Актуално

Обществените нагласи към държавните институции

 

Коментар на Екзакта Рисърч Груп по данни от национално представително изследване, проведено в периода 7-13 декември 2017 г. Интервюирани са 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места. Информацията е набрана чрез пряко полустандартизирано интервю по домовете.

Църквата и армията са институциите, одобрението към които е по-висок дял от неодобрението през декември.

Българската православна църква е най-одобряваната институция в края на 2017 г. от 52%. Жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на градовете в страната по-често дават положителни оценки за работата на БПЦ.

Армията е на второ място по одобрение след БПЦ (с 42%), като положителните оценки за нея леко нарастват през последните месеци. Над средното одобрение към армията регистрираме сред младите българи, сред мъжете, сред високообразованите хора, както и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове.

 

Одобрението към парламента остава ниско и без промяна през последните шест месеца – 20%, а неодобрението нараства с 5% и вече е 71%. Няма обществена група или прослойка, сред която одобрението към парламента да надвишава неодобрението.

 

Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас, в настоящото изследване регистрираме слаба положителна промяна. С 3% расте одобрението към съда и с 5% намалява неодобрението към тази институция. С 2% намалява и неодобрението към работата на прокуратурата.

 

По отношение на полицията е налице еднозначно негативна тенденция – и одобрението спада, и неодобрението расте през последните месеци. Най-висока критичност регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред бедните, сред жителите на малките градове, сред политически апатичните и сред избирателите на БСП.

 

Една трета от българите одобряват едновременно работата на правителството и на премиера. Негативните оценки за правителството остават повече от положителните (55% : 35%).

Промените в рейтинга на кабинета, обаче, които регистрираме в края на календарната 2017 година, могат да се определят като по-скоро положителни. През последните месеци правителството добавя 5 пункта одобрение и в момента е подкрепяно от 35% от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета.

Над средното е одобрението за кабинета сред българите на възраст между 18 и 50 години, сред заможните хора и сред жителите на градовете извън столицата. 82% от симпатизантите на ГЕРБ и близо 60% от тези на ОП одобряват работата на правителството.

Крайно негативно отношение към кабинета регистрираме сред избирателите на БСП (91% от тях не го одобряват). Критични към кабинета са най-често хората на възраст над 59 години, както и живеещите в селата българи.

Една пета от българите са на мнение, че външната политика на сегашния кабинет става по-успешна. Това мнение се споделя от високообразованите и заможни респонденти, от жителите на градовете в страната, както и от хората на възраст до 50 години. Особен респект към успехите на външната политика изразяват избирателите на ОП. Това се дължи главно на подобряването на българо-македонските отношения.

 

58% от българите са оптимисти за бъдещето на българо-македонските отношения след подписването на спогодбите за двустранно сътрудничество. 20% посочват, че са песимисти. Най-много оптимисти има сред високообразованите и заможните българи, сред жителите на градовете-областни центрове, сред привържениците на ГЕРБ и на ОП.

 

Обществените оценки за работата на ръководителите на държавни институции

 

Мая Манолова е най-одобряваният ръководител на държавна институция у нас. Работата на националния Омбудсман е одобрявана от 71% от българите, при това от хора с различна политическа принадлежност.

 

Президентът Румен Радев е одобряван от 70% от българите. В оценките за неговата работа откриваме немалко политически аргументи. Президентът е одобряван от 96% от левите избиратели и от по около 60% от избирателите на другите формации, което го прави влиятелен политик.

 

54% от българите одобряват работата на Патриарх Неофит. Високообразованите българи, жителите на столицата и на малките градове в страната, както и симпатизиращите на ОП по-често от останалите одобряват работата на главата на БПЦ.

 

За последните шест месеца премиерът Бойко Борисов печели 8% одобрение. През декември положителни оценки за работата му дават 45% от българите. Критично настроените са 48%. Премиерът получава безусловна подкрепа от избирателите на ПП ГЕРБ – одобряват го 95% от тях. Работата му се приема добре от жители на градовете, от високообразовани и заможни респонденти, както и от хора на възраст между 30 и 60 години. Силно критични към работата на премиера са хора на възраст над 60 години, нискообразовани и бедни респонденти, както и жители на селата.

 

Новоизбраният председател на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 29% от българите, като неодобрението към нея през декември възлиза на 32%. Ресурс за Цвета Караянчева са онези 39%, които в момента заявяват, че тепърва ще формират мнението си за нея като председател на парламента. Това са предимно жени, млади хора, нискообразовани респонденти и жители на селата.

 

Обществените преценки за работата на председателите на парламентарни групи

 

Цветан Цветанов е най-одобряваният председател на парламентарна група в българското Народно събрание. Одобряващите го са 31%, а негативно настроените – 59%. За последните месеци Цветанов печели 11% одобрение.

Корнелия Нинова е одобрявана от 29% в качеството си на председател на ПГ на „БСП за България”. Неодобряващите я са 60%. За последните шест месеца с 10% расте неодобрението към работата на Корнелия Нинова, а в същото време с 3% намалява одобрението й. Корнелия Нинова е добре приемана от 89% от избирателите на БСП.

Леко нараства одобрението към работата на председателя на ПГ на ОП Волен Сидеров. Повишава се както одобрението, така и неодобрението към председателя на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ. Лидерът на ПГ на ПП „Воля” Гергана Стефанова става по-разпознаваема (с 6% за последните месеци се свива делът на хората, които твърдят, че нямат впечатления от работата й).

 

Интересът към работата на българския парламент

 

56% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че се интересуват от работата на парламента. При това избирателите на БСП и на ГЕРБ в равна степен проявяват интерес. Българите, които следят работата на Народното събрание са предимно високообразовани жители на столицата и на малките градове на страната, респонденти с жизнен стандарт над средния, по-често мъже и хора на възраст над 59 години.

 

44% от българите декларират, че не проявяват интерес към дейността на Народното събрание. По-често това са жени, млади хора на възраст до 29 години, нискообразовани и бедни респонденти.

 

53% от българите твърдят, че понастоящем не се чувстват представени от политическите партии в парламента. По този показател не регистрираме значима промяна от началото на съществуването на настоящия парламент. Най-често непредставени се чувстват младите хора, жителите на градовете-областни центрове и избирателите на десните партии.

37% от българите заявяват, че се чувстват политически представени от партиите в 44–то Народно събрание. Това са най-често избиратели на ГЕРБ и на ОП. Сред 51% от избирателите на БСП надделява тезата, че те не са политически представени в сегашния парламент. Този дял изразява недоволство от факта, че БСП е в опозиция и не е в състояние да налага своите политики. 42% от социалистите заявяват, че се чувстват представени в сегашното Народно събрание.

 

52% от българите биха желали парламентарното мнозинството да се съобразява в по-голяма степен с мнението на опозицията. Подобна позиция заемат 85% от избирателите на БСП. Около една трета от симпатизантите на ГЕРБ са съгласни с тази препоръка. За повече диалогичност и толерантност към опозицията се изказват и 46% от симпатизиращите на ОП.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване смятат, че е неприемливо мнозинството да се съобразява повече отколкото досега с мнението на опозицията.

 

Повечето българи одобряват искането от ПГ на „Воля” за оставка на народния представител Иво Христов

 

Изказването на народния представител от ПГ на „БСП за България” Иво Христов, че 80% от българските граждани са дебилни се възприема като обществено неприемливо. 52% от интервюираните са на мнение, че след това изказване е редно Иво Христов да напусне Народното събрание. 24% са против това той да подава оставка. За оставка на Иво Христов се обявяват хора в активна трудова възраст между 30 и 59 години, респонденти със средно и по-високо образование, както и жители на градовете-областни центрове. Против оставката му са 48% от симпатизиращите на БСП. Една трета от левите избиратели са на мнение, че депутатът вече няма моралното право да ги представлява в парламента.

 

 

Обществените оценки за работата на министрите

 

Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат положителен рейтинг – добрите оценки за работата им имат превес над негативните.

 

Най-изразителен е ръстът на одобрение (от по 8%) към вицепремиера и Министър на външните работи Екатерина Захариева и към Министъра на икономиката Емил Караниколов. С по 7% повишават одобрението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През изминалите месеци заедно с одобрението, расте и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. Очевидно работата на тези министри ги вади от анонимност, но и поляризира обществените оценки за тях.

С по 6% нараства одобрението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.

С нисък рейтинг на одобрение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов. Това се дължи и на все още ниската им разпознаваемост.

 

 

Кои са най-одобряваните български политици през декември 2017 г.?

 

Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва:

Мая Манолова със 71% одобрение;

Румен Радев със 70% одобрение;

Йорданка Фандъкова с 62% одобрение;

Томислав Дончев с 47% одобрение;

Бойко Борисов с 45% одобрение;

Красимир Каракачанов с 44% одобрение;

Красен Кралев с 38% одобрение;

Лиляна Павлова с 37% одобрение;

Георги Първанов с 35% одобрение;

Владислав Горанов с 34% одобрение.

 

В класацията попадат немалко членове на кабинета. За пръв път от много време насам финансов министър участва в топ 10 на българските политици. От данните е видно и това, че лявото има своето представителство сред най-популярните политици у нас, за разлика от дясното, което не е представено в пълния си спектър.


Електоралните нагласи в края на 2017 г.

 

Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2017 г., то ГЕРБ биха получили около 28%, а БСП – 21% от вота. ОП са трета политическа сила с малко над 6%, а ДПС са четвърти също с около 6%. Това кой би бил трети и кой-четвърти е трудно да се предвиди в извънизборна ситуация.

Настоящото изследване показва, че ако изборите бяха в средата на декември т.г., в парламента биха попаднали само 4 формации – ГЕРБ, БСП, ОП и ДПС. Засега партия „Воля” остава под 4%-та бариера. Ситуацията в дясно не изглежда особено перспективна, защото обединенията се извършват около две ядра. С висока степен на достоверност може да се твърди, че поотделно тези две ядра нямат особени шансове да попаднат в следващ парламент.

 

При нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от избирателите си от март 2017г., а БСП – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората. Непосредствено след тях се нареждат избирателите на ДПС – 84% от които биха повторили своя вот. Над две трети от бившите избиратели на ОП биха подкрепили отново тази патриотична формация. „Воля” са запазили около 60% от избирателите си от март 2017 г. като една трета от бившите им избиратели днес са разочаровани.

 

Доколкото в момента политическата интрига следва противопоставянето между ГЕРБ и БСП, попитахме: „Да допуснем, че на следващи парламентарни избори се явят само ГЕРБ и БСП. За кого бихте гласували?”. 41% отговарят, че биха гласували за ГЕРБ, а 29% – за БСП. 1/3 от българите отказват да гласуват за която и да е от тези две партии.

Показателно е, че при подобна ситуация близо половината от избирателите на ДПС биха подкрепили БСП, а едва 14% – ГЕРБ. Ако десните все пак решат да гласуват, то вотът им по-скоро би бил в полза на ГЕРБ.

Половината от избирателите на ОП биха гласували за ГЕРБ, а едва 12% за БСП. Това показва сближаване между избирателите на партиите от управляващата коалиция.

Политически апатичните българи са по-склонни да подкрепят ГЕРБ, а вотът на сегашните избиратели на „Воля” би се насочил в равна степен към ГЕРБ и БСП.

 

Нужни ли са предсрочни избори?

 

62% се обявяват против предсрочни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% подкрепят евентуалното провеждане на предсрочен вот. Половината от симпатизантите на левицата искат предсрочни парламентарни избори. Противници на предсрочните избори са най-често хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на градовете извън столицата. 92% от избирателите на ГЕРБ и 83% от тези на ОП се обявяват против провеждането на предсрочни парламентарни избори.

 

Показателно е, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предсрочните избори решение на проблемите. Един от основните аргументи на българите, които не желаят предсрочен вот е, че не виждат кой би могъл да управлява страната. Едва 24% от интервюираните преценяват, че сегашното управление има управленска алтернатива като 16% от тях я виждат в лицето на БСП. 63% от избирателите на БСП вярват, че могат да управляват страната по-добре от ГЕРБ.

 

 

 Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните институции?

 

Одобрявам Не одобрявам Нямам мнение Общо
Парламент 19,5% 71,3% 9,2% 100,0%
Правителство 35,3% 55,1% 9,6% 100,0%
Съд 13,7% 66,4% 19,9% 100,0%
Прокуратура 14,9% 63,1% 22,0% 100,0%
Армия 42,1% 25,9% 32,0% 100,0%
Полиция 34,4% 52,5% 13,1% 100,0%
Българската православна църква (БПЦ) 51,7% 16,3% 32,0% 100,0%

 

 

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на държавни институции?

 

Одобрявам Не одобрявам Нямам мнение Общо
Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание 29,3% 32,2% 38,5% 100,0%
Румен Радев – Президент 69,6% 15,8% 14,6% 100,0%
Бойко Борисов – Министър председател 45,0% 47,5% 7,5% 100,0%
Сотир Цацаров – Главен прокурор 24,0% 54,7% 21,3% 100,0%
Мая Манолова – Омбудсман на Р България 70,7% 15,4% 13,9% 100,0%
Патриарх Неофит 53,6% 9,6% 36,8% 100,0%

 

 

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на парламентарни групи?

 

Одобрявам Не одобрявам Нямам мнение Общо
Цветан Цветанов – председател на ПГ на ПП ГЕРБ 30,5% 58,8% 10,7% 100,0%
Корнелия Нинова – председател на ПГ „БСП за България” 28,7% 60,3% 11,0% 100,0%
Волен Сидеров – председател на ПГ „Обединени патриоти” 14,3% 75,3% 10,4% 100,0%
Мустафа Карадайъ – председател на ПГ „Движение за права и свободи” 8,6% 80,9% 10,5% 100,0%
Гергана Стефанова – председател на ПГ на ПП Воля 6,7% 35,3% 58,0% 100,0%

 

 

 

Нужни ли са на страната, според Вас, предсрочни парламентарни избори? Да 22,1%
Не 61,5%
Не мога да преценя 16,4%
Общо 100,0%

 

 

 

Вие лично чувствате ли се политически представен от партиите в сегашното 44-то Народно събрание? Да 36,9%
Не 52,5%
Не мога да преценя 10,6%
Общо 100,0%

 

 

 

Парламентарната група на партия „Воля” иска оставката на народния представител от „БСП за България” Иво Христов заради изказването му, че 80% от българските граждани са дебилни. Според вас, трябва ли той да подаде оставка или не? Трябва да подаде оставка 51,6%
Не трябва да подава оставка 24,3%
Не мога да преценя 24,1%
Общо 100,0%

 

 

 

Ако изборите бяха днес за коя партия/коалиция бихте гласували? ПП ГЕРБ 27,9%
БСП 20,7%
ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – НФСБ, АТАКА и ВМРО 6,1%
ДПС 5,7%
Воля 1,8%
Реформаторски блок 1,4%
Нова Република 1,3%
Движение „Да България” 0,7%
Други 1,9%
Не съм решил 6,5%
Няма да гласувам 26,0%
Общо 100,0%