Проучвания

 

 

 

РЕПРОДУКТИВНИ НАГЛАСИ НА МЛАДИТЕ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ

 

 

 

Паспорт на изследването

Изследването е проведено в периода 16-27 април, 2015г. по метода на полустандартизраното интервю. По домовете им са интервюирани 703 жени на възраст между 18 и 43 години, живеещи в големите градове на страната. Изследването е национално представително за жените във фертилна възраст от големите градове, които имат средно и по-високо образование.

 

 

Коментар на екипа на „Exacta Research Group” по данните от изследването

 

Ценностните приоритети на жените, участвали в изследването

Ценностните приоритети на младите жени показват високата значимост на връзката им с техния партньор. 72% от интервюираните твърдят, че имат сериозна връзка в момента, а 80% посочват, че обичат своя партньор. Стабилното партньорство е по-важно за жените над 24 години, както и за изпитващите материални лишения.

Сред младите жени на възраст под 23г. прави впечатление огромната значимост на ценността „да вземаш самостоятелни решения за живота си”. Оказва се, че за най-младите ценността на свободата е съизмерима с ценността да имаш сериозна връзка (64%:63%).

С нарастването на възрастта на жените, расте и значението на кариерното развитие за тях. Кариерата е водеща ценност след любовта при жените на възраст над 36 години. Значимостта на кариерата расте и сред жените с по-високо образование. За тях и шансовете за кариерно развитие изглеждат много по-реалистични.

Според 81% от участвалите в настоящото изследване, раждането на дете е по-важно от правенето на кариера. На противоположното мнение са 9% – предимно жени от столицата и такива, които учат във висши училища или за магистър.

 

59% от анкетираните жени декларират, че финансовите трудности не биха ги спрели да имат деца. Финансовите трудности са сериозна бариера пред намерението на 28% да станат майки. Най-притеснени от ниския си стандарт са жените, които все още учат във ВУЗ-ове, както и живеещите в столицата.

 

20% от жените посочват, че отсъствието на постоянен партньор и липсата на собствено семейство не им пречат да искат да имат дете. Така мислят преди всичко жените със стандарт над средния, както и жените в по-напреднала възраст (36-43 годишните), когато ценността на майчинството нараства неимоверно. Почти три пъти повече /59%/ са, обаче, жените, които признават, че не биха искали да раждат, ако нямат постоянен партньор до себе си и очевидно зад подобен отговор не стоят само семейни предразсъдъци и предубеждения.

 

Ценността да имаш деца

89% от участвалите в настоящото проучване жени посочват, че за тях е особено важно да имат деца. За 11% това не е особено важно, като това твърдят най-често млади жени на възраст между 18 и 23 години, студентки, както и заможни жени от столицата. Част от отговорите се дължат на моментния статус на тези жени, който предполага възможност за отлагане на майчинството за по-късен етап.

38% от участвалите в изследването твърдят, че не планират да имат деца поради това, че вече са станали майки. Това важи преди всичко за жените на възраст над 35 години.

77% от жените, които все още нямат деца твърдят, че за тях е много важно да станат майки. Близо една пета от жените без деца, споделят, че за тях е „донякъде важно” да имат деца, а 5 % от жените, които нямат деца, заявяват, че изобщо не искат да имат деца.

12% от интервюираните жени твърдят, че желаят да имат деца в обозрима перспектива до 1 година. 14% не биха искали да раждат през следващите 1-2 години.

В по-дългосрочен план (след между 3 и 5 години) деца искат да имат 13% от интервюираните жени. 6% пък отлагат майчинството си за след 5 и повече години.

Вторичният анализ показва, че жените, които планират да станат майки след три и повече години, сега са на възраст под 23 години.

Цели 17% от жените не се наемат да посочат период от време, след който биха желали да станат майки. Сред тях преобладават жените с високо образование.

 

Фактори, които обуславят решението да имаш дете

Стабилната връзка с партньор е в основата на решението на жените да станат майки. Това твърдят 56% от интервюираните, като при това е налице консенсус сред жените от различни обществени и възрастови групи относно значимостта на този фактор.

Споделената отговорност с партньора за бъдещо дете е също изключително важен фактор за раждане на дете според 46% от анкетираните жени.

Според 44% решението им да имат дете зависи от финансовата им обезпеченост. Подобно мнение се среща сред жените от столицата и сред жените на възраст между 30 и 35 години.

На четвърто място сред основните фактори, които обуславят решението за майчинство е преценката на самите жени за това дали те са готови да станат добри майки. Това е важно за 35%, сред които най-често се срещат жени без постоянна работа и такива със сравнително ниски доходи. Очевидно представата за добра майка на тези жени е свързана и с оценката им за финансова обезпеченост.

Една трета от анкетираните са на мнение, че решението им да имат дете не е безотносително към собственото им здравословно им състояние. Това е позиция предимно на високообразовани жени, както и на жени на възраст между 36 и 43 години.

 

Какви са възможните притеснения свързани със забременяване и раждане?

Данните от изследването показват, че като цяло, жените, които изпитват някакви притеснения по повод на свое забременяване и раждане са по-малко от тези, които не се притесняват. 47% от жените се опасяват от финансова нестабилност и зависимост, ако родят дете в настоящия момент. Това са страхове на най-младите жени, на студентките, на живеещите с много трудности и наетите на временна работа.

На второ място, 36% от жените твърдят, че в емоционален план и те, и партньорът им не са подготвени да имат дете. Така отговарят най-младите жени, студентките, живеещите в столицата и упражняващите свободни професии.

На трето място, 35% от изследваните жени се опасяват, че при евентуално раждане на дете в момента би могла да пострада работата им и кариерното им развитие. Тези страхове са най-силни сред жените от столицата. Като цяло, обаче, подобно твърдение се споделя от две групи жени. Едните са млади, все още учат и нямат финансова стабилност, а другите вече имат професионална биография и за тях откъсването от работа би представлявало кариерен проблем.

Силно впечатление прави самооценката на жените за възможността им да забременеят. Близо 80% от всички интервюирани мислят, че нямат медицински проблем да забременеят. 18% от жените без деца не знаят дали има медицински причини, за да не са забременели досега. 3% от младите жени, които в момента нямат деца, посочват, че не могат да имат деца поради медицински причини.

 

Базисна информираност на жените относно забременяването

Според 30% от участвалите в изследването, най-голям шанс да забременеят имат жените, които са на 25 години. Това е най-разпространената представа.

Три четвърти от интервюираните жени посочват като удачни за забременяване различни възрасти до 26 години. Най-ниската възраст за забременяване, посочена в изследването е 14 години, а най-високата – 40 години. Подобни отговори са изключение.

Зададохме въпроса „Знаете ли след каква възраст на жената яйцеклетките й започват рязко да намаляват като брой и качеството им се влошава?”. Най-разпространеният отговор е „на 40 години”. Това е мнението на 24% от интервюираните.

Повече от половината от отговорилите са на мнение, че измененията в броя и качеството на яйцеклетките започват след 35-годишна възраст. 55% посочват различни възрасти между 36 и 55 години. Най-ниската посочена възраст е 25 години, а най-високата – 55 години. Всяка четвърта жена не знае след каква възраст намалява броят на яйцеклетките й и се влошава качеството им.

На въпроса „Ако една жена има цикъл, това гарантира ли й, че тя може да забременее?”, две трети от интервюираните жени отговорят отрицателно. Наличието на месечен цикъл е гаранция за забременяване според 22% от жените. 12% от респондентите признават, че не са информирани по въпроса. Неинформираност регистрираме най-често сред младите жени (между 18 и 23 години), както и сред онези, които упражняват нискоквалифициран труд.

 

Ако се окаже, че не могат да забременеят, 58% от жените, участвали в допитването твърдят, че биха опитали с „ин витро” оплождане. Други 14% биха осиновили дете, а 4% биха продължили живота си без дете.

Сред жените, които все още нямат деца картината изглежда по следния начин:

– 55% от тях биха опитали да забременеят с оплождане „ин витро”;

– 14% биха осиновили дете;

– 7% биха продължили живота си без деца.

Сравнението на данните между имащите и нямащите деца показва отлика в резултата единствено що се отнася до нагласата живота да се изживее без деца. Тя е по-разпространена сред жените, които нямат деца.

 

Нагласи и поведение спрямо възможността да се замразяват яйцеклетки

86% от анкетираните жени твърдят, че знаят за възможността да се замразяват яйцеклетки у нас. 14% не знаят. Жените от столицата, интервюираните с образование над средното, както и жените с деца, по-често твърдят, че са наясно с възможността да се замразяват яйцеклетки у нас. С нарастване на възрастта на участвалите в изследването жени расте и тяхната информираност по въпроса.

 

Неинформирани регистрираме по-често сред жените със средно образование, сред живеещите извън столицата и сред най-младите на възраст до 23 години. Жените без деца по-често от останалите не знаят, че е възможно да се замразяват яйцеклетки.

Отговорите на този въпрос подсказват, че информираността е плод и на интереса на жените към темата, който расте с напредване на възрастта и при по-образованите жени.

 

57% споделят мнението, че замразяването на яйцеклетки дава възможност да се отложи майчинството във времето и жените да забременеят в подходящ за тях момент. Така мислят по-често от останалите жените с висше образование, както и онези, които декларират висок професионален статус и кариерно развитие. 28% нямат изградено мнение по въпроса.

48% от участвалите в изследването българки гледат на замразяването на яйцеклетки у нас като на вече утвърдена технология. На подобно мнение по-често от останалите са жените с жизнен стандарт около и над средния, както и жените в по-горните възрастови групи. Почти толкова обаче – 45% са и жените, които декларират, че не са запознати с технологията и се въздържат да заемат позиция.

Негативните нагласи към замразяването на яйцеклетки представляват значително по-малък дял в сравнение с непознаването на проблематиката. Сравнително малки са дяловете на жените, изказващи се подозрително към замразяването на яйцеклетки, като неяснотите им се отнасят главно до:

– допускането, че става дума за експериментална технология, за която още не е доказано, че работи (споделяно от 14% от участвалите в изследването жени). Прави впечатление, че жените от столицата по-често от останалите са скептични. Значително по-голям е делът на интервюираните, които заявяват, че не са информирани за това дали технологията е експериментална или пък е доказано ефективна – 37%.

 

– допускането, че тази технология е приложима само при по-възрастните жени се споделя от 13% от всички анкетирани. Най-често така мислят именно по-възрастните жени участвали в настоящото изследване. Една трета от всички интервюирани обаче отново не се ангажират с конкретен отговор, тъй като нямат информация по темата.

 

– неяснотите относно технологията за замразяване на яйцеклетки са най-големи що се отнася до това дали технологията е утвърдена у нас и дали вече има успешни опити. 45% от жените споделят, че не знаят нищо по въпроса. Все още не е достатъчно ясно и това дали технологията дава 100%-ова гаранция за успеваемост.

 

Високият дял на интервюираните, които не се чувстват достатъчно добре осведомени по основни въпроси свързани със замразяването на яйцеклетки показва, че доверието към тази технология зависи от информираността за българските практики в тази сфера. Нужна е кампания, съпътствана от сериозно и отговорно медийно внимание по темата.