери Симеонов са най-одобряваните председатели на Парламентарни групи в Народното събрание – одобряват ги по 29% от българите. Сред популярните лидери на Парламентарни групи намира място и Корнелия Нинова с 26% одобрение. Най-слабо популярните лидери на ПГ са Румен Йончев (одобряван от 3%) и Красимира Ковачка (одобрявана от 5%).

Електоралните нагласи

Месец преди старта на президентската кампания, ГЕРБ е първа политическа сила като за управляващите биха гласували 25.4% от българите. БСП е втора политическа сила с електорален дял от 15.3%, а РБ са трети с 6%. ДПС и ПФ са изравнени с по 4.5%, а АБВ получава 3% от вота на всички избиратели. С тези електорални резултати всички споменати по-горе политически формации могат да попаднат в следващ парламент, ако изборите се провеждаха в началото на септември.

Значимост на президентските избори и готовност да се гласува

 

Предстоящите президентски избори са много важни за страната според 61% от българите. Най-често така мислят избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ПФ.

Едва 38% от българите обаче са на мнение, че президентските избори са много важни лично за тях. Това не дава основание за особен оптимизъм, че на вота ще се явят голяма част от българските избиратели.

Малко повече от половината от имащите право на глас българи заявяват твърдо намерение да гласуват. Делът на изразилите желание да гласуват на референдума е по-нисък с около 10 пункта. Готовността да се гласува в момента е твърде условна величина. Все още не са отчетени ефектите от задължителното гласуване. От изследванията на „Екзакта” през последните два месеца е видно, че хората в малка степен са запознати с нововъведенията в изборното законодателство. Тепърва ще става ясно какъв може да е ефектът и от вот две в едно (президентски избори и референдум). Очаква се сериозна кампания не само за президентските избори, но и за референдума.

Най-много желаещи да гласуват за президент има в селата, а най-малко – в столицата. Готовността за гласуване нараства сред по-възрастните респонденти.

51% от участвалите в изследването българи заявяват, че неизвестният засега кандидат на ГЕРБ е най-вероятният победител в изборната надпревара за президент. По-често от останалите това твърдят хора на възраст между 30 и 60 години, високообразовани и заможни избиратели. 92% от привържениците на ГЕРБ вярват в победата на своя кандидат.

В настоящото изследване регистрираме втвърдяване на електоралните ядра на основните политически партии, което е ефект от това, че кампанията вече е в ход.

Партийните предпочитания на хората са водещи когато избират кого да подкрепят за президент. Две трети от избирателите заявяват, че ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират. Най-често това е позиция на избирателите на БСП, на ГЕРБ, на ПФ и на РБ.

Темата за бежанския поток към страната ни ще влияе на изборите според 39% от българите. Така мислят хората на средна възраст, образованите и заможните. Страхуващите се са предимно жени, хора със стандарт около и под средния, както и жители на столицата.

Като цяло страхът от тероризъм е два пъти по-слабо разпространен сред населението в сравнение със страха от бежанския натиск върху страната.

 

 

Общественото мнение за номинираните кандидати за президент

 

Поради липсата на номинирани кандидати от всички партии, в настоящото изследване на „Екзакта” се мерят единствено рейтингите на одобрение към досега заявените кандидатури. Рейтингите на одобрение не са и не могат да играят ролята на прогнозен дял за предстоящата надпревара. След началото на изборната кампания ще стане възможно да се изследва реално вота за президент. В момента няма основания да се правят прогнози в тази посока.

 

Сред левите кандидати за президент най-висок рейтинг на одобрение има Ивайло Калфин – 35% (измерен в период, в който той не е номиниран за президент), следван от Татяна Дончева с одобрение от 27% и генерал Р.Радев – с 25%. Близо половината от българите все още нямат впечатления от Р.Радев.

Това са политически фигури, които ще се борят за мажоритарен вот. Като се държи сметка и за това, че И.Калфин и Т.Дончева успяват да се харесват освен на леви и на други избиратели, то се очаква надпреварата вляво да бъде особено оспорвана.

Данните от изследването показват, че към 12 септември ген. Р.Радев е одобряван от 25% от българите, като той се харесва на около 70% от избирателите на БСП. Важно е обаче да се държи сметка и за това, че кандидатурата на И.Калфин не е обявена към момента на проучването, а Т.Дончева е номинирана официално едва към края на теренната работа по изследването.

Що се отнася до решението на К.Нинова да прекрати едностранно преговорите с АБВ за обща кандидатура на президентските избори, то 43% от социалистите одобряват това решение, а 36% не го одобряват. Две трети от избирателите на АБВ не приемат решението на К.Нинова.

Татяна Дончева е одобрявана от 27% от българите, като най-често нейните привърженици са сред симпатизантите на Движение 21, на АБВ и на БСП.

Кандидатът за президент на РБ Трайчо Трайков е одобряван от 16% от пълнолетните българи и от три четвърти от избирателите на РБ.

Красимир Каракачанов е одобряван от 33% от българите. В качеството си на кандидат за президент Красимир Каракачанов е одобряван от 76% от избирателите на ПФ и от 56% от тези на Атака.

Одобрявате ли или не работата на следните институции?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Парламент	18,0%	69,8%	12,2%	100,0%
Правителство	33,4%	53,7%	12,9%	100,0%
Съд	13,2%	66,0%	20,8%	100,0%
Прокуратура	14,7%	60,6%	24,7%	100,0%
Армия	40,4%	30,1%	29,5%	100,0%
Полиция	43,1%	41,8%	15,2%	100,0%

Одобрявате ли или не дейността на следните ръководители на държавни институции?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Председателя на Народното събрание Цецка Цачева	29,3%	48,9%	21,9%	100,0%
Президента Росен Плевнелиев	30,5%	56,8%	12,7%	100,0%
Министър-председателя Бойко Борисов	48,0%	42,0%	10,0%	100,0%
Главния прокурор Сотир Цацаров	20,8%	47,7%	31,5%	100,0%
Омбудсмана на Р България Мая Манолова	43,0%	32,0%	25,1%	100,0%

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ НАГЛАСИ

Национално представително изследване, проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 25-31 май 2016 г.

реализирани са 1000 интервюта сред пълнолетното население на страната.

Има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ?

61% от българите твърдят, че управлението на ГЕРБ няма алтернатива сред парламентарно представените партии. Така мислят и над 80% от избирателите на ГЕРБ.

Още по-безалтернативно изглежда управлението на ГЕРБ според отговорите на въпроса: „Има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ сред партиите извън парламента?”. 86% от българите в края на май 2016 г. отговарят, че подобна алтернатива няма.

Кабинетът ще изкара пълен четиригодишен мандат според 58% от българите. Три пъти по-малък е делът на преценяващите, че са възможни предсрочни парламентарни избори – 20%. Предсрочни избори по-често от останалите очакват избирателите на БСП, на Атака и особено тези на ДПС.

92% от избирателите на ПП ГЕРБ са убедени, че тяхното второ правителство ще оцелее до самия край на мандата си.

Електоралните нагласи към края на май 2016 г.

ГЕРБ е първа политическа сила с електорален дял от 26,5% от пълнолетните българи, а БСП е втора с 15,4%. Непосредствено след своя конгрес, социалистите се връщат до най-високите си електорални стойности от последните три години, което показва, че при тях протича процес на мобилизация на твърдото ядро. Предизвикателство пред новото ръководство на социалистическата партия ще бъде спечелване на доверието на вече разочарованите леви избиратели, както и привличане на периферен вот.

РБ се нарежда на трето място с 5,6% от имащите право на глас българи и така запазва без значими промени електоралния си дял от последната година. Същото важи и за ПФ, за които в момента биха гласували 4,5% от пълнолетните българи. АБВ в края на май има 2,6% електорална тежест и през последната година поддържа стойности в рамките на около 3% от вота на всички българи, което засега им гарантира представителство в следващ парламент (3% е дял от всички имащи право на глас, а не от гласуващите).

Има известно свиване на електората на Атака до 1,5%^-ов дял от всички избиратели. При подобен резултат партията трудно би се преборила за присъствие в парламента.

След учредяването на ДОСТ, регистрираме леко свиване на електората на ДПС. Паралелно с това, обаче, забелязваме премълчаване на електоралните намерения с аргументите, че избирателите не са се ориентирали коя формация ще подкрепят. Към края на май 2016 г., декларираният вот за ДПС възлиза на 5,4%.

Вторичният прочит на данните показва, че повечето партии са запазили в немалка степен избирателите си от парламентарния вот през 2014 г. Най-много свои бивши избиратели са запазили БСП, ГЕРБ и ДПС – по над 80%. ПФ, АБВ и РБ са запазили по около две трети от избирателите си.

Обществен отзвук на актуалните събития от месец май 2016 г.

Политическият календар през месец май беше наситен със събития, сред които конгреса на БСП и националната конференция на АБВ.

31% от интервюираните посочват, че са следили работата на 49^-тия конгрес на БСП, а 69% не са проявили интерес към работата му.

34% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че одобряват избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП. Двойно по-нисък е делът на неодобряващите този избор. 79% от избирателите на БСП одобряват избирането на К. Нинова за председател на партията.

По около една трета от българите очакват избирането на Корнелия Нинова да разшири влиянието на БСП в страната, да направи от БСП силна лява опозиция на управляващите и да благоприятства създаването на широка лява опозиция, която да включва и други леви партии.

Значимо е общественото внимание и по повод на излизането на АБВ в опозиция и напускането на Ивайло Калфин от поста вицепремиер и министър на труда и социалната политика. 54% от българите заявяват, че са проследили с интерес тези събития. Одобрението за излизането на АБВ от управленската конфигурация е по-висок дял от неодобрението (35%:27%). Оттеглянето на АБВ от властта се одобрява от хора на възраст над 59 години, от високообразовани респонденти, от живеещи в големи лишения и бедност, както и от жители на столицата. Видно е, че това решение на АБВ среща подкрепа не само от левите избиратели. Напускането на Ивайло Калфин от постовете му не поражда еднозначни оценки. На три приблизително равни дяла се разделят хората, които одобряват и неодобравят напускането му или не могат да преценят.

Георги Първанов е фигурата с най-голям обединителен потенциал вляво, следван от Корнелия Нинова. 15% от българите гледат на Г. Първанов като на обединяваща левицата фигура, а 10% мислят същото за Корнелия Нинова. Имената на Първанов и Нинова се посочват най-често от хора на възраст над 50 години, от жители на градовете-областни центрове и селата, от избиратели на БСП и на АБВ. Макар и с по-скромни дялове от по около 4-5%, като обединители на лявото са посочени още Стефан Данаилов, Ивайло Калфин и Мая Манолова.

Президентските избори – стратегии, очаквания и изисквания към кандидатите

В публичното пространство битуват представи, според които самостоятелен кандидат на ГЕРБ е много вероятно да спечели предстоящите президентски избори. Респондентите поставят под въпрос възможностите на всички останали партии самостоятелно да се преборят за президентското място със свои кандидатури. Най-често в успеха на самостоятелен кандидат на ГЕРБ вярват хората на възраст под 60 години, образованите и заможните респонденти, жителите на градовете и над 80% от избирателите на ГЕРБ.

В успеха на самостоятелен кандидат на БСП вярват 12% от интервюираните. Една пета от българите преценяват, че големи шансове срещу кандидата на ГЕРБ има единствено широка коалиция, включваща леви, патриотични и центристки формации, а не тясно партиен кандидат. Подобна коалиция е приемана добре от най-възрастните българи, както и от жителите на малките градове и на селата. Във възможностите на подобна коалиция вярват 53% от избирателите на БСП и 52% от тези на АБВ.

35% от избирателите очакват на предстоящите президенски избори БСП и АБВ да номинират обща кандидатура.

Много важен щрих от масовите очаквания към бъдещия президент е изискването той да е независим от изпълнителната власт. 69% от българите заявяват, че ще гласуват за президент, който да е коректив на управлението, а не за такъв, който да е негов придатък.

51% от българите заявяват, че определящото в техния избор за президент са качествата на кандидата. За 31% от българите е важно кандидатът, за когото ще гласуват да бъде партийно подкрепен, а 19% предпочитат да гласуват за независим кандидат.

Подобни резултати екипът на „Екзакта” получава не за първи път. Стана обществено престижно да твърдиш, че гласуваш за личности и правиш мажоритарен избор, но реално да постъпваш по различен начин.

Данните от настоящото изследване не дават основание да се говори за доминиращо обществено очакване към бъдещия президент. Регистрираме съизмерими дялове от респонденти, които поставят три акцента върху това:

• президентът да бъде социално чувствителен (34%);
• президентът да е толерантен и консенсусен (31%);
• президентът да е „човек със силна ръка” – твърд, решителен и безкомпромисен (35%).

За социално чувствителен президент се обявяват предимно жените, хората с ниско образование, бедните, жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства, избирателите на БСП и на ДПС, както и политически апатичните българи.

За толерантен и консенсусен президент се обявяват хора на възраст под 50 години, жители на градовете на страната и представители на етническите малцинства.

Избирателите на ГЕРБ, на Атака и на ПФ предпочитат да гласуват за президент със „силна ръка”. Твърд, решителен и безкомпромисен президент избират най-често мъжете, хората на възраст между 30 и 40 години, както и тези на възраст между 50 и 60 години и жителите на градовете-областни центрове.

Коментар по данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 28 март и 5 април 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната.

Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.

 

Обществените представи за корупцията у нас

 

Търпимостта на населението към корупционните практики у нас е твърде ниска, поне на декларативно ниво. Едва 2% от българите заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които искат подкупи, а 6% оправдават онези, които дават подкупи. 98% не оправдават искащите подкупи, а 94% порицават даващите подкупи.

В същото време обаче, едва на 10% възлиза делът на българите, които са на мнение, че у нас е много вероятно човек да бъде осъден за корупция, а 77% твърдят, че е малко вероятно това да се случи в България. Данните са от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено през април, 2016 г.

Най-младите на възраст под 30 години, както и най-възрастните – над 60 години, по-често от останалите българи са на мнение, че корупционните практики у нас се санкционират от закона. Така мислят и хората с ниско образование, както и жителите на селата.

Сред политически ангажираните българи, най-често вярват във възможността корумпираните да бъдат осъдени избирателите на РБ и на ГЕРБ. Най-много скептици има сред високообразованите и заможните прослойки от населението, както и сред избирателите на националистическите формации.

За последните четири години регистрираме като цяло ръст на скептицизма относно възможността у нас човек да бъде осъден за корупция.

10% от българите посочват, че през последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми (на тях лично или на членове на семействата им). Това твърдят преди всичко жени, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти, както и жители на столицата. 5% заявяват, че са дали подкуп, за да избегнат полицейски санкции (вкл. и на КАТ), а 3% са плащали за административна услуга – издаване на разрешително, на удостоверение или на друг документ.

1,5% посочват, че са плащали за митническа услуга, а 1,3% – за данъчна. За съдебна услуга, както и за образование подкупи са давали под 1% от българите. На тези данни, разбира се, следва да се гледа само като на един ориентир за корупционните практики у нас, при положение, че информацията е набрана чрез интервю, което предполага самопризнание от страна на респондентите. Може да се допусне, че има хора, които не споделят свободно своите наблюдения и практики по темата.

От гледна точка на сравнимостта на сега получените резултати с тези от преди четири години, не регистрираме значима промяна.

Случвало ли ви се е през последната година да плащате подкуп за:
	Да	Не	общо
Здраве	10,4%	89,6%	100,0%
Да избегнете полицейска санкция (вкл. КАТ)	5,4%	94,6%	100,0%
Разрешително, удостоверение или друг документ	3,1%	96,9%	100,0%
Митническа услуга	1,5%	98,5%	100,0%
Данъчна услуга	1,3%	98,7%	100,0%
Съдебна услуга	0,9%	99,1%	100,0%
Образование	0,8%	99,2%	100,0%
Да избегнете съдебна процедура	0,4%	99,6%	100,0%

65% от българите твърдят, че одобряват румънския модел на борба с корупцията и в същото време го намират за подходящ за прилагане у нас. Едва 5% го отхвърлят като работещ и ефективен (включително и непригоден за ситуацията в България) с аргумента, че „това е политическа репресия”. 30% от запитаните пък не са запознати с румънските практики на борба с корупцията и по тази причина не изказват мнение.

Най-често одобряват румънския опит в борбата с корупцията и го виждат като подходящ и за нашата страна мъжете, хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, жителите на градовете-областни центрове и избирателите на патриотичните формации у нас.

Столичаните по-често от останалите българи гледат на румънския модел на борба с корупцията като на репресивна мярка, която не следва да бъде прилагана у нас.

Същият въпрос е задаван от „Екзакта Рисърч Груп” в национално представително изследване, проведено точно преди година – през април, 2015 г. Тогава, одобряващите румънския модел на борба с корупцията като приложим за нашата страна са били 55%, което е с 10% по-малък дял от сегашния. Данните показват, че за една година с 10% нараства делът на хората, които са се запознали с румънските практики на борба с корупцията, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите.

Борбата с корупцията в Румъния, както и многобройните оценки и международни анализи, които поставят напредъка на Румъния преди този на България допринасят за това 68% от нашите сънародници да твърдят, че Румъния е постигнала като цяло повече в сравнение с България. Тезата за напредъка на Румъния се споделя в най-голяма степен от мъжете, от хората с високо образование, от заможните избиратели и от жителите на градовете-областни центрове.

Едва 7% от българите са категорични, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България. Това е преценка по-често на високообразовани жители на столицата, както и на хора на средна възраст.

43% от българите са категорични, че специален закон за борба с корупцията може да я ограничи до голяма степен. 25% смятат, че подобен закон ще повлияе в малка степен на корупционните практики у нас, а 16% изключват възможността проблемът с корупцията да може да се реши чрез закон.

Могат ли да ограничат корупцията:
	В голяма степен	В малка степен	Не могат	Не мога да преценя	общо
Специален закон за борба с корупцията	43,3%	25,4%	16,1%	15,2%	100,0%
Прокуратурата	34,5%	26,6%	28,8%	10,2%	100,0%
Съда	34,2%	27,9%	28,7%	9,2%	100,0%
Правителството	32,7%	29,7%	28,4%	9,2%	100,0%
Международните институции	31,9%	28,6%	17,7%	21,8%	100,0%
Полицията	30,7%	31,0%	29,4%	8,9%	100,0%
Национален съвет по антикорупционни политики към Министерски съвет	26,6%	26,9%	21,8%	24,6%	100,0%
Медиите	23,4%	31,3%	32,9%	12,4%	100,0%
Гражданските организации	16,5%	30,5%	37,3%	15,7%	100,0%

Във възможността корупцията да бъде ограничена със закон вярват най-много младите и заможните българи, както и жителите на градовете-областни центрове.

Около и над половината избиратели на повечето партии вярват, че антикорупционен закон би ограничил корупцията у нас. В този смисъл, би следвало да се разчита на подкрепа за закона сред значима част от политически изкушените избиратели у нас.

Коментар по данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 17 и 25 март 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната.

Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.

 

 

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

 

Българската православна църква е единствената институция, одобрението за работата на която е по-висок дял от неодобрението (46% : 21%). В навечерието на големия християнски празник Великден 46% от българите одобряват както БПЦ, така и Патриарх Неофит. Особено висок е респектът към църквата и към патриарха сред жените, сред хората на възраст над 60 години, сред бедните и сред жителите на малките градове.

Одобрявате ли или не работата на следните институции?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	общо
Парламент	15,0%	71,4%	13,6%	100,0%
Правителство	30,0%	55,8%	14,1%	100,0%
Съд	10,5%	70,2%	19,3%	100,0%
Прокуратура	10,2%	68,6%	21,2%	100,0%
Армия	33,9%	34,2%	31,9%	100,0%
Полиция	33,8%	49,0%	17,2%	100,0%
Българска православна църква	46,0%	20,6%	33,4%	100,0%

През март армията и полицията са одобрявани от по 34% от българите. Негативните оценки за работата и на двете институции остават по-високи дялове от позитивните. Неодобрението към работата на полицията е по-висок дял от неодобрението към работата на армията (49%:34%). През този месец недоверието към армията се редуцира със 7%, а към полицията – с 3%.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите на дъното на класацията по обществено доверие (одобрявани са от по 10% от българите). Негативно мнение за работата на съда изказват 70%, а за прокуратурата – 69%.

Парламентът е одобряван от 15% от пълнолетните българи, което е с 2% повече в сравнение с февруари 2016 г. В същото време, обаче, неодобрението към Народното събрание продължава да бъде много висок дял. 71% от българите критикуват работата на парламента, в това число и над половината от избирателите на ПП ГЕРБ. Най-критични са избирателите на БСП и на Атака.

Работата по законодателството в българското Народно събрание очевидно не успява да попадне в полезрението на обикновения гражданин, а у хората остава усещането за остро политическо противопоставяне и постоянни напрежения.

Одобрявате ли или не дейността на следните ръководители на държавни институции?
	Одобрявам	Не одобрявам	Нямам мнение	Общо
Председателя на Народното събрание Цецка Цачева	27,0%	51,2%	21,7%	100,0%
Президента Росен Плевнелиев	30,7%	51,2%	18,1%	100,0%
Министър-председателя Бойко Борисов	44,1%	44,3%	11,6%	100,0%
Главния прокурор Сотир Цацаров	15,5%	59,4%	25,1%	100,0%
Омбудсмана на Р България Мая Манолова	30,9%	43,8%	25,3%	100,0%
Българския патриарх Неофит	46,0%	15,6%	38,4%	100,0%

Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 27% от българите като този дял значително надхвърля обществената подкрепа за работата на парламента.

През март правителството е одобрявано от 30% от българите, което е с 2% повече от февруари, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%. Сред одобряващите работата на премиера се срещат по-често хора на възраст под 60 години. Одобрението към работата на Борисов е по-висок дял от неодобрението сред избирателите на ПП ГЕРБ и сред тези на РБ. Сред одобряващите работата на Министерския съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст до 40 години и жители на столицата. През март българите, които одобряват едновременно правителството и премиера са 28%.

73% от привържениците на ГЕРБ одобряват кабинета, а 92% от тях подкрепят премиера. Сред недоволните от работата на кабинета (които възлизат общо на 56% от българите) най-често се срещат хора на възраст над 60 години, както и респонденти с нисък стандарт и ниско образование. Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на Атака.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а неодобрението му възлиза на 51%. Делът на добрите оценки за Плевнелиев остава без промяна за последния месец, а неодобрението към него намалява с 4%. Над средното е неодобрението към работата му сред избирателите на БСП, на Атака и на АБВ.

Цветан Цветанов е най-одобряваният лидер на парламентарна група с рейтинг от 25%, а непосредствено след него се нарежда лидерът на НФСБ Валери Симеонов с 24% одобрение. За последния месец с 3% намалява неодобрението към Цветан Цветанов, а неодобрението към Валери Симеонов нараства с 3%.

В сравнение с февруари, с 4% нараства обществената подкрепа за Националния омбудсман. Понастоящем Мая Манолова е одобрявана от 31% от българите, а неодобрението й не се променя за последния месец – 44%. Манолова разширява подкрепата за работата си както сред левите избиратели (одобряват я 71% от тях), така и сред избиратели извън левицата, при това сред хора, живеещи в различен тип населени места.

Лиляна Павлова остава най-одобряваният министър през месец март с рейтинг от 42,4%. Непосредствено след нея е Ивайло Калфин, одобряван от 41,5%. Социалният министър качва най-много одобрение за изминалия месец – 7%. Калфин е одобряван както от леви, така и от десни избиратели. Следват Томислав Дончев, одобряван от 37,2%, Вежди Рашидов, одобряван от 35,8%, Красен Кралев, одобряван от 31,3% и Петър Москов с одобрение от 27,2%. Подкрепата за здравния министър се свива с 5% през последния месец главно за сметка на отдръпването на част от избирателите на ГЕРБ. Томислав Дончев и Красен Кралев също като Лиляна Павлова и Ивайло Калфин имат позитивен рейтинг (одобрението към работата им е по-висок дял от неодобрението).

Министри, които качват подкрепа за работата си през изминалия месец са още Десислава Танева, Ивелина Василева и Даниел Митов.

И през март няма значими промени в подредбата на най-одобряваните български политици. Първите петима, които се ползват с най-голяма обществена подкрепа са Йорданка Фандъкова (62%), Бойко Борисов (44%), Лиляна Павлова (42%), Ивайло Калфин (42%) и Томислав Дончев (37%).

 

Политически симпатии и електорални нагласи

И през март ГЕРБ запазва електоралната си тежест и остава първа политическа сила с 24% от гласовете на българските избиратели. Електоратът на ГЕРБ има устойчив социално-демографски профил. Две трети от избирателите на ГЕРБ твърдят, че партията им разширява политическото си влияние. Повечето от избирателите на други партии не виждат промяна в политическото влияние на ГЕРБ, а социалистите твърдят, че влиянието на ГЕРБ се свива.

Два месеца преди конгреса на БСП регистрираме лека мобилизация на електората на тази партия, който възлиза на 13%. Една трета от социалистите са на мнение, че БСП разширява влиянието, а две трети не споделят подобна оценка. В същото време леко се свива подкрепата за лидера на БСП Михаил Миков. През март той е одобряван от 15% от българите, с 2% по-малко от февруари.

Сочената в медиите като основен опонент на М. Миков К. Нинова стои по-добре от него сред населението като цяло. Тя е одобрявана от 21% от българите. Корнелия Нинова е по-добре приемана от Михаил Миков сред трудово-активните българи, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Що се отнася до подкрепата, която двамата имат сред левите избиратели, тя е съизмерима. Добри оценки за всеки един от тях дават по около две трети от социалистите.

Заявяващите се като електорат на ДПС в момента възлизат на 5,7%. Вторичният анализ показва, че около една трета от избирателите на ДПС се колебаят дали да не подкрепят новата формация на Лютви Местан. Към момента потенциалът на партията на Лютви Местан остава неясен, а нагласите на хората могат да се тълкуват единствено като пожелателни в бъдеще време.

Няма значими промени в електоралната тежест на РБ и ПФ. РБ запазват електоралната си подкрепа от 5,5%-ов дял, а ПФ имат 4,5%.

АБВ съхранява шансовете си за участие в нов парламент с резултат от 2,6% от имащите право на глас. В полза на формацията работят и високите рейтинги на Георги Първанов и на Ивайло Калфин.

Ако сега се провеждаха парламентарни избори, за Атака биха гласували 2,5% от всички българи.

Картината на електоралните нагласи е доста застинала и ако може да се говори за очаквана електорална динамика, това се отнася в най-голяма степен до избирателите на ДПС и РБ. Данните показват, че засега по-малки формации извън парламентарния формат не се намесват в надпреварвата за следващ парламент.

Ако изборите за Народно събрание са днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?

(База: всички интервюирани)

Резултати от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 16-24 февруари, 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи, в 125 гнезда, в 90 населени места в цялата страна.

Национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, приключило в последната седмица на месец февруари, регистрира спад на общественото доверие към основни държавни институции. Тепърва ще става ясно дали има моментно натрупване на неблагоприятни обстоятелства или е налице по-трайна негативна тенденция.

Одобрявате ли или не работата на следните институции?

 

	Одобрявам			Не одобрявам			Нямам мнение
	април 2015	септ. 2015	февр. 2016	април 2015	септ. 2015	февр. 2016	април 2015	септ. 2015	февр. 2016
Парламент	22,1%	21,3%	12,8%	63,4%	67,2%	76,6%	14,4%	11,6%	10,6%
Правителство	32,1%	35,3%	28,1%	54,4%	53,2%	60,4%	13,5%	11,5%	11,5%
Съд	14,4%	15,0%	7,2%	66,6%	64,4%	75,9%	19,0%	20,6%	16,9%
Прокуратура	15,2%	16,9%	7,4%	62,8%	59,4%	72,7%	22,0%	23,7%	19,9%
Армия	34,5%	37,8%	28,4%	35,8%	30,6%	40,6%	29,7%	31,5%	31,0%
Полиция	34,5%	39,3%	31,5%	50,3%	46,0%	52,3%	15,2%	14,7%	16,2%

Най-много е пострадал публичният образ на прокуратурата и на съда. Понастоящем прокуратурата и съда са одобрявани от по 7%, а одобрението към главния прокурор възлиза на 14%. Неодобрението към прокуратурата за последните пет месеца нараства с 13%, а към съда с 12%.

През февруари, 2016 г. полицията е одобрявана от 32% от българите, а армията – от 28%. За последните пет месеца армията губи 9% от одобрението за работата си, а полицията – 8%. Най-често работата на армията е критикувана от мъже, от хора на възраст между 50 и 59 години, от бедни хора и от жители на малките градове. Критични към работата на полицията са най-често бедни хора, хора на средна възраст и жители на малките градове.

Когато става дума за рейтинг на силовите ведомства, трябва да се има предвид обстоятелството, че отношението към тях се влияе не само от вътрешни фактори, но и от външни – като сирийската криза и бежанския поток.

През последните пет месеца с близо 9% се свива одобрението на българите към парламента. В момента българското Народно събрание е одобрявано от 13% от населението, а неодобрението му възлиза на 77%. Критични оценки за работата на парламента дават и 62% от избирателите на ПП ГЕРБ. С 6 пункта се покачва и неодобрението за работата на председателя на Народното събрание.

Одобрявате ли или не дейността на следните ръководители на държавни институции?

 

	Одобрявам			Не одобрявам			Нямам мнение
	април 2015	септ. 2015	февр. 2016	април 2015	септ. 2015	февр. 2016	април 2015	септ. 2015	февр. 2016
Председателя на Народното събрание Цецка Цачева	28,8%	34,4%	27,3%	50,9%	44,1%	50,4%	20,3%	21,5%	22,3%
Президента Росен Плевнелиев	35,5%	43,8%	31,3%	51,4%	43,8%	55,1%	13,1%	12,4%	13,6%
Министър-председателя Бойко Борисов	43,0%	51,3%	45,0%	45,3%	40,2%	44,5%	11,7%	8,5%	10,5%
Главния прокурор Сотир Цацаров	21,6%	25,3%	14,0%	47,9%	45,8%	61,0%	30,5%	28,9%	25,0%
Омбудсмана на Р България – Мая Манолова	–	21,4%	27,2%	–	46,9%	44,2%	–	31,7%	28,6%

Президентът е одобряван от 31% от българите, като Росен Плевнелиев прибавя нови 11% неодобрение за последните пет месеца. Президентът е харесван от заможни българи, както и от жители на градовете-областни центрове. Предвид приближаващия президентски вот, през последните месеци расте политизацията на оценките за работата на президента.

Работата на правителството е одобрявана от 28% от българите, а неодобрението на кабинета възлиза на 60%. През февруари 2016 г. правителството губи 7% одобрение в сравнение със септември 2015 г., когато в навечерието на местните избори бе измерен най-високият рейтинг на кабинета за последната година. Високо е одобрението за работата на правителството сред традиционния електорат на ГЕРБ – млади и заможни хора, както и жители на градовете областни центрове. 70% от избирателите на ГЕРБ подкрепят правителството, а крайно негативни нагласи към кабинета регистрираме сред избирателите на БСП.

26% от българите одобряват едновременно работата на премиера и на кабинета. Този дял се дължи по-скоро на добрите оценки за работата на премиера, отколкото на тези за кабинета, доколкото рейтингът на одобрение на Бойко Борисов е със 17 пункта по-висок от този на кабинета като цяло.

Положителните и отрицателните преценки за работата на премиера в момента са изравнени (45% одобрение и 45% неодобрение).

Що се отнася до общественото мнение за работата на правителството в отделни ресори, в представите на българите нещата се подобряват главно в две посоки – по отношение на транспорта и на усвояването на средства от Европейския съюз. Сравнително добри оценки се дават и за работата в сферата на регионалното развитие. За последната година, според 59% от интервюираните, най-проблемен остава стандартът на живот на хората. Влошаване на ситуацията настъпва и в сферите на правосъдието, на здравеопазването и на образованието.

В настоящото изследване регистрираме ръст на подкрепата за работата на Националния омбудсман Мая Манолова. Нейният рейтинг на одобрение се покачва с 6 пункта от началото на мандата й, а неодобрението й намалява с 3%.

Топ 10 на българските политици към 24 февруари 2016 г.

	Одобрение (в %)	Неодобрение (в %)
1.     Йорданка Фандъкова	62%	17%
2.     Кристалина Георгиева	55%	22%
3.     Бойко Борисов	45%	45%
4.     Лиляна Павлова	44%	41%
5.     Томислав Дончев	36%	31%
6.     Ивайло Калфин	35%	43%
7.     Вежди Рашидов	32%	42%
8.     Петър Москов	32%	53%
9.     Росен Плевнелиев	31%	55%
10.  Татяна Дончева	31%	44%

Политиците, одобрението за работата на които е по-висок дял от неодобрението са Йорданка Фандъкова, Кристалина Георгиева, Лиляна Павлова и Томислав Дончев.

Резултати от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 16-24 февруари, 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи, в 125 гнезда, в 90 населени места в цялата страна.

Електоралният дял на ПП ГЕРБ остава без промяна за последната година – 24.5%. Не се променя и електоралният дял на БСП, който възлиза на 12%. Засега участници в един бъдещ парламент биха били още ДПС, РБ и ПФ. Атака и АБВ запазват шансове да се класират сред парламентарните формации в бъдеще.

Отстраняването на Лютви Местан от лидерските позиции в ДПС засега няма еднозначен отзвук. От една страна почетният председател на ДПС Ахмед Доган удвоява одобрението си за последната година. От друга страна, обаче, през последните дни бе учредена новата партия на Лютви Местан. Това означава, че би било прибързано да се правят някакви категорични изводи на база моментна картина на обществените настроения.

22% от българите смятат, че на политическата карта на страната има нужда от нови партии. Това по-често от останалите твърдят мъжете, младите избиратели, хората на възраст между 40 и 49 години, столичаните и заможните избиратели.

51% от българите, които твърдят, че на страната ни са нужни нови партии, потвърждават, че биха гласували именно за такива. Засега обществените нагласи са по-скоро уклончиви и пожелателни, отколкото свързани с конкретни намерения за гласуване за нови партии.

Отношение на българите към членството на страната в ЕС и НАТО

За последните две години не регистрираме промяна в дела на българите, които одобряват членството на страната ни в Европейския съюз. Те възлизат на 70%. Една пета от сънародниците ни са критично настроени към ЕС. Най-често негативни нагласи към ЕС имат леви избиратели, както и избиратели на националистически формации.

За последната година с 11% нараства одобрението за членството на България в НАТО (от 42% на 53%). Тенденцията е още по-значима и заради спада (с 6%) на неодобряващите членството ни в НАТО. Глобалните предизвикателства, пред които е изправен света, както и близостта ни до огнища на нестабилност, прави все по-валидно допускането, че сигурността ни може да бъде гарантирана в рамките на Алианса. Противници на членството ни в НАТО се срещат най-често сред хората на възраст между 50 и 59 години, сред жителите на малките градове и сред левите избиратели.

Нагласи към бъдещето

Песимистите за бъдещето на страната ни през последните години традиционно са по-голям дял от оптимистите. В същото време хората с оптимистични нагласи към собственото си бъдеще са повече от оптимистите за бъдещето на страната. Оптимистите за бъдещето на страната са 43%, а за собственото си бъдеще – 45%. Оптимисти за личното си бъдеще са по-често млади и високообразовани жители на столицата и на големите градове, както и заможни респонденти.

Песимистите за бъдещето на страната възлизат на 46%, а тези, които не чертаят добри дни в личен план са 38%. Песимисти за своето бъдеще са най-често възрастни, нискообразовани и бедни респонденти, както и жители на малките градове и на селата.

Симпатизантите на партиите, които участват в управлението са по-оптимистично настроени към бъдещето на страната в сравнение с останалите българи. Най-големи оптимисти за бъдещето на страната са избирателите на ГЕРБ. Това твърдят 76% от тях.

Коментар по данни от национално представително проучване сред пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 20 и 27 май, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 90 населени места.

Изследването се провежда в рамките на собствената изследователска програма на Exacta Research Group.

 

 

 

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

 

В края на месец май, национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп” регистрира, че армията и полицията остават най-одобряваните институции у нас. Те получават приблизително равно одобрение – 34% одобряват дейността на армията, а 33% – дейността на полицията. Неодобрението към работата на полицията, обаче, през последните месеци се запазва като трайно по-висок дял от неодобрението към работата на армията (50%:33%). В сравнение с април, през май леко намаляват (с 3%) и негативните оценки за армията.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите с най-ниски нива на одобрение сред българите (одобряват ги по 14%). Неодобрението към прокуратурата възлиза на 63%, а към съда – на 66%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи. Одобрението към дейността на Народното събрание спада с 4% в сравнение с месец април, 2015г. и се връща на стойността си от месец март, т.г. В същото време, Парламентът продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция от 69% от българите.

Въпреки, че немалко партии са представени в настоящия състав на българското Народно събрание, сред избирателите на нито една от тях не преобладават положителните оценки за работата на парламента. Най-често критикуват работата на законодателния орган избирателите на БСП и на Атака.

Негативните настроения към работата на българското Народно събрание се дължат преди всичко на общественото усщане, че през последния месец основната законодателна институция отново се плъзга към политическо противопоставяне и конфликти и в по-малка степен държи на фокус нуждата от закони по темите на деня.

Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 31% от българите, като за последния месец одобрението се качва с 2%. Така оценките за работата на Цецка Цачева са значително по-добри от тези за работата на Парламента.

В последните дни на май правителството е одобрявано от 31% от българите, а министър-председателя Бойко Борисов – от 44%.

Недоволни от работата на кабинета са 58%, като сред тях преобладават хора на възраст между 30 и 40 години, както и такива на възраст над 60 години. Критични оценки за работата на кабинета дават най-често нискообразованите респонденти, както и българите с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на Министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете-областни центрове.

Най-висока подкрепа за работата на правителството регистрираме сред избирателите на ГЕРБ. 73% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета, а 90% от тях подкрепят работата на Борисов като премиер на страната. Одобрение над средното за дейността на правителството заявяват и привържениците на Реформаторския блок.

Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на Атака.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а критични оценки към него имат 57%. По-често негативни оценки за работата на държавния глава дават избирателите на БСП, на Атака, на ПФ и на АБВ. 60% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента. Положителните оценки за работата на президента имат превес над отрицателните сред избирателите на ГЕРБ и на ДПС. За пореден път регистрираме силно политизирани оценки за работата на държавния глава, което показва, че политиците пряко или косвено успяват да фокусират вниманието на хората не само върху тазгодишните местни избори, но и върху президентския вот догодина.

Общественото мнение за работата на ръководителите на парламентарни групи

 

В сравнение с предходния месец, през май най-изразително се покачва рейтингът на съпредседателя на ПГ на РБ – Радан Кънев (с 6%). Ръст в рамките на по 2-3% регистрираме и за работата на всички останали председатели на парламентарни групи.

Валери Симеонов запазва позицията си на най-одобряван лидер на парламентарна група. За последния месец той печели нови 4% подкрепа за работата си и в момента е одобряван от 29% от българите.

Следват Радан Кънев и Цветан Цветанов, които са одобрявани съответно от по 27% и 23%. Регистрираме ръст на подкрепата и за двамата политици, включително и сред симпатизиращите на партиите им.

За последния месец с 4% нараства одобрението за работата на Михаил Миков като председател на ПГ на БСП Лява България. В сравнение с предишните месеци регистрираме разширено влияние на Михаил Миков и сред избирателите на неговата партия.

През последния месец рейтингът на одобрение на Волен Сидеров нараства с 2%.

Ръстът на рейтингите на одобрение на повечето лидери на парламентарни групи, както и разширяването на влиянието им сред собствения им електорат е сигурен белег за полагане на усилия от тяхна страна във връзка с предстоящия местен вот. Така рейтингът им на одобрение не е в резултат единствено на законотворческата им дейност. Макар и далеч от времето, определено като начало на кампанията за местни избори, зачестяват срещите на партийните лидери от предизборно естество с партийните активи и с избирателите.

Доближава ли се или се отдалечава работата на парламента и на правителството

от важните теми на деня?

 

От няколко месеца, екипът на „Екзакта Рисърч Груп” мери обществените представи за това дали основните държавни институции в дейността си следват дневния ред на обществото.

Според 19% от българите в майското изследване на „Екзакта”, законодателната дейност на българското Народно събрание през изминалия месец се доближава до важните теми на деня. Така мислят по-често мъжете, хората на възраст между 18 и 29 г., респондентите между 50 и 59 г., както и избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДПС.

Три пъти повече са, обаче хората, според които законодателната дейност на парламента се отдалечава от дневния ред на обикновените хора – 56%. Сред подобномислещите преобладават респондентите на възраст над 60 години, бедните, както и симпатизиращите на БСП, на Атака и на ПФ.

70% от хората, които не одобряват работата на парламента са на мнение, че законодателната му дейност остава встрани от проблемите на деня. Подобно мнение заслужава общественото внимание, още повече, ако народните представители искрено се питат как могат да подобрят публичния образ на институцията.

На този фон малко по-оптимистично звучат оценките за работата на кабинета. Правителството работи „в крачка” с актуалните обществени проблеми според 27% от българите. Почти двойно повече (53%) са преценяващите, че кабинетът се отдалечава от важните за хората теми на деня. Подобни оценки дават по-често хората на възраст между 40 и 49 години, както и най-възрастните респонденти – над 60 години. Критиката към приоритетите на кабинета идват от жителите на малките градове, от българите с нисък стандарт на живот, както и от избирателите на БСП, на Атака и на ПФ.

Общественото мнение за работата на министрите от кабинета

 

През май повечето министри от кабинета успяват да се преборят за по-високо обществено доверие. При едни позитивната промяна е минимална, при други – забележима.

Списъкът на най-одобряваните министри отново се оглавява от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която е одобрявана от 55% от пълнолетните българи. Този дял е с 2% по-висок в сравнение с месец април.

Одобрението за работата на министър Павлова е най-високо сред младите българи, сред хората на възраст между 40 и 50 години, сред заможните и сред високообразованите респонденти.

Здравният министър Петър Москов през май, както и през април, е втори сред най-одобряваните министри, с рейтинг от 46%. За последния месец министър Москов губи 3% одобрение. Огласените мерки за реформи в сферата на здравеопазването безспорно пораждат и съпротива, и критични коментари. Но данните от настоящото изследване показват, че министър Москов разполага със значителен ресурс от обществена подкрепа за реализация на намеренията си.

Трети сред популярните министри е Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 43%, като този дял остава без значими промени през последните месеци. Прави впечатление, че подкрепата за работата на Ивайло Калфин е съизмерима сред левите и сред десните симпатизанти.

Четвърти е Томислав Дончев с одобрение от 41% и ръст на доверието от 6% в сравнение с април.

Лиляна Павлова, Петър Москов, Ивайло Калфин и Томислав Дончев са министрите, одобрението за работата, на които е по-висок дял от неодобрението.

С 5% за последния месец нараства одобрението за работата на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Така, одобрявана от една трета от българите, тя попада в топ 5 на министрите от кабинета.

Нови 4% одобрение добавя през последния месец и министър Красен Кралев, който в същото време печели и периферна подкрепа за работата си (освен от електората на ГЕРБ е одобряван и от привърженици на повечето други партии).

През последния месец министъра на образованието Тодор Танев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова успяват да станат малко по-разпознаваеми, но това води до ръст на негативните оценки за тяхната дейност. С 9% през последния месец расте общественото неодобрение към работата на министър Тодор Танев.

Проспериращи и изоставащи сфери на обществения живот

Данните от настоящото изследване показват недвусмислено, че в повечето сфери на обществения живот все още не е настъпила очакваната положителна промяна. В четири от сферите, обаче, хората забелязват положителни промени.

На първо място по напредък у нас, 41% от българите поставят сферата на усвояване на средствата по еврофондовете на ЕС. По този въпрос регистрираме консенсус сред представители на различни обществени групи и прослойки от населението.

38% (предимно високообразовани и трудовоактивни българи) твърдят, че има видимо развитие в сферата на комуникациите, а едва 16% отричат това да е вярно.

Според 36% (главно високообразовани и трудовоактивни българи), има напредък в сферата на транспорта, а 26% са склонни да оспорват подобно твърдение.

Регионалното развитие е четвъртата сфера, в която българите са склонни да виждат напредък. Това твърдят 30% от запитаните-най-често млади и високообразовани жители на големите градове. 28% пък са убедени, че тенденцията е точно обратната – ситуацията в сферата на регионалното развитие се е влошила, според тях.

Най-често българите не виждат значими промени (нито положителни, нито отрицателни) в сферата на вътрешния ред и сигурността, по отношение на опазването на околната среда, както и в сферата на културата.

Две трети от българите твърдят, че се влошава общото благосъстояние на хората. Малко над половината интервюирани посочват, че негативните тенденции вземат връх над позитивните в сферата на финансите, в сферата на енергетиката, в сферата на икономиката, в сферата на здравеопазването и в сферата на правосъдието.

Най-одобряваните български политици през месец май

 

Практиката ни на анализатори на обществените процеси показва, че през месец май нагласите в обществото са по-позитивни и това влияе благоприятно върху рейтингите на повечето политици. Подобна констатация има място и в настоящото изследване.

 

Най-одобряваният български политик през месец май е столичният кмет Йорданка Фандъкова, която получава подкрепата на две трети от българите и е повишила рейтинга си за последния месец с нови 2%.

Със значим ръст на одобрение (от 6%) в сравнение с данните от предишния месец е Георги Първанов, който е одобряван от две трети от избирателите на БСП.

В топ 10 на българските политици намират място един настоящ кмет (Йорданка Фандъкова), шестима министри в настоящия кабинет на ГЕРБ, един бивш президент и настоящ лидер на партия (Георги Първанов), настоящия президент, настоящия председател на парламента, настоящ заместник председател на парламента (Красимир Каракачанов) и настоящ лидер на парламентарна група – Валери Симеонов.

Най-одобряваните български политиципрез м. май 2015 г.	%
1.     Йорданка Фандъкова	66%
2.     Лиляна Павлова	55%
3.     Петър Москов	46%
4.     Бойко Борисов	44%
5.     Ивайло Калфин	43%
6.     Томислав Дончев	41%
7.     Георги Първанов	37%
8.     Румяна Бъчварова	33%
9.     Цецка Цачева	31%
10.  Росен Плевнелиев	31%
11.  Красимир Каракачанов	29%
12.  Валери Симеонов	29%

Електоралните нагласи

Майското изследване на „Екзакта” установи мобилизация от предизборен тип на основните политически ядра на основните партии. Това обяснява и защо се покачват рейтингите на повечето лидери на политически партии.

Ако изборите се провеждаха на 27 май, със сигурност в следващия състав на Народното събрание биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ПФ. Към момента запазват шансовете си за присъствие в следващия парламент както Атака, така и АБВ. Във всеки случай, би било необективно и некоректно спрямо получените от „Екзакта” резултати тези партии да бъдат оставени категорично извън парламента.

ГЕРБ е първа политическа сила с 24,5%, а БСП втора с 14,4%. Електоралната тежест на ДПС в края на месец май е 7,3%, а на РБ – 6,2%. Следват ПФ с 5,1%, Атака с 3,4% и АБВ с 2,8%.

Политическата подкрепа за ГЕРБ е по-висока сред хората на възраст между 50 и 59 години и сред високообразованите респонденти. Най-нисък е електоралният дял на ГЕРБ сред нискообразованите и сред ромите.

БСП получава електорален дял, по-висок от средния сред жените, сред хората на възраст над 59 години и сред нискообразованите респонденти. Най-ниска е електоралната подкрепа за БСП сред избирателите на възраст до 30 години.

Реформаторите имат най-много избиратели сред образованите и трудовоактивните хора, както и сред жителите на столицата.

ПФ е популярен сред високообразовани жители на големите градове.

Коментар по данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 1 и 9 април, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 88 населени места.

Изследването се провежда в рамките на собствената изследователска програма на Exacta Research Group.

 

 

 

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

Доколкото теренната работа по настоящото изследване протече основно в рамките на Страстната седмица, регистрирахме високо одобрение за работата на Българската православна църква в сравнение с другите държавни институции – 51%. Патриарх Неофит е одобряван като духовен водач на БПЦ от 49%, което е съизмерим дял с положителните оценки за църквата. Особено висок е респектът както към църквата, така и към патриарха сред жените, сред хората на възраст над 60 години и сред жителите на малките градове.

Армията и полицията получават идентично одобрение с това, което регистрирахме за тези две институции през март 2015 г. – по 35%. Полицията продължава да бъде по-неодобрявана от армията (50% : 36%).

Оценките за работата на кабинета са устойчиви през последните два месеца (съответно 31% одобрение през март и 32% – през април). Неодобрението към работата на правителството е спаднало с 1% и през април възлиза на 54%.

Негативните оценки към работата на Парламента са близо три пъти по-висок дял от позитивните (63%: 22%). Има известна положителна тенденция, която се отнася до одобрението на Народното събрание. За последният месец то е нараснало с 4%. Точно със същия дял намалява и неодобрението към висшия законодателен орган (от 67% на 63%).

Доколкото работата на парламента традиционно е подлагана на множество критики, заслужава да се посочат обществените групи и прослойки, които са подобрили напоследък мнението си за работата на Народното събрание. Ръстът на одобрението идва предимно от политически активни българи, както и от представители на елитните обществени прослойки – мъже, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани българи и жители на градовете. По-често от останалите добри оценки за Народното събрание дават избирателите на партиите, които участват в управляващата коалиция. Най-критични към работата на Парламента са избирателите на БСП и на Атака.

С 1% спрямо март расте одобрението за работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която през април е одобрявана от 29% от българите.

Подкрепящите работата на Цачева и през този месец са по-висок дял от одобряващите работата на институцията, която тя ръководи.

На 44% възлиза подкрепата за работата на премиера Бойко Борисов, а неодобрението към работата на премиера е „заковано” на стойността му от март – 45%.

Росен Плевнелиев е одобряван от 36% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение март, 2015 г. Спадът на одобрението към работата на президента се дължи главно на оценките на жителите на градовете-областни центрове, на най-младите, както и на най-възрастните избиратели. Негативните оценки за държавния глава идват главно от избирателите на БСП, на Атака и на ПФ.

Има известна промяна спрямо март т.г. в оценките на хората за работата на лидерите на Парламентарни групи. За последния месец най-много позитиви заработва Валери Симеонов, който е одобряван от 25% (с 5% повече в сравнение с март). За позитивните тенденции в ПФ свидетелства и ръста от 4% в одобрението към Красимир Каракачанов, който в момента е одобряван от 27% от българите.

На второ място сред лидерите на Парламентарни групи, с равни позиции остават Цветан Цветанов и Радан Кънев с одобрение от по 21%. Няма промяна и в дела на одобрението за работата на лидера на БСП Михаил Миков – 16%.

Волен Сидеров е удвоил позитивните оценки за себе си през последния месец и сега го одобряват 12%.

Общественото мнение за работата на правителството и за министрите от кабинета

Негативните оценки за работата на настоящото правителство продължават да бъдат повече от позитивните (54% : 32%).

Сравнението с предишния премиерски мандат на Бойко Борисов в обществените представи обаче е в полза на сегашното му управление. Този резултат се дължи най-вече на мнението, че Борисов през този мандат е по-толерантен и диалогичен, че е по-опитен, медийно по-обран и сдържан. Добре се възприема отварянето на ГЕРБ към повече коалиционни партньори. Общественото мнение реагира позитивно и на преоценката на управленските приоритети от първия мандат. Подчертано добре се приемат усилията в сферите на социалната политика, здравеопазването и борбата с корупцията.

 

36% от българите са на мнение, че през първите месеци на втория си мандат Бойко Борисов управлява страната по-добре в сравнение с първия му мандат като премиер. Според 21% сега Борисов управлява по-зле отколкото през първия си мандат на този пост. 43% от всички интервюирани посочват, че не могат да преценят кое е по-доброто управление на премиера Борисов.

Вторият управленски мандат на Борисов се възприема като по-успешен от първия от избирателите на ГЕРБ и на коалиционните партньори. Не така стоят нещата, когато става дума за мнението на политически изкушените избиратели на опозиционните партии. Привържениците на БСП и на Атака са убедени, че този мандат на Борисов като премиер е по-слаб от първия.

Най-одобряваният министър е Лиляна Павлова (53%), която през април добавя 5% одобрение в сравнение с март. Петър Москов остава на второ място, като рейтингът му на одобрение е абсолютно идентичен с този през март – 49%. Третото си място от март запазва социалният министър Ивайло Калфин (43%), към социалните политики на когото има все по-добра чуваемост (той добавя нови 3% одобрение за последния месец).

Вежди Рашидов попада в полезрението на повече българи с инициативите си, които му печелят нови 6% одобрение. През април с 5% повече са и хората, които одобряват работата на спортния министър Красен Кралев.

През април няколко дами от кабинета успяват да се преборят за повече обществено доверие. Това са Лиляна Павлова, Румяна Бъчварова, Десислава Танева и за Ивелина Василева. Споменатите министри покачват с между 4 и 5% одобрението за работата си.

Най-одобряваният български политик извън лидерите на държавни институции и министрите е Йорданка Фандъкова, която през последния месец е повишила одобрението си с 9% и през април е одобрявана от 64% от българите. Вторичният анализ на данните показва, че пускането на нови линии на столичното метро има широк положителен отзвук в цялата страна.

Политически симпатии и електорални нагласи

Получените данни през април са набрани извън контекста на реална изборна ситуация. Ето защо на тях следва да се гледа по-скоро като на ориентир за политически симпатии, отколкото като на прогноза за изборен резултат.

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, ПП ГЕРБ би получила 25,1% от вота на българите, а БСП – 12,2%. За ДПС биха гласували 7,5%, за РБ – 5,5%, а за ПФ – 5%. Атака е с 3%, а АБВ – с 2,5%. Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Българското Народно събрание без ББЦ.

След конгреса на БСП регистрираме минимално покачване на електората на тази партия с 1%. Без промяна, обаче остава рейтингът на одобрение на Михаил Миков – 16%. Общественото доверие към лидера на БСП е по-слабо от това, което регистрираме за други леви политици като Мая Манолова, Корнелия Нинова, Георги Кадиев и Янаки Стоилов.

През този месец тестирахме и Велизар Енчев, който сформира „Българска пролет”. През април той е одобряван от 15% от българите. Интерес към формацията на Велизар Енчев проявяват най-често привърженици на Атака, на БСП и на АБВ.

 

Очаквания към бъдещето на страната и личната житейска перспектива

37% от българите посочват, че са оптимисти за бъдещето на страната, а доста повече – 44% са оптимисти за собственото си бъдеще. Дистанцията между обществения и личния оптимизъм е съизмерим дял през последните три години. Обяснението се корени в изземване на инициативата за личното бъдеще от хората в собствените им ръце и в търсене на персонални решения извън предлаганите от държавата.

Промяната, която регистрираме в настоящото изследване се отнася до песимизма за бъдещето на страната. Песимистите относно бъдещето на страната са значително повече от оптимистите. Най-често песимистични настроения към бъдещето на България регистрираме сред жителите на столицата и на селата, както и сред възрастните хора. Избирателите на БСП и на Атака по-често от останалите се определят като песимисти за бъдещето на България.

Оптимисти за собственото си бъдеще са младите и образовани българи, жителите на областните градове и заможните хора. Песимизъм регистрираме най-често сред възрастните и бедните, сред жителите на селата, сред нискообразованите и сред ромите.

 

Коментар по данни от национално представително проучване за пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 24 февруари и 4 март, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 93 населени места.

Изследването е осъществено със собствени средства на Exacta Research Group.

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

В началото на март регистрираме най-високо одобрение за работата на армията и на полицията. Тези две институции получават еднакво одобрение в настоящото изследване на „Екзакта” – по 35%. Неодобрението към работата на полицията, обаче е по-висок дял от неодобрението към работата на армията 46%:33%.

За последните месеци не настъпват значими промени в доверието, с което се ползват в обществото тези две институции. Леко намалява (с 3%) недоверието към полицията, което се дължи и на общото успокояване на ситуацията в страната.

Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на новия кабинет. В същото време той продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите.

В края на първите сто дни от предишното управление на ПП ГЕРБ, рейтингът на одобрение на парламента беше 35%, а неодобрението – 45%. Политическата криза от последните години е оказала трайно негативно влияние върху публичния образ на основния законодателен орган на страната.

Въпреки наличието на много и различни партии, представени в настоящия състав на българското Народно събрание, сред избирателите на нито една от тях не преобладават положителните оценки за работата на парламента. Най-критични към работата на Парламента са избирателите на БСП, на ПФ и на Атака.

Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 28% от българите. Тази оценка е по-висока от онази, която хората дават на оглавяваната от нея институция. В качеството си на председател на 43^-то Народно събрание Цачева получава по-висок рейтинг, отколкото в края на мандата на 41^-ия парламент.

Цветан Цветанов и Радан Кънев са лидерите на парламентарни групи, които получават по-висок дял одобрение в сравнение с останалите председатели на парламентарни групи в началото на месец март (одобряват ги по 23% от българите). Веднага след тях се нарежда Валери Симеонов с 20% одобрение. Данните показват слаба разпознаваемост на председателя на ПГ на АБВ Борислав Борисов, както и на Красимира Ковачка и Светлин Танчев в качеството им на съпредседатели на ПГ на БДЦ (не ги познават около и малко над 60% от българите).

Радан Кънев е лидерът на парламентарна група, който най-изразително повишава доверието към работата си за последните четири месеца – с 11%.

В първите дни на март правителството е одобрявано от 31%, а Бойко Борисов – от 43%. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението – 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.

91% от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер на страната, а 73% от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение с октомври, 2014. С 5% повече са и критиците на президента (48%). Негативни оценки за държавния глава дават главно избирателите на БСП и на Атака. Три четвърти от привържениците на ПП ГЕРБ одобряват работата на президента.

Общественото мнение за работата на правителството и за министрите от кабинета

31% от българите одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата.

 

Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много негативи. Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от здравния министър Петър Москов и от Лиляна Павлова (одобрявани съответно от 49% и 48% от пълнолетните българи). На трето място е социалният министър Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 41%, а на четвърто място е Томислав Дончев с одобрение от 38%. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.

Непосредствено след като Реформаторския блок влезе в парламента и преди сформирането на новия кабинет, Петър Москов беше одобряван от 12% от пълнолетните българи. Като министър, той повишава четирикратно рейтинга си на одобрение. Поставените от него акценти върху дейността в здравеопазването очевидно са точно намерени. Почти масова е подкрепата за работата на Москов от елитните обществени прослойки – от високообразованите респонденти, от жителите на столицата и на областните градове, както и от хората със среден и по-висок жизнен стандарт.

За разлика от Петър Москов, който отскоро е министър, Лиляна Павлова има изграден публичен образ на работещ министър от предишен състав на министерски съвет. Данните от настоящото изследване показват, че работата на Лиляна Павлова по пътните инфраструктурни проекти, както и санирането на домовете на гражданите, са одобрявани и подкрепяни. Подкрепата за работата на министър Павлова е най-висока сред младите българи, както и сред хората на възраст между 50 и 60 години. Над средното одобрение към министър Павлова регистрираме сред градското население на страната, както и сред високообразованите и заможните респонденти. Лиляна Павлова е министър номер едно в класацията на избирателите на ПП ГЕРБ.

Ако настоящото изследване се провеждаше само сред пенсионерите на България, то Ивайло Калфин би заел първата позиция като най-одобряван министър. Ивайло Калфин е одобряван предимно от социално уязвимите обществени прослойки – от по-възрастните и бедни респонденти. Усилията на социалния министър не остават незабелязани и от образованите респонденти, както и от жителите на големите градове. Налице е благоприятна среда за политиките в социалната сфера.

Томислав Дончев е политик с трайно добра репутация и в този смисъл данните за одобрението му в настоящото изследване не са изненада.

На следващо място попадат група министри – както стари, така и нови имена в политиката, които се намират в „златната среда” на рейтинговата скала. Това са: Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов, Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов. Повечето от тях трябва да работят за разпознаваемост. Има и такива, обаче, които оглавяват тежки сектори, поради което трупат негативи преди да са станали разпознаваеми. Това важи в най-голяма степен за министрите на финансите и икономиката.

Все още е рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на министрите, които са сравнително отскоро на политическата сцена. Факт е, че лицата на министерски съвет не са еднакво разпознаваеми. Това поставя част от министрите в неравностойна позиция. Става дума за Николина Ангелкова, Теменужка Петкова, Ивелина Василева, Тодор Танев и Николай Ненчев.

Най-доброто и най-лошото в работата на кабинета през неговите първи 100 дни

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете.

На второ място, 6 % посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.

На трето място, отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.

На четвърто място се отчита стремежа да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5% от интервюираните. Други 4,5% пък поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството на регионалното развитие – строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.

Една пета от българите твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента.

16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите. 7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование от първите стъпки на кабинета.

 

Пълен мандат или предсрочни избори?

Според 52% за България би било по-добре ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 21% се обявяват за предсрочни парламентарни избори. Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на Атака.

Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление.

Политически симпатии и електорални нагласи

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, ПП ГЕРБ би получила 27,4% от вота на българите, а БСП-11.1%. За ДПС биха гласували 8,2%, а за РБ – 5,5%. В парламента биха попаднали още ПФ с резултат от 4,5%, АБВ и Атака с по 3%. Видно е, че се скъсява дистанцията между БСП и ДПС. Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Българското Народно събрание. ББЦ единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително.

Електоратът на БСП се свива с 3 процента за времето след парламентарния вот през октомври, 2014 г. За низходящ тренд говори и намалялата подкрепа за лидера на БСП Михаил Миков (с 5% в сравнение с октомврийското изследване на „Екзакта”, което се проведе след парламентарния вот). В началото на март 2015 г. председателят на ПГ на БСП лява България е одобряван от 16,5% и неодобряван от 67% от българите. 84% от социалистите одобряват своя лидер.

Мая Манолова е одобрявана от 19% от българите, в това число от 80% от социалистите, а Георги Кадиев е харесван от 18% от българите и от 60% от привържениците на БСП.

Георги Първанов запазва позициите си на един от най-одобряваните леви политици в страната с одобрение от 33%. Първанов не губи политическото си влияние и сред електората на БСП.

Татяна Дончева след като се яви на избори с „Движение 21” през октомври, 2014 г. дава заявка за по-трайно присъствие на българската политическа сцена. Тя е одобрявана от 25% от българите и от значително повече леви избиратели.

Над половината българи казват „ДА” на задължителното гласуване

52% от българите подкрепят идеята в България да се въведе задължително гласуване, а 36% са против. Задължителният вот е одобряван преди всичко от жените, от хората на възраст между 30 и 40 г., както и от тези над 60 г., от жителите на провинцията, от заможните избиратели. Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства. Налице е консенсус между избирателите на ГЕРБ и на БСП за ползите от задължителното гласуване. И в двата електората подкрепящите задължителния вот са по около 70%.

Делът на хората, които намират за приемливо въвеждането на задължително гласуване остава без особени промени за последните години. Изследване на „Екзакта” от декември, 2013 г. регистрира подкрепа за задължителния вот от страна на 54% от българите. В същото изследване противниците на задължителния вот са 35%.

Сравнителните данни показват, че става дума за трайни нагласи по темата.

 

 

 

 

 

 

Одобрявате ли или не дейността на министрите от правителството на Бойко Борисов?
	Одобрявам	Не одобрявам	Не го/я познавам	Нямам мнение	общо
Петър Москов – министър на здравеопазването	49%	24%	12%	15%	100,0%
Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството	48%	32%	7%	13%	100,0%
Ивайло Калфин – зам.министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика	41%	37%	6%	16%	100,0%
Томислав Дончев – зам.министър-председател по европейските фондове и икономическата политика	38%	31%	12%	19%	100,0%
Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията	25%	38%	15%	22%	100,0%
Вежди Рашидов – министър на културата	25%	45%	6%	24%	100,0%
Румяна Бъчварова – зам.министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация	24%	29%	24%	23%	100,0%
Меглена Кунева – зам.министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси	24%	54%	6%	16%	100,0%
Веселин Вучков – министър на вътрешните работи	21%	32%	24%	23%	100,0%
Владислав Горанов – министър на финансите	19%	46%	16%	19%	100,0%
Даниел Митов – министър на външните работи	18%	26%	33%	23%	100,0%
Божидар Лукарски – министър на икономиката	18%	42%	18%	22%	100,0%
Красен Кралев – министър на младежта и спорта	17%	18%	43%	22%	100,0%
Десислава Танева – министър на земеделието и храните	16%	28%	34%	22%	100,0%
Христо Иванов – министър на правосъдието	15%	29%	33%	23%	100,0%
Ивелина Василева – министър на околната среда и водите	12%	23%	43%	22%	100,0%
Николай Ненчев – министър на отбраната	12%	24%	37%	27%	100,0%
Теменужка Петкова – министър на енергетиката	12%	26%	41%	21%	100,0%
Тодор Танев – министър на образованието и науката	11%	28%	40%	21%	100,0%
Николина Ангелкова – министър на туризма	10%	18%	47%	25%	100,0%

Топ 10 на най-одобряваните български политици(% на одобрение)
Йорданка Фандъкова	55%
Петър Москов	49%
Лиляна Павлова	48%
Бойко Борисов	43%
Ивайло Калфин	41%
Росен Плевнелиев	39%
Томислав Дончев	38%
Георги Първанов	33%
Цецка Цачева	28%
Ивайло Московски	25%
Татяна Дончева	25%

Одобрявате ли или не идеята да се въведе задължително гласуване в България?		декември 2013	март 2015
	Да	54,1%	52,3%
	Не	35,0%	35,6%
	Не мога да преценя	10,9%	12,1%
общо		100,0%	100,0%

Ако изборите бяха днес за коя партия/коалиция бихте гласували?		март 2015
	ГЕРБ	27,4%
	БСП	11,1%
	ДПС	8,2%
	РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК	5,5%
	ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ – НФСБ И ВМРО	4,5%
	АТАКА	3,0%
	Коалиция АБВ	3,0%
	Друга	2,6%
	Не съм решил	6,0%
	Няма да гласувам	28,7%
общо		100,0%