Архив

Електорална прогноза изготвена на базата на национално представително проучване, проведено в периода 17-22 март 2017 г.

 

 

По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 91 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю.

Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс, всяка медия, която използва данни от настоящото проучване е длъжна да съобщава информацията от това каре.

 

 

„Екзакта Рисърч Груп” проведе национални представителни изследвания в началото, в средата и в края на изборната кампания.

Изследването ни в самия край на кампанията – четири дни преди вота за парламент показва, че на 26 март 2017 г. биха могли да гласуват около 3.7 млн. избиратели.

 

Противно на очакванията за нов парламент с участието на по-малко на брой партии и коалиции, данните показват, че в следващото Народно събрание е възможно да има шест политически формации.

 

При очертаващите се изборни резултати съставянето на следващо управление ще изисква широка коалиция. Няма съмнение и по това, че ГЕРБ е партията около която би било по-лесно, при очертаващата се картина, да се състави нов кабинет.

 

От началото до средата на кампанията ГЕРБ остава първа политическа сила, макар и с минимална преднина от около един процент. В последните дни от кампанията ГЕРБ увеличава леко дистанцията пред БСП до 3%. Въпреки това, разликата между двете основни партии остава в рамките на стандартната грешка за подобен род проучвания.

Данните на „Екзакта” показват, че в самия край на кампанията мобилизацията на електоратите на ГЕРБ и на БСП е съизмерима и висока.

За разлика от началото на кампанията, когато еуфорията на БСП се пренесе от президентския вот към парламентарните избори и това създаде визия за „летящ старт” и висока ефективност, в края на кампанията този ефект избледня и БСП все по-малко може да привлича вот на колебаещи се и конформистки настроени избиратели.

 

Най-вероятно третото място ще заемат Обединените патриоти, а четвъртото – ДПС. Пети са Воля, а данните ни отреждат шесто място на РБ-Глас народен. Партия Воля остава със сравнително мек електорат до последните дни на кампанията, което предполага възможност за динамика на резултата на тази партия и в двете посоки.

С резултат от 4% е по-вероятно РБ-Глас народен да успее да запази шансовете си за участие в състава на 44–то Народно събрание, които регистрираме четири дни преди вота.

 

В последните дни на кампанията регистрираме мобилизация сред избирателите на още две политически формации: АБВ-Движение 21 и Нова република. Този факт оставя впечатлението, че тези формации биха могли да подобрят позициите си до деня на вота.

 

Данните ни не позволяват да се направи достоверна прогноза за очакваното представяне на Обединение ДОСТ. Електоратът на тази формация е трудно да бъде измерен с възможностите на демоскопските методи. В същото време, някои косвени индикатори ни насочват към хипотезата, че ДОСТ може да поднесе изненада в деня на вота.

 

Електорални нагласи за парламентарен вот сред твърдо решилите да гласуват към 22 март 2017 г. (в %)

 

ГЕРБ – 31.2%

БСП за България – 28.1%

Обединени патриоти – 10.5%

ДПС – 7.6%

Воля – 6.5%

РБ – Глас народен – 4.0%

АБВ-Движение 21 – 2.6%

Нова Република – 2.6%

Да, България – 1.5%

Не подкрепям никого – 2.4%

Вот за други партии, коалиции и независими кандидати – 3.0%

 

„Екзакта Рисърч Груп” провежда своите национални проучвания на територията на РБългария и не отчита гласуването извън страната.

 

 

Коментар по данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Проучването е проведено между 27 и 30 декември 2016 г. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите.

 

  1. Влиятелност на политическите партии и електорални настроения

Ако в самия край на 2016 година се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%. Това са данни получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%.

С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. В края на 2016 г. РБ имат електорална тежест от 3.5%. 3.3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1% – на ДСБ самостоятелно.

Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори имат обща доминанта – мобилизация около БСП. В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на дясно-центристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота по това какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори.

63% от българите са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие. Това по-често от останалите твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясно-центристка ориентация.

Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели пък не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата. Моралната приемливост на подкрепата за БСП след президентския вот би могла да затрудни доброто самостоятелно представяне на формации като АБВ и „Движение 21” на предстоящите парламентарни избори. В същото време, след президентските избори наблюдаваме как голямата част от конюнктурния вот се ориентира именно към БСП. Това „пренапрягане” на БСП с периферен електорат определено не носи само плюсове.

Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели. От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

  1. Интересът към нови партии

Въпреки, че от следващите парламентарни избори ни делят няколко месеца, все още има немалко въпросителни относно това колко и кои ще са новите партии.

В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като „бивши седесари” (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на „Воля”.

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация „Да, България”, одобрението към него възлиза на 14%.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания.

11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Р. Кънев и Хр. Иванов. 28% възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение по въпроса.

  1. Чувстват ли се представени избирателите в рамките на 43-то Народно събрание?

44% от българите не се чувстват политически представени от депутатите в 43-то Народно събрание, а 41% смятат, че са представени. Според 25% от българите ГЕРБ изразява в най-голяма степен интересите на хора като тях (това твърдят и 87% от избирателите на ГЕРБ), а според 23% партията, която е най-близо до хора като тях е БСП (това твърдят и 92% от избирателите на БСП). Според 11% Обединените патриоти са формацията, която в най-голяма степен ги представлява.

  1. Масовите нагласи към лидерите на политически партии

В момента в България няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-висок дял от неодобрението.

Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от 25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%.

Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Б. Борисов с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ.

Въпросът за аргументите, с които Б. Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за оставката, а за 45% те са неприемливи. Най-понятни са аргументите на Б. Борисов за оставката му сред хората на възраст между 40 и 60 години, сред образованите избиратели и сред жителите на градовете.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.

  1. Евроценностите

77% от българите одобряват членството на страната ни в ЕС, а 13% не го одобряват. Над средния дял одобрение регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст до 60 години, сред високообразованите българи, сред заможните хора, както и сред избирателите на ГЕРБ, на ДСБ, на РБ и на ДПС.

Над средното е неодобрението за членството на страната ни в ЕС сред възрастните българи, сред нискообразованите и бедните, сред симпатизантите на БСП и на Обединените патриоти (главно за сметка на избирателите на Атака).

59% от българите одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял нараства с четири-пет пункта за последните три години. Над средната е подкрепата за членството на страната в НАТО сред мъжете, сред българите на възраст под 60 години, сред високообразованите, сред жителите на градовете-областни центрове и сред привържениците на ГЕРБ, на ДСБ и на РБ. Най-много са противниците на НАТО сред привържениците на БСП и на Обединените патриоти.

И въпреки, че повечето българи преосмислиха в някаква степен ранния си еврооптимизъм и приземиха свръхочакванията си, в настоящото изследване регистрираме, че 56% от българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над българските съдебни и правораздавателни органи. Подобни очаквания са следствие от перманентното и високо обществено недоволство от работата на българските съдебни и правораздавателни органи през последните години, регистрирано от всички социолози. При това недоволството е слабо повлияно от това, коя политическа сила доминира във властта.

Най-много привърженици на тезата за европейски контрол над съдебната система у нас има сред мъжете, сред хората на възраст над 40 години, сред високообразованите, сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДСБ.

 

 

Нагласи на избирателите преди първия тур на президентските избори

Коментар за първи тур на президентските избори основаващ се на данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп” проведено в периода 28 октомври – 2 ноември 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани в 125 гнезда в 88 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю. Проучването е възложено, реализирано и финансирано от „Екзакта Рисърч Груп”.

„Екзакта Рисърч Груп” носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

Готовност за гласуване

Делът на заявилите твърдо намерение да гласуват българи, според различни индикатори за категоричност на вота, се вмества в интервала между 56% и 60%. За база използваме официалните данни на ГРАО. Това означава, че на първия тур биха гласували около и малко над 3 800 000 души. Поне 300 000 българи твърдят, че възнамеряват да отидат до урните главно заради задължителното гласуване.

Като цяло деклариращите намерение да гласуват в края на кампанията са по-малък дял от онези, които възнамеряваха да упражнят правото си на вот в началото на кампанията.

Активността на Националния референдум ще бъде с около 10% по-ниска в сравнение с активността на президентските избори-в рамките на 46% – 50%. От началото на кампанията не регистрираме ръст в дела на готовите да вземат участие в референдума българи.

Очаквания за представяне на кандидатите на първи тур

Изборът на президент ще се реши на балотаж. Сигурните участници на балотажа са Цецка Цачева и Румен Радев.

Преди първия тур Ц. Цачева има известно предимство по данни от настоящото изследване. Към 2 ноември Цачева получава 27.9% от вота на хората, които са сигурни, че ще гласуват на първия тур. Р.Радев ще бъде подкрепен от 22.4% от твърдо решилите да гласуват избиратели.

Красимир Каракачанов е трети с 11.5% от вота на твърдо решилите да гласуват. Разликата между него и Р.Радев е значителна. В същото време е малко вероятно някой да го измести от третото място.

Четвъртото, петото и шестото място се заемат от Веселин Марешки, Пламен Орешарски и Трайчо Трайков. Резултатите на първите двама са много близки и в този смисъл подреждането им в деня на вота би могло да претърпи промени.

В. Марешки получава 6.9% от вота на твърдо решилите да гласуват, а Пл. Орешарски – 6.7%. Кандидатите имат потенциал да постигнат и по-добър резултат на 6 ноември.

Трайчо Трайков получава 5.5% от вота на твърдо решилите да гласуват, Ивайло Калфин – 5%, а Т.Дончева – 2.5%.

Анонсирането на сигурни участници в балотажа доведе до подценяване на останалите кандидати. Това постави в неизгодна ситуация от началото до самия край на кампанията кандидати като Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Техните опити да се възползват от симпатиите на широк кръг избиратели и да вдъхнат живот на мажоритарния вот се оказаха до голяма степен обречени в една кампания, следваща логиката на големите партийни електорати. Това, че ГЕРБ посочи Р.Радев за свой основен опонент също изигра роля за фаворизирането му.

В хода на кампанията кандидатът на ГЕРБ разшири подкрепата си главно в самата партия и втвърди електората на управляващите.

Подкрепата за Красимир Карачанов плавно нарастваше по време на кампанията, като част от протестния вот се ориентира именно към кандидата на патриотите заради острото му говорене по редица актуални теми, които вълнуват хората.

Още след първата седмица на кампанията стана ясно, че В. Марешки разширява подкрепата за себе си. Неговият електорат нарастваше до последните дни на кампанията. Без съмнение, част от хората, които подкрепят В. Марешки се самоопределят като привърженици на антисистемния вот.

Пламен Орешарски разшири по-чувствително влиянието си през последната седмица, когато стана видно, че голяма част от електората на ДПС се мобилизира зад неговата кандидатура.

Лек ръст през последната седмица бележи и подкрепата за Трайчо Трайков.

Резултатите от първия тур на президентските избори са предизвикателство, защото не може достатъчно точно да се предвиди какво влияние ще окажат въвеждането на задължително гласуване, късното анонсиране на кандидатурите, промените в изборните правила в хода на кампанията и съпътстващите ги спекулации. Освен това тълкуването на възможните резултати на балотажа измести напълно съдържателния дебат в надпреварата за президентската институция.

В момента е въпрос на професионална етика да се избягват внушения за изхода от балотажа. Затова „Екзакта” ще обяви прогнозата си за втория тур непосредствено преди неговото провеждане.

 

ВОТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА ПЪРВИ ТУР

Цецка Цачева 27,9%
Румен Радев 22,4%
Красимир Каракачанов 11,5%
Веселин Марешки 6,9%
Пламен Орешарски 6,7%
Трайчо Трайков 5,5%
Ивайло Калфин 5,0%
Татяна Дончева 2,5%
Други кандидати 6,1%
Не подкрепям никого 5,5%

Коментар по данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи в 89 населени места на страната. Период на теренна работа: 5-12 септември, 2016 г.

Одобрение към работата на основните държавни институции и техните ръководители

През последните шест месеца регистрираме стабилизация и дори леко покачване на одобрението към основните държавни институции и водещите политици. Към 12 септември работата на правителството е одобрявана от 33% от българите, а тази на парламента – от 18%.

75% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета. Одобрението и неодобрението към правителството е изравнено сред избирателите на РБ. Сред привържениците на останалите партии неодобрението доминира.

На фона на нарастващите страхове на хората, свързани със сигурността както в национален, така и в личен план, расте респектът към силовите ведомства – полиция и армия.

Съдът за пореден път е институцията с най-ниско одобрение.

За последните шест месеца работата на премиера печели 4 пункта одобрение, като в момента одобрението към Б. Борисов е по-висок дял от неодобрението (48%:42%).

Най-одобряваните министри от кабинета са Лиляна Павлова (с 47% одобрение), Томислав Дончев (с 42% одобрение) и Вежди Рашидов (с 40% одобрение).

Най-малко впечатления имат хората от работата на новия министър на труда и социалната политика Зорница Русинова. Дебатът в сферите на здравеопазването и образованието е много остър и перманентен по повод на реформите, което води и до ръст на критични оценки към титулярите на тези министерства.

Топ 10 на най-одобряваните публични лица през септември включва следните имена:

  • Йорданка Фандъкова – с 67% одобрение;
  • Кристалина Георгиева – с 53% одобрение;
  • Бойко Борисов – с 48% одобрение;
  • Лиляна Павлова – с 47% одобрение;
  • Мая Манолова – с 43% одобрение;
  • Томислав Дончев –с 42% одобрение;
  • Вежди Рашидов – с 40% одобрение;
  • Красен Кралев – с 39% одобрение;
  • Ивайло Калфин – с 35% одобрение;
  • Красимир Каракачанов – с 33% одобрение.

Цветан Цветанов и Валери Симеонов са най-одобряваните председатели на Парламентарни групи в Народното събрание – одобряват ги по 29% от българите. Сред популярните лидери на Парламентарни групи намира място и Корнелия Нинова с 26% одобрение. Най-слабо популярните лидери на ПГ са Румен Йончев (одобряван от 3%) и Красимира Ковачка (одобрявана от 5%).

Електоралните нагласи

Месец преди старта на президентската кампания, ГЕРБ е първа политическа сила като за управляващите биха гласували 25.4% от българите. БСП е втора политическа сила с електорален дял от 15.3%, а РБ са трети с 6%. ДПС и ПФ са изравнени с по 4.5%, а АБВ получава 3% от вота на всички избиратели. С тези електорални резултати всички споменати по-горе политически формации могат да попаднат в следващ парламент, ако изборите се провеждаха в началото на септември.

Значимост на президентските избори и готовност да се гласува

 

Предстоящите президентски избори са много важни за страната според 61% от българите. Най-често така мислят избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ПФ.

Едва 38% от българите обаче са на мнение, че президентските избори са много важни лично за тях. Това не дава основание за особен оптимизъм, че на вота ще се явят голяма част от българските избиратели.

Малко повече от половината от имащите право на глас българи заявяват твърдо намерение да гласуват. Делът на изразилите желание да гласуват на референдума е по-нисък с около 10 пункта. Готовността да се гласува в момента е твърде условна величина. Все още не са отчетени ефектите от задължителното гласуване. От изследванията на „Екзакта” през последните два месеца е видно, че хората в малка степен са запознати с нововъведенията в изборното законодателство. Тепърва ще става ясно какъв може да е ефектът и от вот две в едно (президентски избори и референдум). Очаква се сериозна кампания не само за президентските избори, но и за референдума.

Най-много желаещи да гласуват за президент има в селата, а най-малко – в столицата. Готовността за гласуване нараства сред по-възрастните респонденти.

51% от участвалите в изследването българи заявяват, че неизвестният засега кандидат на ГЕРБ е най-вероятният победител в изборната надпревара за президент. По-често от останалите това твърдят хора на възраст между 30 и 60 години, високообразовани и заможни избиратели. 92% от привържениците на ГЕРБ вярват в победата на своя кандидат.

В настоящото изследване регистрираме втвърдяване на електоралните ядра на основните политически партии, което е ефект от това, че кампанията вече е в ход.

Партийните предпочитания на хората са водещи когато избират кого да подкрепят за президент. Две трети от избирателите заявяват, че ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират. Най-често това е позиция на избирателите на БСП, на ГЕРБ, на ПФ и на РБ.

Темата за бежанския поток към страната ни ще влияе на изборите според 39% от българите. Така мислят хората на средна възраст, образованите и заможните. Страхуващите се са предимно жени, хора със стандарт около и под средния, както и жители на столицата.

Като цяло страхът от тероризъм е два пъти по-слабо разпространен сред населението в сравнение със страха от бежанския натиск върху страната.

 

 

Общественото мнение за номинираните кандидати за президент

 

Поради липсата на номинирани кандидати от всички партии, в настоящото изследване на „Екзакта” се мерят единствено рейтингите на одобрение към досега заявените кандидатури. Рейтингите на одобрение не са и не могат да играят ролята на прогнозен дял за предстоящата надпревара. След началото на изборната кампания ще стане възможно да се изследва реално вота за президент. В момента няма основания да се правят прогнози в тази посока.

 

Сред левите кандидати за президент най-висок рейтинг на одобрение има Ивайло Калфин – 35% (измерен в период, в който той не е номиниран за президент), следван от Татяна Дончева с одобрение от 27% и генерал Р.Радев – с 25%. Близо половината от българите все още нямат впечатления от Р.Радев.

Това са политически фигури, които ще се борят за мажоритарен вот. Като се държи сметка и за това, че И.Калфин и Т.Дончева успяват да се харесват освен на леви и на други избиратели, то се очаква надпреварата вляво да бъде особено оспорвана.

Данните от изследването показват, че към 12 септември ген. Р.Радев е одобряван от 25% от българите, като той се харесва на около 70% от избирателите на БСП. Важно е обаче да се държи сметка и за това, че кандидатурата на И.Калфин не е обявена към момента на проучването, а Т.Дончева е номинирана официално едва към края на теренната работа по изследването.

Що се отнася до решението на К.Нинова да прекрати едностранно преговорите с АБВ за обща кандидатура на президентските избори, то 43% от социалистите одобряват това решение, а 36% не го одобряват. Две трети от избирателите на АБВ не приемат решението на К.Нинова.

Татяна Дончева е одобрявана от 27% от българите, като най-често нейните привърженици са сред симпатизантите на Движение 21, на АБВ и на БСП.

Кандидатът за президент на РБ Трайчо Трайков е одобряван от 16% от пълнолетните българи и от три четвърти от избирателите на РБ.

Красимир Каракачанов е одобряван от 33% от българите. В качеството си на кандидат за президент Красимир Каракачанов е одобряван от 76% от избирателите на ПФ и от 56% от тези на Атака.

Одобрявате ли или не работата на следните институции?

Одобрявам

Не одобрявам

Нямам мнение

Общо

Парламент

18,0%

69,8%

12,2%

100,0%

Правителство

33,4%

53,7%

12,9%

100,0%

Съд

13,2%

66,0%

20,8%

100,0%

Прокуратура

14,7%

60,6%

24,7%

100,0%

Армия

40,4%

30,1%

29,5%

100,0%

Полиция

43,1%

41,8%

15,2%

100,0%

Одобрявате ли или не дейността на следните ръководители на държавни институции?

Одобрявам

Не одобрявам

Нямам мнение

Общо

Председателя на Народното събрание Цецка Цачева

29,3%

48,9%

21,9%

100,0%

Президента Росен Плевнелиев

30,5%

56,8%

12,7%

100,0%

Министър-председателя Бойко Борисов

48,0%

42,0%

10,0%

100,0%

Главния прокурор Сотир Цацаров

20,8%

47,7%

31,5%

100,0%

Омбудсмана на Р България Мая Манолова

43,0%

32,0%

25,1%

100,0%

fig1

fig2

 

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ НАГЛАСИ

Национално представително изследване, проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 25-31 май 2016 г.

реализирани са 1000 интервюта сред пълнолетното население на страната.

Има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ?

61% от българите твърдят, че управлението на ГЕРБ няма алтернатива сред парламентарно представените партии. Така мислят и над 80% от избирателите на ГЕРБ.

Още по-безалтернативно изглежда управлението на ГЕРБ според отговорите на въпроса: „Има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ сред партиите извън парламента?”. 86% от българите в края на май 2016 г. отговарят, че подобна алтернатива няма.

Кабинетът ще изкара пълен четиригодишен мандат според 58% от българите. Три пъти по-малък е делът на преценяващите, че са възможни предсрочни парламентарни избори – 20%. Предсрочни избори по-често от останалите очакват избирателите на БСП, на Атака и особено тези на ДПС.

92% от избирателите на ПП ГЕРБ са убедени, че тяхното второ правителство ще оцелее до самия край на мандата си.

f1

Електоралните нагласи към края на май 2016 г.

ГЕРБ е първа политическа сила с електорален дял от 26,5% от пълнолетните българи, а БСП е втора с 15,4%. Непосредствено след своя конгрес, социалистите се връщат до най-високите си електорални стойности от последните три години, което показва, че при тях протича процес на мобилизация на твърдото ядро. Предизвикателство пред новото ръководство на социалистическата партия ще бъде спечелване на доверието на вече разочарованите леви избиратели, както и привличане на периферен вот.

РБ се нарежда на трето място с 5,6% от имащите право на глас българи и така запазва без значими промени електоралния си дял от последната година. Същото важи и за ПФ, за които в момента биха гласували 4,5% от пълнолетните българи. АБВ в края на май има 2,6% електорална тежест и през последната година поддържа стойности в рамките на около 3% от вота на всички българи, което засега им гарантира представителство в следващ парламент (3% е дял от всички имащи право на глас, а не от гласуващите).

Има известно свиване на електората на Атака до 1,5%-ов дял от всички избиратели. При подобен резултат партията трудно би се преборила за присъствие в парламента.

След учредяването на ДОСТ, регистрираме леко свиване на електората на ДПС. Паралелно с това, обаче, забелязваме премълчаване на електоралните намерения с аргументите, че избирателите не са се ориентирали коя формация ще подкрепят. Към края на май 2016 г., декларираният вот за ДПС възлиза на 5,4%.

Вторичният прочит на данните показва, че повечето партии са запазили в немалка степен избирателите си от парламентарния вот през 2014 г. Най-много свои бивши избиратели са запазили БСП, ГЕРБ и ДПС – по над 80%. ПФ, АБВ и РБ са запазили по около две трети от избирателите си.

f2

Обществен отзвук на актуалните събития от месец май 2016 г.

Политическият календар през месец май беше наситен със събития, сред които конгреса на БСП и националната конференция на АБВ.

31% от интервюираните посочват, че са следили работата на 49-тия конгрес на БСП, а 69% не са проявили интерес към работата му.

34% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че одобряват избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП. Двойно по-нисък е делът на неодобряващите този избор. 79% от избирателите на БСП одобряват избирането на К. Нинова за председател на партията.

По около една трета от българите очакват избирането на Корнелия Нинова да разшири влиянието на БСП в страната, да направи от БСП силна лява опозиция на управляващите и да благоприятства създаването на широка лява опозиция, която да включва и други леви партии.

Значимо е общественото внимание и по повод на излизането на АБВ в опозиция и напускането на Ивайло Калфин от поста вицепремиер и министър на труда и социалната политика. 54% от българите заявяват, че са проследили с интерес тези събития. Одобрението за излизането на АБВ от управленската конфигурация е по-висок дял от неодобрението (35%:27%). Оттеглянето на АБВ от властта се одобрява от хора на възраст над 59 години, от високообразовани респонденти, от живеещи в големи лишения и бедност, както и от жители на столицата. Видно е, че това решение на АБВ среща подкрепа не само от левите избиратели. Напускането на Ивайло Калфин от постовете му не поражда еднозначни оценки. На три приблизително равни дяла се разделят хората, които одобряват и неодобравят напускането му или не могат да преценят.

Георги Първанов е фигурата с най-голям обединителен потенциал вляво, следван от Корнелия Нинова. 15% от българите гледат на Г. Първанов като на обединяваща левицата фигура, а 10% мислят същото за Корнелия Нинова. Имената на Първанов и Нинова се посочват най-често от хора на възраст над 50 години, от жители на градовете-областни центрове и селата, от избиратели на БСП и на АБВ. Макар и с по-скромни дялове от по около 4-5%, като обединители на лявото са посочени още Стефан Данаилов, Ивайло Калфин и Мая Манолова.

Президентските избори – стратегии, очаквания и изисквания към кандидатите

В публичното пространство битуват представи, според които самостоятелен кандидат на ГЕРБ е много вероятно да спечели предстоящите президентски избори. Респондентите поставят под въпрос възможностите на всички останали партии самостоятелно да се преборят за президентското място със свои кандидатури. Най-често в успеха на самостоятелен кандидат на ГЕРБ вярват хората на възраст под 60 години, образованите и заможните респонденти, жителите на градовете и над 80% от избирателите на ГЕРБ.

В успеха на самостоятелен кандидат на БСП вярват 12% от интервюираните. Една пета от българите преценяват, че големи шансове срещу кандидата на ГЕРБ има единствено широка коалиция, включваща леви, патриотични и центристки формации, а не тясно партиен кандидат. Подобна коалиция е приемана добре от най-възрастните българи, както и от жителите на малките градове и на селата. Във възможностите на подобна коалиция вярват 53% от избирателите на БСП и 52% от тези на АБВ.

35% от избирателите очакват на предстоящите президенски избори БСП и АБВ да номинират обща кандидатура.

Много важен щрих от масовите очаквания към бъдещия президент е изискването той да е независим от изпълнителната власт. 69% от българите заявяват, че ще гласуват за президент, който да е коректив на управлението, а не за такъв, който да е негов придатък.

51% от българите заявяват, че определящото в техния избор за президент са качествата на кандидата. За 31% от българите е важно кандидатът, за когото ще гласуват да бъде партийно подкрепен, а 19% предпочитат да гласуват за независим кандидат.

Подобни резултати екипът на „Екзакта” получава не за първи път. Стана обществено престижно да твърдиш, че гласуваш за личности и правиш мажоритарен избор, но реално да постъпваш по различен начин.

Данните от настоящото изследване не дават основание да се говори за доминиращо обществено очакване към бъдещия президент. Регистрираме съизмерими дялове от респонденти, които поставят три акцента върху това:

  • президентът да бъде социално чувствителен (34%);
  • президентът да е толерантен и консенсусен (31%);
  • президентът да е „човек със силна ръка” – твърд, решителен и безкомпромисен (35%).

За социално чувствителен президент се обявяват предимно жените, хората с ниско образование, бедните, жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства, избирателите на БСП и на ДПС, както и политически апатичните българи.

За толерантен и консенсусен президент се обявяват хора на възраст под 50 години, жители на градовете на страната и представители на етническите малцинства.

Избирателите на ГЕРБ, на Атака и на ПФ предпочитат да гласуват за президент със „силна ръка”. Твърд, решителен и безкомпромисен президент избират най-често мъжете, хората на възраст между 30 и 40 години, както и тези на възраст между 50 и 60 години и жителите на градовете-областни центрове.

 

Коментар по данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 28 март и 5 април 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната.

Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.

 

Обществените представи за корупцията у нас

 

Търпимостта на населението към корупционните практики у нас е твърде ниска, поне на декларативно ниво. Едва 2% от българите заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които искат подкупи, а 6% оправдават онези, които дават подкупи. 98% не оправдават искащите подкупи, а 94% порицават даващите подкупи.

В същото време обаче, едва на 10% възлиза делът на българите, които са на мнение, че у нас е много вероятно човек да бъде осъден за корупция, а 77% твърдят, че е малко вероятно това да се случи в България. Данните са от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено през април, 2016 г.

Най-младите на възраст под 30 години, както и най-възрастните – над 60 години, по-често от останалите българи са на мнение, че корупционните практики у нас се санкционират от закона. Така мислят и хората с ниско образование, както и жителите на селата.

Сред политически ангажираните българи, най-често вярват във възможността корумпираните да бъдат осъдени избирателите на РБ и на ГЕРБ. Най-много скептици има сред високообразованите и заможните прослойки от населението, както и сред избирателите на националистическите формации.

За последните четири години регистрираме като цяло ръст на скептицизма относно възможността у нас човек да бъде осъден за корупция.

10% от българите посочват, че през последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми (на тях лично или на членове на семействата им). Това твърдят преди всичко жени, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти, както и жители на столицата. 5% заявяват, че са дали подкуп, за да избегнат полицейски санкции (вкл. и на КАТ), а 3% са плащали за административна услуга – издаване на разрешително, на удостоверение или на друг документ.

1,5% посочват, че са плащали за митническа услуга, а 1,3% – за данъчна. За съдебна услуга, както и за образование подкупи са давали под 1% от българите. На тези данни, разбира се, следва да се гледа само като на един ориентир за корупционните практики у нас, при положение, че информацията е набрана чрез интервю, което предполага самопризнание от страна на респондентите. Може да се допусне, че има хора, които не споделят свободно своите наблюдения и практики по темата.

От гледна точка на сравнимостта на сега получените резултати с тези от преди четири години, не регистрираме значима промяна.

Случвало ли ви се е през последната година да плащате подкуп за:
  Да Не общо
Здраве 10,4% 89,6% 100,0%
Да избегнете полицейска санкция (вкл. КАТ) 5,4% 94,6% 100,0%
Разрешително, удостоверение или друг документ 3,1% 96,9% 100,0%
Митническа услуга 1,5% 98,5% 100,0%
Данъчна услуга 1,3% 98,7% 100,0%
Съдебна услуга 0,9% 99,1% 100,0%
Образование 0,8% 99,2% 100,0%
Да избегнете съдебна процедура 0,4% 99,6% 100,0%

65% от българите твърдят, че одобряват румънския модел на борба с корупцията и в същото време го намират за подходящ за прилагане у нас. Едва 5% го отхвърлят като работещ и ефективен (включително и непригоден за ситуацията в България) с аргумента, че „това е политическа репресия”. 30% от запитаните пък не са запознати с румънските практики на борба с корупцията и по тази причина не изказват мнение.

Най-често одобряват румънския опит в борбата с корупцията и го виждат като подходящ и за нашата страна мъжете, хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, жителите на градовете-областни центрове и избирателите на патриотичните формации у нас.

Столичаните по-често от останалите българи гледат на румънския модел на борба с корупцията като на репресивна мярка, която не следва да бъде прилагана у нас.

Същият въпрос е задаван от „Екзакта Рисърч Груп” в национално представително изследване, проведено точно преди година – през април, 2015 г. Тогава, одобряващите румънския модел на борба с корупцията като приложим за нашата страна са били 55%, което е с 10% по-малък дял от сегашния. Данните показват, че за една година с 10% нараства делът на хората, които са се запознали с румънските практики на борба с корупцията, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите.

Борбата с корупцията в Румъния, както и многобройните оценки и международни анализи, които поставят напредъка на Румъния преди този на България допринасят за това 68% от нашите сънародници да твърдят, че Румъния е постигнала като цяло повече в сравнение с България. Тезата за напредъка на Румъния се споделя в най-голяма степен от мъжете, от хората с високо образование, от заможните избиратели и от жителите на градовете-областни центрове.

Едва 7% от българите са категорични, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България. Това е преценка по-често на високообразовани жители на столицата, както и на хора на средна възраст.

43% от българите са категорични, че специален закон за борба с корупцията може да я ограничи до голяма степен. 25% смятат, че подобен закон ще повлияе в малка степен на корупционните практики у нас, а 16% изключват възможността проблемът с корупцията да може да се реши чрез закон.

Могат ли да ограничат корупцията:

 

  В голяма степен В малка степен Не могат Не мога да преценя общо
Специален закон за борба с корупцията 43,3% 25,4% 16,1% 15,2% 100,0%
Прокуратурата 34,5% 26,6% 28,8% 10,2% 100,0%
Съда 34,2% 27,9% 28,7% 9,2% 100,0%
Правителството 32,7% 29,7% 28,4% 9,2% 100,0%
Международните институции 31,9% 28,6% 17,7% 21,8% 100,0%
Полицията 30,7% 31,0% 29,4% 8,9% 100,0%
Национален съвет по антикорупционни политики към Министерски съвет 26,6% 26,9% 21,8% 24,6% 100,0%
Медиите 23,4% 31,3% 32,9% 12,4% 100,0%
Гражданските организации 16,5% 30,5% 37,3% 15,7% 100,0%

Във възможността корупцията да бъде ограничена със закон вярват най-много младите и заможните българи, както и жителите на градовете-областни центрове.

Около и над половината избиратели на повечето партии вярват, че антикорупционен закон би ограничил корупцията у нас. В този смисъл, би следвало да се разчита на подкрепа за закона сред значима част от политически изкушените избиратели у нас.

 

Коментар по данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 17 и 25 март 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната.

Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.

 

 

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

 

Българската православна църква е единствената институция, одобрението за работата на която е по-висок дял от неодобрението (46% : 21%). В навечерието на големия християнски празник Великден 46% от българите одобряват както БПЦ, така и Патриарх Неофит. Особено висок е респектът към църквата и към патриарха сред жените, сред хората на възраст над 60 години, сред бедните и сред жителите на малките градове.

Одобрявате ли или не работата на следните институции?
 

 

Одобрявам Не одобрявам Нямам мнение общо
Парламент 15,0% 71,4% 13,6% 100,0%
Правителство 30,0% 55,8% 14,1% 100,0%
Съд 10,5% 70,2% 19,3% 100,0%
Прокуратура 10,2% 68,6% 21,2% 100,0%
Армия 33,9% 34,2% 31,9% 100,0%
Полиция 33,8% 49,0% 17,2% 100,0%
Българска православна църква 46,0% 20,6% 33,4% 100,0%

През март армията и полицията са одобрявани от по 34% от българите. Негативните оценки за работата и на двете институции остават по-високи дялове от позитивните. Неодобрението към работата на полицията е по-висок дял от неодобрението към работата на армията (49%:34%). През този месец недоверието към армията се редуцира със 7%, а към полицията – с 3%.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите на дъното на класацията по обществено доверие (одобрявани са от по 10% от българите). Негативно мнение за работата на съда изказват 70%, а за прокуратурата – 69%.

Парламентът е одобряван от 15% от пълнолетните българи, което е с 2% повече в сравнение с февруари 2016 г. В същото време, обаче, неодобрението към Народното събрание продължава да бъде много висок дял. 71% от българите критикуват работата на парламента, в това число и над половината от избирателите на ПП ГЕРБ. Най-критични са избирателите на БСП и на Атака.

Работата по законодателството в българското Народно събрание очевидно не успява да попадне в полезрението на обикновения гражданин, а у хората остава усещането за остро политическо противопоставяне и постоянни напрежения.

Одобрявате ли или не дейността на следните ръководители на държавни институции?
  Одобрявам Не одобрявам Нямам мнение Общо
Председателя на Народното събрание

Цецка Цачева

27,0% 51,2% 21,7% 100,0%
Президента Росен Плевнелиев 30,7% 51,2% 18,1% 100,0%
Министър-председателя Бойко Борисов 44,1% 44,3% 11,6% 100,0%
Главния прокурор Сотир Цацаров 15,5% 59,4% 25,1% 100,0%
Омбудсмана на Р България Мая Манолова 30,9% 43,8% 25,3% 100,0%
Българския патриарх Неофит 46,0% 15,6% 38,4% 100,0%

Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 27% от българите като този дял значително надхвърля обществената подкрепа за работата на парламента.

През март правителството е одобрявано от 30% от българите, което е с 2% повече от февруари, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%. Сред одобряващите работата на премиера се срещат по-често хора на възраст под 60 години. Одобрението към работата на Борисов е по-висок дял от неодобрението сред избирателите на ПП ГЕРБ и сред тези на РБ. Сред одобряващите работата на Министерския съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст до 40 години и жители на столицата. През март българите, които одобряват едновременно правителството и премиера са 28%.

73% от привържениците на ГЕРБ одобряват кабинета, а 92% от тях подкрепят премиера. Сред недоволните от работата на кабинета (които възлизат общо на 56% от българите) най-често се срещат хора на възраст над 60 години, както и респонденти с нисък стандарт и ниско образование. Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на Атака.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а неодобрението му възлиза на 51%. Делът на добрите оценки за Плевнелиев остава без промяна за последния месец, а неодобрението към него намалява с 4%. Над средното е неодобрението към работата му сред избирателите на БСП, на Атака и на АБВ.

Цветан Цветанов е най-одобряваният лидер на парламентарна група с рейтинг от 25%, а непосредствено след него се нарежда лидерът на НФСБ Валери Симеонов с 24% одобрение. За последния месец с 3% намалява неодобрението към Цветан Цветанов, а неодобрението към Валери Симеонов нараства с 3%.

В сравнение с февруари, с 4% нараства обществената подкрепа за Националния омбудсман. Понастоящем Мая Манолова е одобрявана от 31% от българите, а неодобрението й не се променя за последния месец – 44%. Манолова разширява подкрепата за работата си както сред левите избиратели (одобряват я 71% от тях), така и сред избиратели извън левицата, при това сред хора, живеещи в различен тип населени места.

Лиляна Павлова остава най-одобряваният министър през месец март с рейтинг от 42,4%. Непосредствено след нея е Ивайло Калфин, одобряван от 41,5%. Социалният министър качва най-много одобрение за изминалия месец – 7%. Калфин е одобряван както от леви, така и от десни избиратели. Следват Томислав Дончев, одобряван от 37,2%, Вежди Рашидов, одобряван от 35,8%, Красен Кралев, одобряван от 31,3% и Петър Москов с одобрение от 27,2%. Подкрепата за здравния министър се свива с 5% през последния месец главно за сметка на отдръпването на част от избирателите на ГЕРБ. Томислав Дончев и Красен Кралев също като Лиляна Павлова и Ивайло Калфин имат позитивен рейтинг (одобрението към работата им е по-висок дял от неодобрението).

Министри, които качват подкрепа за работата си през изминалия месец са още Десислава Танева, Ивелина Василева и Даниел Митов.

И през март няма значими промени в подредбата на най-одобряваните български политици. Първите петима, които се ползват с най-голяма обществена подкрепа са Йорданка Фандъкова (62%), Бойко Борисов (44%), Лиляна Павлова (42%), Ивайло Калфин (42%) и Томислав Дончев (37%).

 

Политически симпатии и електорални нагласи

И през март ГЕРБ запазва електоралната си тежест и остава първа политическа сила с 24% от гласовете на българските избиратели. Електоратът на ГЕРБ има устойчив социално-демографски профил. Две трети от избирателите на ГЕРБ твърдят, че партията им разширява политическото си влияние. Повечето от избирателите на други партии не виждат промяна в политическото влияние на ГЕРБ, а социалистите твърдят, че влиянието на ГЕРБ се свива.

Два месеца преди конгреса на БСП регистрираме лека мобилизация на електората на тази партия, който възлиза на 13%. Една трета от социалистите са на мнение, че БСП разширява влиянието, а две трети не споделят подобна оценка. В същото време леко се свива подкрепата за лидера на БСП Михаил Миков. През март той е одобряван от 15% от българите, с 2% по-малко от февруари.

Сочената в медиите като основен опонент на М. Миков К. Нинова стои по-добре от него сред населението като цяло. Тя е одобрявана от 21% от българите. Корнелия Нинова е по-добре приемана от Михаил Миков сред трудово-активните българи, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Що се отнася до подкрепата, която двамата имат сред левите избиратели, тя е съизмерима. Добри оценки за всеки един от тях дават по около две трети от социалистите.

Заявяващите се като електорат на ДПС в момента възлизат на 5,7%. Вторичният анализ показва, че около една трета от избирателите на ДПС се колебаят дали да не подкрепят новата формация на Лютви Местан. Към момента потенциалът на партията на Лютви Местан остава неясен, а нагласите на хората могат да се тълкуват единствено като пожелателни в бъдеще време.

Няма значими промени в електоралната тежест на РБ и ПФ. РБ запазват електоралната си подкрепа от 5,5%-ов дял, а ПФ имат 4,5%.

АБВ съхранява шансовете си за участие в нов парламент с резултат от 2,6% от имащите право на глас. В полза на формацията работят и високите рейтинги на Георги Първанов и на Ивайло Калфин.

Ако сега се провеждаха парламентарни избори, за Атака биха гласували 2,5% от всички българи.

Картината на електоралните нагласи е доста застинала и ако може да се говори за очаквана електорална динамика, това се отнася в най-голяма степен до избирателите на ДПС и РБ. Данните показват, че засега по-малки формации извън парламентарния формат не се намесват в надпреварвата за следващ парламент.

Ако изборите за Народно събрание са днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?

(База: всички интервюирани)

chart1

 

Резултати от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 16-24 февруари, 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи, в 125 гнезда, в 90 населени места в цялата страна.

Национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, приключило в последната седмица на месец февруари, регистрира спад на общественото доверие към основни държавни институции. Тепърва ще става ясно дали има моментно натрупване на неблагоприятни обстоятелства или е налице по-трайна негативна тенденция.

Одобрявате ли или не работата на следните институции?

 

 

Одобрявам

Не одобрявам

Нямам мнение

  април

2015

септ.

2015

февр.

2016

април

2015

септ.

2015

февр.

2016

април

2015

септ.

2015

февр.

2016

Парламент 22,1% 21,3% 12,8% 63,4% 67,2% 76,6% 14,4% 11,6% 10,6%
Правителство 32,1% 35,3% 28,1% 54,4% 53,2% 60,4% 13,5% 11,5% 11,5%
Съд 14,4% 15,0% 7,2% 66,6% 64,4% 75,9% 19,0% 20,6% 16,9%
Прокуратура 15,2% 16,9% 7,4% 62,8% 59,4% 72,7% 22,0% 23,7% 19,9%
Армия 34,5% 37,8% 28,4% 35,8% 30,6% 40,6% 29,7% 31,5% 31,0%
Полиция 34,5% 39,3% 31,5% 50,3% 46,0% 52,3% 15,2% 14,7% 16,2%

Най-много е пострадал публичният образ на прокуратурата и на съда. Понастоящем прокуратурата и съда са одобрявани от по 7%, а одобрението към главния прокурор възлиза на 14%. Неодобрението към прокуратурата за последните пет месеца нараства с 13%, а към съда с 12%.

През февруари, 2016 г. полицията е одобрявана от 32% от българите, а армията – от 28%. За последните пет месеца армията губи 9% от одобрението за работата си, а полицията – 8%. Най-често работата на армията е критикувана от мъже, от хора на възраст между 50 и 59 години, от бедни хора и от жители на малките градове. Критични към работата на полицията са най-често бедни хора, хора на средна възраст и жители на малките градове.

Когато става дума за рейтинг на силовите ведомства, трябва да се има предвид обстоятелството, че отношението към тях се влияе не само от вътрешни фактори, но и от външни – като сирийската криза и бежанския поток.

През последните пет месеца с близо 9% се свива одобрението на българите към парламента. В момента българското Народно събрание е одобрявано от 13% от населението, а неодобрението му възлиза на 77%. Критични оценки за работата на парламента дават и 62% от избирателите на ПП ГЕРБ. С 6 пункта се покачва и неодобрението за работата на председателя на Народното събрание.

Одобрявате ли или не дейността на следните ръководители на държавни институции?

 

  Одобрявам Не одобрявам Нямам мнение
  април

2015

септ.

2015

февр.

2016

април

2015

септ.

2015

февр.

2016

април

2015

септ.

2015

февр.

2016

Председателя на Народното събрание Цецка Цачева 28,8% 34,4% 27,3% 50,9% 44,1% 50,4% 20,3% 21,5% 22,3%
Президента Росен Плевнелиев 35,5% 43,8% 31,3% 51,4% 43,8% 55,1% 13,1% 12,4% 13,6%
Министър-председателя Бойко Борисов 43,0% 51,3% 45,0% 45,3% 40,2% 44,5% 11,7% 8,5% 10,5%
Главния прокурор Сотир Цацаров 21,6% 25,3% 14,0% 47,9% 45,8% 61,0% 30,5% 28,9% 25,0%
Омбудсмана

на Р България – Мая Манолова

21,4% 27,2% 46,9% 44,2% 31,7% 28,6%

Президентът е одобряван от 31% от българите, като Росен Плевнелиев прибавя нови 11% неодобрение за последните пет месеца. Президентът е харесван от заможни българи, както и от жители на градовете-областни центрове. Предвид приближаващия президентски вот, през последните месеци расте политизацията на оценките за работата на президента.

Работата на правителството е одобрявана от 28% от българите, а неодобрението на кабинета възлиза на 60%. През февруари 2016 г. правителството губи 7% одобрение в сравнение със септември 2015 г., когато в навечерието на местните избори бе измерен най-високият рейтинг на кабинета за последната година. Високо е одобрението за работата на правителството сред традиционния електорат на ГЕРБ – млади и заможни хора, както и жители на градовете областни центрове. 70% от избирателите на ГЕРБ подкрепят правителството, а крайно негативни нагласи към кабинета регистрираме сред избирателите на БСП.

26% от българите одобряват едновременно работата на премиера и на кабинета. Този дял се дължи по-скоро на добрите оценки за работата на премиера, отколкото на тези за кабинета, доколкото рейтингът на одобрение на Бойко Борисов е със 17 пункта по-висок от този на кабинета като цяло.

Положителните и отрицателните преценки за работата на премиера в момента са изравнени (45% одобрение и 45% неодобрение).

Що се отнася до общественото мнение за работата на правителството в отделни ресори, в представите на българите нещата се подобряват главно в две посоки – по отношение на транспорта и на усвояването на средства от Европейския съюз. Сравнително добри оценки се дават и за работата в сферата на регионалното развитие. За последната година, според 59% от интервюираните, най-проблемен остава стандартът на живот на хората. Влошаване на ситуацията настъпва и в сферите на правосъдието, на здравеопазването и на образованието.

В настоящото изследване регистрираме ръст на подкрепата за работата на Националния омбудсман Мая Манолова. Нейният рейтинг на одобрение се покачва с 6 пункта от началото на мандата й, а неодобрението й намалява с 3%.

Топ 10 на българските политици към 24 февруари 2016 г.

 

Одобрение

(в %)

Неодобрение (в %)

1.     Йорданка Фандъкова

62%

17%

2.     Кристалина Георгиева

55%

22%

3.     Бойко Борисов

45%

45%

4.     Лиляна Павлова

44%

41%

5.     Томислав Дончев

36%

31%

6.     Ивайло Калфин

35%

43%

7.     Вежди Рашидов

32%

42%

8.     Петър Москов

32%

53%

9.     Росен Плевнелиев

31%

55%

10.  Татяна Дончева

31%

44%

Политиците, одобрението за работата на които е по-висок дял от неодобрението са Йорданка Фандъкова, Кристалина Георгиева, Лиляна Павлова и Томислав Дончев.

 

Резултати от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 16-24 февруари, 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи, в 125 гнезда, в 90 населени места в цялата страна.

 

Електоралният дял на ПП ГЕРБ остава без промяна за последната година – 24.5%. Не се променя и електоралният дял на БСП, който възлиза на 12%. Засега участници в един бъдещ парламент биха били още ДПС, РБ и ПФ. Атака и АБВ запазват шансове да се класират сред парламентарните формации в бъдеще.

Отстраняването на Лютви Местан от лидерските позиции в ДПС засега няма еднозначен отзвук. От една страна почетният председател на ДПС Ахмед Доган удвоява одобрението си за последната година. От друга страна, обаче, през последните дни бе учредена новата партия на Лютви Местан. Това означава, че би било прибързано да се правят някакви категорични изводи на база моментна картина на обществените настроения.

22% от българите смятат, че на политическата карта на страната има нужда от нови партии. Това по-често от останалите твърдят мъжете, младите избиратели, хората на възраст между 40 и 49 години, столичаните и заможните избиратели.

51% от българите, които твърдят, че на страната ни са нужни нови партии, потвърждават, че биха гласували именно за такива. Засега обществените нагласи са по-скоро уклончиви и пожелателни, отколкото свързани с конкретни намерения за гласуване за нови партии.

feb2016_1

Отношение на българите към членството на страната в ЕС и НАТО

За последните две години не регистрираме промяна в дела на българите, които одобряват членството на страната ни в Европейския съюз. Те възлизат на 70%. Една пета от сънародниците ни са критично настроени към ЕС. Най-често негативни нагласи към ЕС имат леви избиратели, както и избиратели на националистически формации.

feb2016_2

За последната година с 11% нараства одобрението за членството на България в НАТО (от 42% на 53%). Тенденцията е още по-значима и заради спада (с 6%) на неодобряващите членството ни в НАТО. Глобалните предизвикателства, пред които е изправен света, както и близостта ни до огнища на нестабилност, прави все по-валидно допускането, че сигурността ни може да бъде гарантирана в рамките на Алианса. Противници на членството ни в НАТО се срещат най-често сред хората на възраст между 50 и 59 години, сред жителите на малките градове и сред левите избиратели.

feb2016_3

Нагласи към бъдещето

Песимистите за бъдещето на страната ни през последните години традиционно са по-голям дял от оптимистите. В същото време хората с оптимистични нагласи към собственото си бъдеще са повече от оптимистите за бъдещето на страната. Оптимистите за бъдещето на страната са 43%, а за собственото си бъдеще – 45%. Оптимисти за личното си бъдеще са по-често млади и високообразовани жители на столицата и на големите градове, както и заможни респонденти.

Песимистите за бъдещето на страната възлизат на 46%, а тези, които не чертаят добри дни в личен план са 38%. Песимисти за своето бъдеще са най-често възрастни, нискообразовани и бедни респонденти, както и жители на малките градове и на селата.

Симпатизантите на партиите, които участват в управлението са по-оптимистично настроени към бъдещето на страната в сравнение с останалите българи. Най-големи оптимисти за бъдещето на страната са избирателите на ГЕРБ. Това твърдят 76% от тях.

feb2016_4feb2016_5

 

Коментар по данни от национално представително проучване сред пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 20 и 27 май, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 90 населени места.

Изследването се провежда в рамките на собствената изследователска програма на Exacta Research Group.

 

 

 

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

 

В края на месец май, национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп” регистрира, че армията и полицията остават най-одобряваните институции у нас. Те получават приблизително равно одобрение – 34% одобряват дейността на армията, а 33% – дейността на полицията. Неодобрението към работата на полицията, обаче, през последните месеци се запазва като трайно по-висок дял от неодобрението към работата на армията (50%:33%). В сравнение с април, през май леко намаляват (с 3%) и негативните оценки за армията.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите с най-ниски нива на одобрение сред българите (одобряват ги по 14%). Неодобрението към прокуратурата възлиза на 63%, а към съда – на 66%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи. Одобрението към дейността на Народното събрание спада с 4% в сравнение с месец април, 2015г. и се връща на стойността си от месец март, т.г. В същото време, Парламентът продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция от 69% от българите.

Въпреки, че немалко партии са представени в настоящия състав на българското Народно събрание, сред избирателите на нито една от тях не преобладават положителните оценки за работата на парламента. Най-често критикуват работата на законодателния орган избирателите на БСП и на Атака.

Негативните настроения към работата на българското Народно събрание се дължат преди всичко на общественото усщане, че през последния месец основната законодателна институция отново се плъзга към политическо противопоставяне и конфликти и в по-малка степен държи на фокус нуждата от закони по темите на деня.

Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 31% от българите, като за последния месец одобрението се качва с 2%. Така оценките за работата на Цецка Цачева са значително по-добри от тези за работата на Парламента.

В последните дни на май правителството е одобрявано от 31% от българите, а министър-председателя Бойко Борисов – от 44%.

Недоволни от работата на кабинета са 58%, като сред тях преобладават хора на възраст между 30 и 40 години, както и такива на възраст над 60 години. Критични оценки за работата на кабинета дават най-често нискообразованите респонденти, както и българите с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на Министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете-областни центрове.

Най-висока подкрепа за работата на правителството регистрираме сред избирателите на ГЕРБ. 73% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета, а 90% от тях подкрепят работата на Борисов като премиер на страната. Одобрение над средното за дейността на правителството заявяват и привържениците на Реформаторския блок.

Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на Атака.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а критични оценки към него имат 57%. По-често негативни оценки за работата на държавния глава дават избирателите на БСП, на Атака, на ПФ и на АБВ. 60% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента. Положителните оценки за работата на президента имат превес над отрицателните сред избирателите на ГЕРБ и на ДПС. За пореден път регистрираме силно политизирани оценки за работата на държавния глава, което показва, че политиците пряко или косвено успяват да фокусират вниманието на хората не само върху тазгодишните местни избори, но и върху президентския вот догодина.

Общественото мнение за работата на ръководителите на парламентарни групи

 

В сравнение с предходния месец, през май най-изразително се покачва рейтингът на съпредседателя на ПГ на РБ – Радан Кънев (с 6%). Ръст в рамките на по 2-3% регистрираме и за работата на всички останали председатели на парламентарни групи.

Валери Симеонов запазва позицията си на най-одобряван лидер на парламентарна група. За последния месец той печели нови 4% подкрепа за работата си и в момента е одобряван от 29% от българите.

Следват Радан Кънев и Цветан Цветанов, които са одобрявани съответно от по 27% и 23%. Регистрираме ръст на подкрепата и за двамата политици, включително и сред симпатизиращите на партиите им.

За последния месец с 4% нараства одобрението за работата на Михаил Миков като председател на ПГ на БСП Лява България. В сравнение с предишните месеци регистрираме разширено влияние на Михаил Миков и сред избирателите на неговата партия.

През последния месец рейтингът на одобрение на Волен Сидеров нараства с 2%.

Ръстът на рейтингите на одобрение на повечето лидери на парламентарни групи, както и разширяването на влиянието им сред собствения им електорат е сигурен белег за полагане на усилия от тяхна страна във връзка с предстоящия местен вот. Така рейтингът им на одобрение не е в резултат единствено на законотворческата им дейност. Макар и далеч от времето, определено като начало на кампанията за местни избори, зачестяват срещите на партийните лидери от предизборно естество с партийните активи и с избирателите.

Доближава ли се или се отдалечава работата на парламента и на правителството

от важните теми на деня?

 

От няколко месеца, екипът на „Екзакта Рисърч Груп” мери обществените представи за това дали основните държавни институции в дейността си следват дневния ред на обществото.

Според 19% от българите в майското изследване на „Екзакта”, законодателната дейност на българското Народно събрание през изминалия месец се доближава до важните теми на деня. Така мислят по-често мъжете, хората на възраст между 18 и 29 г., респондентите между 50 и 59 г., както и избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДПС.

Три пъти повече са, обаче хората, според които законодателната дейност на парламента се отдалечава от дневния ред на обикновените хора – 56%. Сред подобномислещите преобладават респондентите на възраст над 60 години, бедните, както и симпатизиращите на БСП, на Атака и на ПФ.

70% от хората, които не одобряват работата на парламента са на мнение, че законодателната му дейност остава встрани от проблемите на деня. Подобно мнение заслужава общественото внимание, още повече, ако народните представители искрено се питат как могат да подобрят публичния образ на институцията.

На този фон малко по-оптимистично звучат оценките за работата на кабинета. Правителството работи „в крачка” с актуалните обществени проблеми според 27% от българите. Почти двойно повече (53%) са преценяващите, че кабинетът се отдалечава от важните за хората теми на деня. Подобни оценки дават по-често хората на възраст между 40 и 49 години, както и най-възрастните респонденти – над 60 години. Критиката към приоритетите на кабинета идват от жителите на малките градове, от българите с нисък стандарт на живот, както и от избирателите на БСП, на Атака и на ПФ.

Общественото мнение за работата на министрите от кабинета

 

През май повечето министри от кабинета успяват да се преборят за по-високо обществено доверие. При едни позитивната промяна е минимална, при други – забележима.

Списъкът на най-одобряваните министри отново се оглавява от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която е одобрявана от 55% от пълнолетните българи. Този дял е с 2% по-висок в сравнение с месец април.

Одобрението за работата на министър Павлова е най-високо сред младите българи, сред хората на възраст между 40 и 50 години, сред заможните и сред високообразованите респонденти.

Здравният министър Петър Москов през май, както и през април, е втори сред най-одобряваните министри, с рейтинг от 46%. За последния месец министър Москов губи 3% одобрение. Огласените мерки за реформи в сферата на здравеопазването безспорно пораждат и съпротива, и критични коментари. Но данните от настоящото изследване показват, че министър Москов разполага със значителен ресурс от обществена подкрепа за реализация на намеренията си.

Трети сред популярните министри е Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 43%, като този дял остава без значими промени през последните месеци. Прави впечатление, че подкрепата за работата на Ивайло Калфин е съизмерима сред левите и сред десните симпатизанти.

Четвърти е Томислав Дончев с одобрение от 41% и ръст на доверието от 6% в сравнение с април.

Лиляна Павлова, Петър Москов, Ивайло Калфин и Томислав Дончев са министрите, одобрението за работата, на които е по-висок дял от неодобрението.

С 5% за последния месец нараства одобрението за работата на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Така, одобрявана от една трета от българите, тя попада в топ 5 на министрите от кабинета.

Нови 4% одобрение добавя през последния месец и министър Красен Кралев, който в същото време печели и периферна подкрепа за работата си (освен от електората на ГЕРБ е одобряван и от привърженици на повечето други партии).

През последния месец министъра на образованието Тодор Танев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова успяват да станат малко по-разпознаваеми, но това води до ръст на негативните оценки за тяхната дейност. С 9% през последния месец расте общественото неодобрение към работата на министър Тодор Танев.

Проспериращи и изоставащи сфери на обществения живот

Данните от настоящото изследване показват недвусмислено, че в повечето сфери на обществения живот все още не е настъпила очакваната положителна промяна. В четири от сферите, обаче, хората забелязват положителни промени.

На първо място по напредък у нас, 41% от българите поставят сферата на усвояване на средствата по еврофондовете на ЕС. По този въпрос регистрираме консенсус сред представители на различни обществени групи и прослойки от населението.

38% (предимно високообразовани и трудовоактивни българи) твърдят, че има видимо развитие в сферата на комуникациите, а едва 16% отричат това да е вярно.

Според 36% (главно високообразовани и трудовоактивни българи), има напредък в сферата на транспорта, а 26% са склонни да оспорват подобно твърдение.

Регионалното развитие е четвъртата сфера, в която българите са склонни да виждат напредък. Това твърдят 30% от запитаните-най-често млади и високообразовани жители на големите градове. 28% пък са убедени, че тенденцията е точно обратната – ситуацията в сферата на регионалното развитие се е влошила, според тях.

Най-често българите не виждат значими промени (нито положителни, нито отрицателни) в сферата на вътрешния ред и сигурността, по отношение на опазването на околната среда, както и в сферата на културата.

Две трети от българите твърдят, че се влошава общото благосъстояние на хората. Малко над половината интервюирани посочват, че негативните тенденции вземат връх над позитивните в сферата на финансите, в сферата на енергетиката, в сферата на икономиката, в сферата на здравеопазването и в сферата на правосъдието.

Най-одобряваните български политици през месец май

 

Практиката ни на анализатори на обществените процеси показва, че през месец май нагласите в обществото са по-позитивни и това влияе благоприятно върху рейтингите на повечето политици. Подобна констатация има място и в настоящото изследване.

 

Най-одобряваният български политик през месец май е столичният кмет Йорданка Фандъкова, която получава подкрепата на две трети от българите и е повишила рейтинга си за последния месец с нови 2%.

Със значим ръст на одобрение (от 6%) в сравнение с данните от предишния месец е Георги Първанов, който е одобряван от две трети от избирателите на БСП.

В топ 10 на българските политици намират място един настоящ кмет (Йорданка Фандъкова), шестима министри в настоящия кабинет на ГЕРБ, един бивш президент и настоящ лидер на партия (Георги Първанов), настоящия президент, настоящия председател на парламента, настоящ заместник председател на парламента (Красимир Каракачанов) и настоящ лидер на парламентарна група – Валери Симеонов.

Най-одобряваните български политиципрез м. май 2015 г. %
1.     Йорданка Фандъкова 66%
2.     Лиляна Павлова 55%
3.     Петър Москов 46%
4.     Бойко Борисов 44%
5.     Ивайло Калфин 43%
6.     Томислав Дончев 41%
7.     Георги Първанов 37%
8.     Румяна Бъчварова 33%
9.     Цецка Цачева 31%
10.  Росен Плевнелиев 31%
11.  Красимир Каракачанов 29%
12.  Валери Симеонов 29%

Електоралните нагласи

Майското изследване на „Екзакта” установи мобилизация от предизборен тип на основните политически ядра на основните партии. Това обяснява и защо се покачват рейтингите на повечето лидери на политически партии.

Ако изборите се провеждаха на 27 май, със сигурност в следващия състав на Народното събрание биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ПФ. Към момента запазват шансовете си за присъствие в следващия парламент както Атака, така и АБВ. Във всеки случай, би било необективно и некоректно спрямо получените от „Екзакта” резултати тези партии да бъдат оставени категорично извън парламента.

vote_may2015

ГЕРБ е първа политическа сила с 24,5%, а БСП втора с 14,4%. Електоралната тежест на ДПС в края на месец май е 7,3%, а на РБ – 6,2%. Следват ПФ с 5,1%, Атака с 3,4% и АБВ с 2,8%.

Политическата подкрепа за ГЕРБ е по-висока сред хората на възраст между 50 и 59 години и сред високообразованите респонденти. Най-нисък е електоралният дял на ГЕРБ сред нискообразованите и сред ромите.

БСП получава електорален дял, по-висок от средния сред жените, сред хората на възраст над 59 години и сред нискообразованите респонденти. Най-ниска е електоралната подкрепа за БСП сред избирателите на възраст до 30 години.

Реформаторите имат най-много избиратели сред образованите и трудовоактивните хора, както и сред жителите на столицата.

ПФ е популярен сред високообразовани жители на големите градове.

 

Коментар по данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 1 и 9 април, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 88 населени места.

Изследването се провежда в рамките на собствената изследователска програма на Exacta Research Group.

 

 

 

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

Доколкото теренната работа по настоящото изследване протече основно в рамките на Страстната седмица, регистрирахме високо одобрение за работата на Българската православна църква в сравнение с другите държавни институции – 51%. Патриарх Неофит е одобряван като духовен водач на БПЦ от 49%, което е съизмерим дял с положителните оценки за църквата. Особено висок е респектът както към църквата, така и към патриарха сред жените, сред хората на възраст над 60 години и сред жителите на малките градове.

Армията и полицията получават идентично одобрение с това, което регистрирахме за тези две институции през март 2015 г. – по 35%. Полицията продължава да бъде по-неодобрявана от армията (50% : 36%).

Оценките за работата на кабинета са устойчиви през последните два месеца (съответно 31% одобрение през март и 32% – през април). Неодобрението към работата на правителството е спаднало с 1% и през април възлиза на 54%.

Негативните оценки към работата на Парламента са близо три пъти по-висок дял от позитивните (63%: 22%). Има известна положителна тенденция, която се отнася до одобрението на Народното събрание. За последният месец то е нараснало с 4%. Точно със същия дял намалява и неодобрението към висшия законодателен орган (от 67% на 63%).

Доколкото работата на парламента традиционно е подлагана на множество критики, заслужава да се посочат обществените групи и прослойки, които са подобрили напоследък мнението си за работата на Народното събрание. Ръстът на одобрението идва предимно от политически активни българи, както и от представители на елитните обществени прослойки – мъже, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани българи и жители на градовете. По-често от останалите добри оценки за Народното събрание дават избирателите на партиите, които участват в управляващата коалиция. Най-критични към работата на Парламента са избирателите на БСП и на Атака.

С 1% спрямо март расте одобрението за работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която през април е одобрявана от 29% от българите.

Подкрепящите работата на Цачева и през този месец са по-висок дял от одобряващите работата на институцията, която тя ръководи.

На 44% възлиза подкрепата за работата на премиера Бойко Борисов, а неодобрението към работата на премиера е „заковано” на стойността му от март – 45%.

Росен Плевнелиев е одобряван от 36% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение март, 2015 г. Спадът на одобрението към работата на президента се дължи главно на оценките на жителите на градовете-областни центрове, на най-младите, както и на най-възрастните избиратели. Негативните оценки за държавния глава идват главно от избирателите на БСП, на Атака и на ПФ.

Има известна промяна спрямо март т.г. в оценките на хората за работата на лидерите на Парламентарни групи. За последния месец най-много позитиви заработва Валери Симеонов, който е одобряван от 25% (с 5% повече в сравнение с март). За позитивните тенденции в ПФ свидетелства и ръста от 4% в одобрението към Красимир Каракачанов, който в момента е одобряван от 27% от българите.

На второ място сред лидерите на Парламентарни групи, с равни позиции остават Цветан Цветанов и Радан Кънев с одобрение от по 21%. Няма промяна и в дела на одобрението за работата на лидера на БСП Михаил Миков – 16%.

Волен Сидеров е удвоил позитивните оценки за себе си през последния месец и сега го одобряват 12%.

 

Общественото мнение за работата на правителството и за министрите от кабинета

 

Негативните оценки за работата на настоящото правителство продължават да бъдат повече от позитивните (54% : 32%).

Сравнението с предишния премиерски мандат на Бойко Борисов в обществените представи обаче е в полза на сегашното му управление. Този резултат се дължи най-вече на мнението, че Борисов през този мандат е по-толерантен и диалогичен, че е по-опитен, медийно по-обран и сдържан. Добре се възприема отварянето на ГЕРБ към повече коалиционни партньори. Общественото мнение реагира позитивно и на преоценката на управленските приоритети от първия мандат. Подчертано добре се приемат усилията в сферите на социалната политика, здравеопазването и борбата с корупцията.

 

36% от българите са на мнение, че през първите месеци на втория си мандат Бойко Борисов управлява страната по-добре в сравнение с първия му мандат като премиер. Според 21% сега Борисов управлява по-зле отколкото през първия си мандат на този пост. 43% от всички интервюирани посочват, че не могат да преценят кое е по-доброто управление на премиера Борисов.

chart1

Вторият управленски мандат на Борисов се възприема като по-успешен от първия от избирателите на ГЕРБ и на коалиционните партньори. Не така стоят нещата, когато става дума за мнението на политически изкушените избиратели на опозиционните партии. Привържениците на БСП и на Атака са убедени, че този мандат на Борисов като премиер е по-слаб от първия.

 

Най-одобряваният министър е Лиляна Павлова (53%), която през април добавя 5% одобрение в сравнение с март. Петър Москов остава на второ място, като рейтингът му на одобрение е абсолютно идентичен с този през март – 49%. Третото си място от март запазва социалният министър Ивайло Калфин (43%), към социалните политики на когото има все по-добра чуваемост (той добавя нови 3% одобрение за последния месец).

Вежди Рашидов попада в полезрението на повече българи с инициативите си, които му печелят нови 6% одобрение. През април с 5% повече са и хората, които одобряват работата на спортния министър Красен Кралев.

През април няколко дами от кабинета успяват да се преборят за повече обществено доверие. Това са Лиляна Павлова, Румяна Бъчварова, Десислава Танева и за Ивелина Василева. Споменатите министри покачват с между 4 и 5% одобрението за работата си.

 

Най-одобряваният български политик извън лидерите на държавни институции и министрите е Йорданка Фандъкова, която през последния месец е повишила одобрението си с 9% и през април е одобрявана от 64% от българите. Вторичният анализ на данните показва, че пускането на нови линии на столичното метро има широк положителен отзвук в цялата страна.

 

 

 

Политически симпатии и електорални нагласи

Получените данни през април са набрани извън контекста на реална изборна ситуация. Ето защо на тях следва да се гледа по-скоро като на ориентир за политически симпатии, отколкото като на прогноза за изборен резултат.

chart2

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, ПП ГЕРБ би получила 25,1% от вота на българите, а БСП – 12,2%. За ДПС биха гласували 7,5%, за РБ – 5,5%, а за ПФ – 5%. Атака е с 3%, а АБВ – с 2,5%. Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Българското Народно събрание без ББЦ.

След конгреса на БСП регистрираме минимално покачване на електората на тази партия с 1%. Без промяна, обаче остава рейтингът на одобрение на Михаил Миков – 16%. Общественото доверие към лидера на БСП е по-слабо от това, което регистрираме за други леви политици като Мая Манолова, Корнелия Нинова, Георги Кадиев и Янаки Стоилов.

През този месец тестирахме и Велизар Енчев, който сформира „Българска пролет”. През април той е одобряван от 15% от българите. Интерес към формацията на Велизар Енчев проявяват най-често привърженици на Атака, на БСП и на АБВ.

 

 

Очаквания към бъдещето на страната и личната житейска перспектива

 

37% от българите посочват, че са оптимисти за бъдещето на страната, а доста повече – 44% са оптимисти за собственото си бъдеще. Дистанцията между обществения и личния оптимизъм е съизмерим дял през последните три години. Обяснението се корени в изземване на инициативата за личното бъдеще от хората в собствените им ръце и в търсене на персонални решения извън предлаганите от държавата.

chart3

Промяната, която регистрираме в настоящото изследване се отнася до песимизма за бъдещето на страната. Песимистите относно бъдещето на страната са значително повече от оптимистите. Най-често песимистични настроения към бъдещето на България регистрираме сред жителите на столицата и на селата, както и сред възрастните хора. Избирателите на БСП и на Атака по-често от останалите се определят като песимисти за бъдещето на България.

Оптимисти за собственото си бъдеще са младите и образовани българи, жителите на областните градове и заможните хора. Песимизъм регистрираме най-често сред възрастните и бедните, сред жителите на селата, сред нискообразованите и сред ромите.

 

 

 

 

 

Коментар по данни от национално представително проучване за пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 24 февруари и 4 март, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 93 населени места.

Изследването е осъществено със собствени средства на Exacta Research Group.

 

 

Общественото мнение за работата на основните държавни институции

В началото на март регистрираме най-високо одобрение за работата на армията и на полицията. Тези две институции получават еднакво одобрение в настоящото изследване на „Екзакта” – по 35%. Неодобрението към работата на полицията, обаче е по-висок дял от неодобрението към работата на армията 46%:33%.

За последните месеци не настъпват значими промени в доверието, с което се ползват в обществото тези две институции. Леко намалява (с 3%) недоверието към полицията, което се дължи и на общото успокояване на ситуацията в страната.

Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на новия кабинет. В същото време той продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите.

В края на първите сто дни от предишното управление на ПП ГЕРБ, рейтингът на одобрение на парламента беше 35%, а неодобрението – 45%. Политическата криза от последните години е оказала трайно негативно влияние върху публичния образ на основния законодателен орган на страната.

Въпреки наличието на много и различни партии, представени в настоящия състав на българското Народно събрание, сред избирателите на нито една от тях не преобладават положителните оценки за работата на парламента. Най-критични към работата на Парламента са избирателите на БСП, на ПФ и на Атака.

Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 28% от българите. Тази оценка е по-висока от онази, която хората дават на оглавяваната от нея институция. В качеството си на председател на 43-то Народно събрание Цачева получава по-висок рейтинг, отколкото в края на мандата на 41-ия парламент.

 

Цветан Цветанов и Радан Кънев са лидерите на парламентарни групи, които получават по-висок дял одобрение в сравнение с останалите председатели на парламентарни групи в началото на месец март (одобряват ги по 23% от българите). Веднага след тях се нарежда Валери Симеонов с 20% одобрение. Данните показват слаба разпознаваемост на председателя на ПГ на АБВ Борислав Борисов, както и на Красимира Ковачка и Светлин Танчев в качеството им на съпредседатели на ПГ на БДЦ (не ги познават около и малко над 60% от българите).

Радан Кънев е лидерът на парламентарна група, който най-изразително повишава доверието към работата си за последните четири месеца – с 11%.

 

В първите дни на март правителството е одобрявано от 31%, а Бойко Борисов – от 43%. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението – 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.

91% от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер на страната, а 73% от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение с октомври, 2014. С 5% повече са и критиците на президента (48%). Негативни оценки за държавния глава дават главно избирателите на БСП и на Атака. Три четвърти от привържениците на ПП ГЕРБ одобряват работата на президента.

 

Общественото мнение за работата на правителството и за министрите от кабинета

31% от българите одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата.

 

Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много негативи. Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от здравния министър Петър Москов и от Лиляна Павлова (одобрявани съответно от 49% и 48% от пълнолетните българи). На трето място е социалният министър Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 41%, а на четвърто място е Томислав Дончев с одобрение от 38%. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.

Непосредствено след като Реформаторския блок влезе в парламента и преди сформирането на новия кабинет, Петър Москов беше одобряван от 12% от пълнолетните българи. Като министър, той повишава четирикратно рейтинга си на одобрение. Поставените от него акценти върху дейността в здравеопазването очевидно са точно намерени. Почти масова е подкрепата за работата на Москов от елитните обществени прослойки – от високообразованите респонденти, от жителите на столицата и на областните градове, както и от хората със среден и по-висок жизнен стандарт.

За разлика от Петър Москов, който отскоро е министър, Лиляна Павлова има изграден публичен образ на работещ министър от предишен състав на министерски съвет. Данните от настоящото изследване показват, че работата на Лиляна Павлова по пътните инфраструктурни проекти, както и санирането на домовете на гражданите, са одобрявани и подкрепяни. Подкрепата за работата на министър Павлова е най-висока сред младите българи, както и сред хората на възраст между 50 и 60 години. Над средното одобрение към министър Павлова регистрираме сред градското население на страната, както и сред високообразованите и заможните респонденти. Лиляна Павлова е министър номер едно в класацията на избирателите на ПП ГЕРБ.

 

Ако настоящото изследване се провеждаше само сред пенсионерите на България, то Ивайло Калфин би заел първата позиция като най-одобряван министър. Ивайло Калфин е одобряван предимно от социално уязвимите обществени прослойки – от по-възрастните и бедни респонденти. Усилията на социалния министър не остават незабелязани и от образованите респонденти, както и от жителите на големите градове. Налице е благоприятна среда за политиките в социалната сфера.

 

Томислав Дончев е политик с трайно добра репутация и в този смисъл данните за одобрението му в настоящото изследване не са изненада.

 

На следващо място попадат група министри – както стари, така и нови имена в политиката, които се намират в „златната среда” на рейтинговата скала. Това са: Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов, Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов. Повечето от тях трябва да работят за разпознаваемост. Има и такива, обаче, които оглавяват тежки сектори, поради което трупат негативи преди да са станали разпознаваеми. Това важи в най-голяма степен за министрите на финансите и икономиката.

 

Все още е рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на министрите, които са сравнително отскоро на политическата сцена. Факт е, че лицата на министерски съвет не са еднакво разпознаваеми. Това поставя част от министрите в неравностойна позиция. Става дума за Николина Ангелкова, Теменужка Петкова, Ивелина Василева, Тодор Танев и Николай Ненчев.

 

Най-доброто и най-лошото в работата на кабинета през неговите първи 100 дни

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете.

На второ място, 6 % посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.

На трето място, отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.

На четвърто място се отчита стремежа да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5% от интервюираните. Други 4,5% пък поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството на регионалното развитие – строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.

 

Една пета от българите твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента.

 

16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите. 7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование от първите стъпки на кабинета.

 

Пълен мандат или предсрочни избори?

Според 52% за България би било по-добре ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 21% се обявяват за предсрочни парламентарни избори. Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на Атака.

Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление.

 

Политически симпатии и електорални нагласи

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, ПП ГЕРБ би получила 27,4% от вота на българите, а БСП-11.1%. За ДПС биха гласували 8,2%, а за РБ – 5,5%. В парламента биха попаднали още ПФ с резултат от 4,5%, АБВ и Атака с по 3%. Видно е, че се скъсява дистанцията между БСП и ДПС. Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Българското Народно събрание. ББЦ единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително.

Електоратът на БСП се свива с 3 процента за времето след парламентарния вот през октомври, 2014 г. За низходящ тренд говори и намалялата подкрепа за лидера на БСП Михаил Миков (с 5% в сравнение с октомврийското изследване на „Екзакта”, което се проведе след парламентарния вот). В началото на март 2015 г. председателят на ПГ на БСП лява България е одобряван от 16,5% и неодобряван от 67% от българите. 84% от социалистите одобряват своя лидер.

Мая Манолова е одобрявана от 19% от българите, в това число от 80% от социалистите, а Георги Кадиев е харесван от 18% от българите и от 60% от привържениците на БСП.

Георги Първанов запазва позициите си на един от най-одобряваните леви политици в страната с одобрение от 33%. Първанов не губи политическото си влияние и сред електората на БСП.

Татяна Дончева след като се яви на избори с „Движение 21” през октомври, 2014 г. дава заявка за по-трайно присъствие на българската политическа сцена. Тя е одобрявана от 25% от българите и от значително повече леви избиратели.

 

Над половината българи казват „ДА” на задължителното гласуване

52% от българите подкрепят идеята в България да се въведе задължително гласуване, а 36% са против. Задължителният вот е одобряван преди всичко от жените, от хората на възраст между 30 и 40 г., както и от тези над 60 г., от жителите на провинцията, от заможните избиратели. Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства. Налице е консенсус между избирателите на ГЕРБ и на БСП за ползите от задължителното гласуване. И в двата електората подкрепящите задължителния вот са по около 70%.

Делът на хората, които намират за приемливо въвеждането на задължително гласуване остава без особени промени за последните години. Изследване на „Екзакта” от декември, 2013 г. регистрира подкрепа за задължителния вот от страна на 54% от българите. В същото изследване противниците на задължителния вот са 35%.

Сравнителните данни показват, че става дума за трайни нагласи по темата.

 

 

 

 

 

 

 

Одобрявате ли или не дейността на министрите от правителството на Бойко Борисов?
   Одобрявам Не одобрявам Не го/я познавам Нямам мнение общо
Петър Москов – министър на здравеопазването 49% 24% 12% 15% 100,0%
Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството 48% 32% 7% 13% 100,0%
Ивайло Калфин – зам.министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика 41% 37% 6% 16% 100,0%
Томислав Дончев – зам.министър-председател по европейските фондове и икономическата политика 38% 31% 12% 19% 100,0%
Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията 25% 38% 15% 22% 100,0%
Вежди Рашидов – министър на културата 25% 45% 6% 24% 100,0%
Румяна Бъчварова – зам.министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация 24% 29% 24% 23% 100,0%
Меглена Кунева – зам.министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси 24% 54% 6% 16% 100,0%
Веселин Вучков – министър на вътрешните работи 21% 32% 24% 23% 100,0%
Владислав Горанов – министър на финансите 19% 46% 16% 19% 100,0%
Даниел Митов – министър на външните работи 18% 26% 33% 23% 100,0%
Божидар Лукарски – министър на икономиката 18% 42% 18% 22% 100,0%
Красен Кралев – министър на младежта и спорта 17% 18% 43% 22% 100,0%
Десислава Танева – министър на земеделието и храните 16% 28% 34% 22% 100,0%
Христо Иванов – министър на правосъдието 15% 29% 33% 23% 100,0%
Ивелина Василева – министър на околната среда и водите 12% 23% 43% 22% 100,0%
Николай Ненчев – министър на отбраната 12% 24% 37% 27% 100,0%
Теменужка Петкова – министър на енергетиката 12% 26% 41% 21% 100,0%
Тодор Танев – министър на образованието и науката 11% 28% 40% 21% 100,0%
Николина Ангелкова – министър на туризма 10% 18% 47% 25% 100,0%

 

 

 

 

 

 

Топ 10 на най-одобряваните български политици(% на одобрение)
Йорданка Фандъкова 55%
Петър Москов 49%
Лиляна Павлова 48%
Бойко Борисов 43%
Ивайло Калфин 41%
Росен Плевнелиев 39%
Томислав Дончев 38%
Георги Първанов 33%
Цецка Цачева 28%
Ивайло Московски 25%
Татяна Дончева 25%

q6

 

 

Одобрявате ли или не идеята да се въведе задължително гласуване в България?   декември 2013 март 2015
Да 54,1% 52,3%
Не 35,0% 35,6%
Не мога да преценя 10,9% 12,1%
общо 100,0% 100,0%

 

 

 

 

Ако изборите бяха днес за коя партия/коалиция бихте гласували?   март 2015
ГЕРБ 27,4%
БСП 11,1%
ДПС 8,2%
РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 5,5%
ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ – НФСБ И ВМРО 4,5%
АТАКА 3,0%
Коалиция АБВ 3,0%
Друга 2,6%
Не съм решил 6,0%
Няма да гласувам 28,7%
общо 100,0%