Актуално

ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА – ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НАГЛАСИ НА БЪЛГАРИТЕ

октомври 2020 г. – октомври 2021 г.

„Зелената сделка” по обективни причини все по-често ще се оказва във фокуса на вниманието на българите. За да регистрира първоначалните обществени нагласи и очакванията на българите към „Зелената сделка”, Екзакта Рисърч Груп проведе две национални представителни изследвания сред пълнолетните българи – през октомври 2020 г. и година по-късно – през октомври 2021 г. Методически бе осигурена съпоставимост на данните от двете изследвания.

Първото проучване е проведено от 1 до 7 октомври 2020 г. сред 1005 пълнолетни българи от цялата страна.

Второто проучване е проведено в периода 29 септември – 4 октомври 2021 г. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани „лице в лице” 1005 пълнолетни българи в 72 населени места на страната.

Двете изследвания са реализирани със средства на Екзакта Рисърч Груп и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП г-н Радан Кънев.

„ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА” – ПЪРВОНАЧАЛНИ ПРЕДСТАВИ

Таблица 1

Вие лично, чували ли сте някога у нас да се говори в публичното пространство и в медиите за „Зелена сделка”?
 октомври 2020октомври 2021
Да36,5%48,4%
Не63,5%51,6%
Общо100,0%100,0%

Данните от двете изследвания показват, че българите, които не са чували за „Зелената сделка“, са повече от онези, които са чували за нея. През 2021 г., обаче, с 11% спрямо 2020 г., расте делът на запознатите с този термин. С толкова намаляват и напълно неинформираните. Над средните дялове разпознаващи термина „Зелена сделка“ през 2021 г. регистрираме сред висшистите (сред 67% от тях), сред столичаните (сред 57% от тях), сред жителите на областните градове (сред 53% от тях), сред живеещите без лишения и сред българите на възраст между 30 и 60 години.

По-ниска стартова разпознаваемост на термина „Зелена сделка” през 2021 г. регистрираме сред хора на възраст под 30 години (сред 56% от тях), сред възрастни над 60 години (сред 54% от тях), сред респонденти с основно и средно образование, сред хора с нисък стандарт на живот и сред жители на малки градове и на села.

Таблица 2

Какво, според Вас, представлява „Зелената сделка”?
 октомври 2020октомври 2021
Национален план на българското правителство за намаляване на вредните емисии в българската енергетика до 2030 г12,7%14,7%
Набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика39,2%45,9%
План на ООН за цялостна промяна на човешките дейности с цел намаляване замърсяването на околната среда8,4%7,0%
Не знам \ не мога да преценя39,7%32,4%
Общо100,0%100,0%

От данните се вижда, че Екзакта предлага 3 възможни отговора на респондентите.

В сравнение с октомври 2020 г., през октомври 2021 г. регистрираме ръст от 7% в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че „Зелената сделка“ е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и за финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. Така отговарят по-често хора на средна възраст, висшисти, както и жители на столицата и на големите градове.

Отговорът, че „Зелената сделка“ е план на българското правителство за намаляване на вредните емисии в българската енергетика до 2030 г. не е грешен по същество, но той поставя акцент на националната политика по темата. Такъв отговор понастоящем дават 15% от интервюираните, а през есента на 2020 г. така са отговаряли 13%.

Отговорът, че „Зелената сделка“ е план на ООН за цялостна промяна на човешките дейности с цел намаляване замърсяването на околната среда е посочен от 7% от респондентите в изследването от 2021 г., както и от 8% от интервюираните през 2020г.

С цели 8% за последната година намалява делът на хората без мнение по въпроса.

Таблица 3

Готова ли е, според вас, България да участва в плана „Зелено възстановяване и трансформация” и да извлече полза от него?
 октомври 2020октомври 2021
Готова е24,5%20,8%
Не е готова40,8%44,4%
Не мога да преценя34,7%34,8%
Общо100,0%100,0%

Преценките, че страната ни не е готова да участва в плана „Зелено възстановяване и трансформация” така, че да извлече полза от него, имат превес над допускането, че можем да участваме в плана и да извлечем полза за страната от това.

На фона на зачестилите коментари по темата, с 3% (от 41% на 44%) спрямо 2020 г. нараства делът на преценяващите, че не сме готови да участваме в плана „Зелено възстановяване и трансформация” така, че да извлечем полза за страната. Това по-често твърдят образовани жители на големите градове на страната. С ръста на информираността за „Зелената сделка” едва ли пропорционално ще нараства и делът на хората, които мислят, че България е готова да извлече ползи от нея.

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА

Таблица 4

Бихте ли казали, че във Вашето населено място замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем?
 октомври 2020октомври 2021
Да38,6%40,2%
Не61,4%59,8%
Общо100,0%100,0%

През октомври 2021 г. 40,2% от българите определят като трайно нерешен проблемът за замърсяването на въздуха в своето населено място. За 59,8% това не е така. Замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем за 81% от столичани и за половината от жителите на областните градове.

Замърсяването на въздуха не е трайно нерешен проблем за 67% от жителите на малките градове и за 92% от жителите на селата.

Данните за последната година показват устойчиви нагласи в отговорите на този въпрос.

Таблица 5

Бихте ли сменили населеното място, в което живеете с друго, където въздухът е по-чист?
 октомври 2020октомври 2021
По-скоро да11,3%14,6%
По-скоро не88,7%85,4%
Общо100,0%100,0%

За последната година с 4% – от 11% на 15% нараства делът на хората, които заявяват, че биха напуснали населеното място, в което живеят, за да отидат другаде, където въздухът е по-чист. Това твърдят по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в населени места, където замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем.

Таблица 6

Какво от изброеното по-долу Вие лично бихте предприели, за да подпомогнете борбата с климатичните промени?
 октомври 2020
Да
октомври 2021
Да
октомври 2020
Не
октомври 2021
Не
 Общо
бих намалил пътуванията си с автомобил53,8%52,7%46,2%47,3%100,0%
бих плащал еко данък върху самолетните билети29,6%34,3%70,4%65,7%100,0%
бих намалил консумацията на месо45,6%48,6%54,4%51,4%100,0%
бих ползвал козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти70,1%78,6%29,9%21,4%100,0%
не бих използвал дърва и въглища за битови нужди56,6%64,6%43,4%35,4%100,0%

През последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени, като предприемат някои мерки и спазват определени ограничения. Личната готовност за ограничения най-често се свежда до ползване на козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти. Това посочват 79% през октомври 2021 г.- по-често жени и вискообразовани хора на възраст до 50 г. Година по-рано, този дял е бил 70%.

65% са готови да не използват дърва и въглища за битови нужди. Това е със 8% по-висок дял от регистрирания през 2020г. -57%. В същото време, обаче, сега по над 60% от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка.

Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени като се намалят пътуванията с автомобили. 53% от българите биха предприели подобна стъпка, а нежелаещите да го направят са по-често мъже, жители на областните градове и хора на възраст под 50 години.

49% биха ограничили консумацията на месо. 60% от жените биха приели подобно ограничение, докато 64% от мъжете са твърдо против.

Една трета биха плащали еко данък върху самолетните билети – по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст между 30 и 40 г.