Актуално

Коментар по данни от национално представително изследване на „Екзакта”, проведено в периода 28 септември – 5 октомври 2018 г. По метода на прякото полустандартизирано “facetoface” интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места.

 

По време на Българското европредседателство кабинетът и парламентът фокусираха към себе си високи обществени очаквания. Понастоящем ефектите на европредседателството отзвучават и вътрешните проблеми и неблагополучия влияят съществено върху обществените нагласи. Политическото говорене и политическите действия на БСП радикализират левия електорат. Вече 91% от избирателите на БСП дават негативни оценки за работата на правителството. На другия полюс остават преценките на избирателите на ГЕРБ – 83% от тях одобряват работата на кабинета. В подобна среда на яростно противопоставяне все по-трудно може да си пробие път някакво добро политическо решение (от когото и да идва).

 

През октомври Българската православна църква е институцията с най-висок рейтинг сред българите – одобряват я 50%. Армията и полицията заемат следващите места по одобрение, съответно с обществена подкрепа от 44% за армията (ръст от 3 пункта за последните месеци) и 40% за полицията. Полицията има по-високо неодобрение от армията – 47% към 27%.

С 3% намалява одобрението към правителството за последните месеци. През октомври правителството е одобрявано от 30% от българите, а неодобрението му възлиза на 59%.

В началото на октомври регистрираме спад от 7% на общественото доверие към работата на парламента. Българският парламент е одобряван от 18% от българите, а неодобрението му е по-високо от това на останалите държавни институции.

Понастоящем прокуратурата е одобрявана от 18%, а неодобряващите я са 60%, като за последните месеци с 4% спада неодобрението към тази институция.

Съдът запазва без промени своя рейтинг от началото на годината – 14% одобрение и 65% неодобрение.

 

В настоящото изследване регистрираме спад на доверието към ръководителите на основните държавни институции. Президентът Румен Радев, чийто рейтинг беше трайно висок, губи 9% одобрение през последните месеци и добавя 7% неодобрение. В началото на октомври 60% от българите одобряват президента, а 28% не го одобряват. Критични настроения към президента има сред хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 28% от българите, а негативни оценки за нея дават 45%. Подкрепата за работата й расте сред избирателите на ГЕРБ и през октомври достига до 73%, докато сред левите избиратели тя е ниска – едва 8%.

 

Най-одобряваните председатели на парламентарни групи остават Корнелия Нинова и Цветан Цветанов, макар че губят по 2 процента одобрение за работата си през последните месеци. Одобрението им през октомври възлиза на съответно 28% и 26%, а неодобрението им е съизмеримо – около 60%.

Работата на националния омбудсман Мая Манолова е одобрявана от 67% от българите (с 5% по-малко в сравнение с април 2018 г.).

 

През октомври за пореден път рейтингът на премиера Бойко Борисов е по-висок от този на правителството. Министър-председателят е одобряван от 38% от българите, а неодобрението към работата му възлиза на 52%. През последните месеци този дял нараства с 5 пункта.

Подкрепата за работата на повечето министри намалява през октомври спрямо края на Европредседателството.

През октомври най-одобрявани са министрите: Томислав Дончев (с 37% одобрение), Красимир Карачанов (с 35% одобрение), Красен Кралев (с 33% одобрение), Лиляна Павлова (с 28% одобрение), Екатерина Захариева (с 28% одобрение) и Владислав Горанов (с 27% одобрение). В същото време, именно спрямо някои от водещите имена в Министерски съвет регистрираме и най-висок спад на одобрение. Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Красимир Каракачанов губят между 6% и 8% одобрение.

Министърът, чието неодобрение расте най-много за последните месеци е Румен Порожанов – със 17%. Това се дължи най-вече на масовите преценки за несправяне с чумата по животните.

Най-ниско одобрение регистрираме за министрите Емил Караниколов, Нено Димов и Румен Порожанов. Все още е рано да бъдат коментирани новите имена в кабинета.

 

Нужни ли са на страната предсрочни парламентарни избори?

Делът на българите, които не желаят предсрочни избори възлиза на 50%. За нови избори се обявяват 31%. За последните месеци с 11% нараства делът на левите избиратели, които искат предсрочен вот – от 53% на 64%.

 

Електоралните нагласи

В отговор на въпроса „Ако парламентарните избори бяха днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?”, 23.7% от българите посочват ГЕРБ, а 20.1% – БСП. Електоралното влияние на ДПС възлиза на 6.1%, а на ОП е 5.5%. За Демократична България биха гласували 2%. Воля, АБВ и РБ биха получили по 1%. За други партии биха гласували 5.1%, а 34.2% заявяват, че няма да гласуват.

Като избиратели на ГЕРБ най-често се самоопределят хора на възраст между 40 и 60 години, както и жители на градовете областни центрове. Няма промени в традиционния профил на избирателите на БСП и на тези на ОП.

 

За нова партия през октомври биха гласували 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия плавно нараства от началото на 2018 г. Вторичният анализ показва, че една нова партия засега има електорален ресурс главно сред симпатизантите на извънпарламентарните формации.

 

Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на държавни институции?
  Одобрявам Не одобрявам Нямам мнение Общо
Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание 27,8% 44,9% 27,3% 100,0%
Румен Радев – Президент 60,3% 27,6% 12,1% 100,0%
Бойко Борисов – Министър председател 37,9% 52,4% 9,7% 100,0%
Сотир Цацаров – Главен прокурор 21,2% 53,1% 25,7% 100,0%
Мая Манолова – Омбудсман на Р България 67,0% 18,8% 14,2% 100,0%

Общественото мнение за отпадането на сезонната смяна на часовото време

 

Европейската комисия предложи от следващата година да отпадне сезонната смяна на часовото време и всяка от държавите-членки на ЕС да реши кое време ще прилага като постоянно – лятното или зимното.

„Екзакта Рисърч Груп” в свое национално представително проучване тестира обществените нагласи по темата. В периода 28 септември – 5 октомври, по домовете им бяха интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда в 92 населени места.

 

48% от участвалите в изследването предпочитат в България да се приеме като постоянно зимното часово време, а 32% от българите искат лятното часово време да се въведе за постоянно у нас. Една пета от интервюираните нямат мнение по въпроса. Най-често без мнение са младите българи на възраст под 30 години.

От данните се вижда, че в обществените нагласи има известен превес позицията в подкрепа на зимното часово време като постоянно за страната ни.

Привържениците на позицията зимното часово време да бъде постоянно у нас са по-често жени, хора на възраст над 59 години и жители на провинцията. В полза на избора на лятното часово време за постоянно се изказват по-често хора на възраст между 30 и 40 години, високообразовани респонденти и жители на столицата.

Профилите на подкрепящите тези две позиции са показателни за това, че съществуват прагматични и рационални аргументи сред определени групи хора. Това предполага да се проведе широка и открита дискусия по въпроса, за да се стигне до оптимален избор. Така ще се даде шанс и на хората без мнение по темата да направят своя избор. Още повече, че въпросът кой вариант ще бъде предпочетен за страната ни не е предрешен.

Европейската комисия предлага от следващата година сезонната смяна на часовото време да отпадне и всяка от държавите-членки на ЕС да реши кое време ще прилага като постоянно – лятното или зимното. Кое часово време бихте желали да се приеме занапред като постоянно в България – лятното или зимното?